Балканските страни се борят срещу негативните последици от визовия режим

С наближаването на датата, когато България трябва да въведе визи за Сърбия и Черна гора и Македония зареди присъединяването си към ЕС, трите страни се опитват да намалят негативните последици.

През миналата седмица министърът на външните работи Ивайло Калфин предупреди, че крайният срок наближава и увери, че правителството му ще подобри консулските услуги и ще въведе пестящи времето процедури за различни групи хора, за да облекчи въвеждания от България визов режим.

В същото време изследване на Balkan Insight сочи, че и управляващите в съседните Сърбия и Черна гора и Македония ще се опитат да минимализират последствията, като ще се откажат от правото си да въведат реципрочно визи за българите, каквато е обичайната международна практика.

Миналата седмица министърът на външните работи на Македония Илинка Митрева поиска от еврокомисаря Франко Фратини либерализация на визовия режим на ЕС чрез въвеждане на по-прости процедури и безплатни визи.

Но докато София, Скопие и Белград се опитват да намалят очакваните трудности, произтичащи от новите изисквания, граждани и представители на бизнес-средите предричат значително намаляване на движението на хора в региона.

България и Румъния, които очакват да се присъединят към ЕС на 1 януари 2007 г., са принудени да въведат визи за македонците и сърбите и черногорците, за да уеднаквят граничната си политика със страните от Съюза.

Румъния предприе тази стъпка още през 2003 г., но предишното българско правителство успя да се споразумее да отложи мярката до самото присъединяване на страната към ЕС, с цел да отсрочи препятствията пред движението през граница.

България има всички основания да изчаква. През 2005 г. над 415,000 нейни граждани са пътували до Сърбия, и над 230,000 - до Македония. Повечето българи, пътуващи до Европа на колела, минават през Сърбия.

Страната получава и значителен приход от туризма от тези две страни. През 2005 г.  534,000 сърби и 581,000 македонци са прекарали ваканция в България според официалната статистика на Министерството на културата и туризма. Докато македонците постепенно губят интерес, потокът от сърби почти се е утроил за последните шест години.

Според изискваните от ЕС мерки, гражданите на Македония и Сърбия и Черна гора ще трябва да получават визи, за да влязат в България. Те могат да прекарат в страната не повече от 90 дни в рамките на шест месеца.

За да намали последствията, до които тези рестрикции ще доведат, България предлага отстъпки на Скопие и Белград, включително безплатно кандидатстване и издаване на визи за краткосрочни пребивавания, едногодишни бизнес-визи и бързи процедури за спешни случаи.

Според Гергана Грънчарова, заместник-министър на външните работи, България планира да открие допълнителни консулства в Македония и Сърбия и Черна гора, и да подсили посолствата в Белград и Скопие.

В отговор, София очаква българите да бъдат третирани както гражданите на ЕС - да не се нуждаят от визи, ако са на краткосрочно посещение.

"[Разбираме, че] намерението на България да въведе визи е диктувано от абсолютна неизбежност", каза Ясмин Кахил, държавен съветник в министерството на външните работи на Македония.

Той добави, че Скопие още не е обсъдило въпроса с реципрочното въвеждане на визи за българи. Анонимни източници от неговото външно министерство, обаче, увериха Balkan Insight, че това е крайно невероятно да се случи.

Таня Олуич, говорител във външното министерство на Сърбия и Черна гора, каза, че граждани на страните-членки от ЕС нямат нужда от визи, за да посещават страната. През 2003 г. Белград е въвел реципрочни визи за румънците само защото, за разлика от българите, те са наложили визи за сърбите и черногорците ненужно рано.

Но докато правителствата на трите страни се опитват заедно да избегнат нарушаването на движението на Балканите, гражданите и туристическият сектор нямат съмнение, че мерките ще имат негативни последствия.

Най-зле ще бъде засегната туристическата индустрия, особено в първите месеци след въвеждането на ограничителната мярка.

Светлан Стоилкович от агенция "Кон Тики Травел" в Белград казва, че повечето от неговите клиенти уреждат пътуванията си в последния момент. Изискването на виза ще ги накара да променят дестинацията, смята той.

"Желаещите да посетят България със сигурност ще намалеят", казва Стоилкович. "Хората са уморени с тях да се отнасят зле - не говоря за обслужването в България, а за процедурите по пътуването".

Той цитира опита си с Унгария, която въведе визи за сърбите през 2004 г. От тогава броят на желаещите да пътуват до там намаля драстично, казва Стоилкович.

"Имайте предвид, че хората все още мислят за България като за бедна комунистическа страна, която е много подобна на Сърбия", коментира управителят на "Кон Тики Травел". - "И ако трябва да кандидатстват за виза, те ще го сторят, за да отидат в някоя западно-европейска страна, различна от родината им".

Подобни са очакванията и на македонските туристически агенции. Служителите на бюрата, които уреждат делови пътувания, не очакват да загубят клиенти. Но повечето агенти, които обслужват груповия туризъм, се чувстват застрашени.

Ангел Иванов, собственик и управител на Адриатик Маврово, най-старата македонска агенция за пътувания до България, очаква най-малко 50% спад в интереса.

Като се имат предвид мненията на самите потенциални туристи, притесненията на агентите изглеждат основателни.

Йелена Милованович от Нови Сад, Сърбия, например, казва, че ще промени плановете си за следващата лятна ваканция. През последните четири години тя е прекарвала почивката си във Варна, където се е привързала към града и хората. Сега твърди, че повече няма да пътува до там.

"Разбирам, че българите въвеждат визи по принуда, но ме е яд, че никой не ни смята за част от света и ни карат да се чувстваме, като че отново сме подложени на санкции", казва тя. "Ето как ограничават свободата ни да пътуваме, и как радикалъзмат се заражда в страната ни".

Подобни оплаквания могат и да затихнат, след като трите страни постигнат споразумение за отстъпки и популяризират безплатните визи и бързите процедури.

Съществува и известен шанс ЕС да либерализира визовата си политика поне по отношение на Македония, която получи статут на страна-кандидатка. "Имаме сериозни индикации [за това] от Брюксел", каза Ясмин Кахил за Balkan Insight.

Щом стане член на ЕС, България ще се окаже и в по-добра позиция да лобира срещу визите в региона, както и да подкрепи интеграцията на съседните държави.

"Нашата надежда е двете съседни държави да напуснат час по-скоро негативния списък на ЕС", коментира Гергана Грънчарова.

*Албена Шкодрова е директор на Балканската мрежа за разследващи репортажи за България. Никола Радишич, журналист от B92 в Сърбия, и Тамара Чаусидис, помощник-редактор на Balkan Insight в Македония, участваха в подготвянето на тази статия.

Споделяне
Още от Балкани