Балканското лято на Бойко Борисов

Бойко Борисов и външната министърка Екатерина Захариева, сн. БГНЕС

Премиерът Бойко Борисов пристъпва на Балканите през последните месеци като "слон в стъкларски магазин". Няколко негови грешки и непремерени ходове, направени може би поради невнимание, провокираха дипломатически "летни бури" с балкански привкус.

На пръв поглед те изглеждат невинни, но с натрупването си имат потенциала да предизвикат дългосрочни последствия и да се отразят отрицателно на крехкия баланс в региона.

Чумата и румънските туристи

В неделя Букурещ очаквано протестира след изявлението му, че африканската чума по свинете в България е била пренесена от румънските туристи. Премиерът не подкрепи с никакви доказателства тезата си и очаквано раздразни румънците, които българският туризъм се опитва да привлече по Черноморието.

"Борисов трябва да си припомни, че румънските туристи допринасят значително за брутния вътрешен продукт на България“, посочиха от румънското външно министерство.  

Не е ясно дали думите на Борисов ще имат отрицателен икономически ефект, но със сигурност не са проява на добър дипломатически тон.

Неизпълними срокове за Македония

В края на миналата седмица той посети Северна Македония и използва момента да се извини на Скопие за това, че нарече президента Стево Пендаровски "северномакедонски политик". 

Това определение противоречи на Преспанското споразумение с Гърция, което регламентира употребата на името Северна Македония. Македонците са особено чувствителни на тези теми и външно министерство би трябвало да подготви Борисов, че според споразумението няма "северномакедонци", а "македонци".

Със сигурност той не е допуснал тази неточност умишлено, тъй че тя едва ли ще помрачи двустранните отношения и извинението ще свърши работа. Още повече, че управлението на Зоран Заев очевидно е готово на компромиси със София, за да се приближи към НАТО и ЕС.

При посещението си в Скопие обаче Борисов сам създаде условия за ново разминаване между двете страни, с което вероятно скоро ще му се наложи да се справя.

Както е известно, след подписването на Договора за добросъседство заработи обща комисия, която трябва да изчисти спорните въпроси от общата ни история. Тя очаквано се придвижва с бавни темпове и много напрежение, но въпреки това постигна някои успехи.

Миналата седмица обаче Борисов постави на Скопие краен срок до октомври, в който комисията трябва да постигне конкретни резултати, без да уточнява какви точно.

До октомври няма много време и едва ли е възможно да се постигне значителен напредък. Тъй че Борисов сам се постави в ситуация, в която ше трябва да обяснява дали е удовлетворен от свършеното и какви мерки е готов да предприеме. А през октомври се очаква Скопие да получи дата за започване на преговори с ЕС и отново ще бъде повдигнат въпросът какви условия има България към югозападната си съседка.

Очевидно заради поставения от премиера срок съпредседателят на Комисията от българска страна проф. Ангел Димитров е предложил извънредна среща в края на август. Но, както съобщи в неделя БНТ, Северна Македония е отхвърлила предложението.

По думите на ръководителя на Комисията от македонска страна проф. Драги Георгиев такава среща не може да бъде проведена заради почивния сезон и редовното заседание ще бъде, както е планирано, на 12 и 13 септември.

Цитиран от БНТ, проф. Георгиев е заявил, че искането да се търси веднага решение на въпроса за Гоце Делчев с цел "да бъде удовлетворена нечия политическа необходимост", може да повлияе отрицателно на работата на комисията.

Казусът "Орце Камчев"

Допълнително напрежение генерира и номинацията на бизнесмена Орце Камчев за наш почетен консул в Северна Македония. Скопие обяви резерви за назначението, с които София се съобрази.

Йордан Камчев, по-известен като Орце Камчев, е смятан за най-богатия македонец. Той е обвинен в организиране на престъпна група с цел измами, пране на пари и злаупотреба със служебно положение. Името на Орце Камчев се свързва с ВМРО-ДПМНЕ по време на управлението на премиера Никола Груевски.

Той бе собственик на подкрепящата ВМРО-ДПМНЕ голяма медийна компания МПМ, която фалира преди две години.

Името на Орце Камчев е намесено и в случая "Рекет" на Специалната прокуратура (CJO), която се занимава с масовото подслушване, извършвано при управлението на Никола Груевски.

Според местни издания по случая са работили и български служби.

Още няма извинение от Сърбия

В началото на юли Борисов се озова и в скандал със Сърбия. Причина за напрежението стана негов коментар, че очаква новият представител на ЕС по външна политика, испанецът Жозеп Борел да не защитава националната позиция на Испания за Косово. Испания е една от малкото страни в ЕС, които все още не са признали независимостта на новата балканска държава.

Сърбите са изключително внимателни по темата "Косово", която често се използва за вътрешнополитически причини. Сръбският външен министър Ивица Дачич си позволи остър тон към Борисов, който на свой ред се вбеси и скандалът ескалира до заплахи от рода на "Сега ще види" и "Добре, щом така са преценили".

Борисов поиска от Дачич да се извини публично, но извинение така и не дойде. 

Вместо това Дачич се измъкна с обяснението, че не бил разбрал правилно думите на премиера за Косово.

Борисов използва българското ротационно председателство на ЕС, за да привлече вниманието към страните от Западните Балкани. На зачестилите напоследък подобни дребни "недоразумения" не му помагат да бъде разпознат като техен партньор и защитник на европейско ниво.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари