Балонът "Костинброд" се спука в съда

Оправданият Росен Желязков обяви, че е с "институционално мислене" и няма да съди държавата

Росен Желязков, снимка:.БГНЕС

Гръмката афера "Костинброд", която избухна в деня за размисъл преди предсрочните парламентарни избори през май 2013 г. с дейното участие на прокуратурата, претърпя пълно фиаско, след като Софийският градски съд (СГС) оправда единствения подсъдим по делото – бившият главен секретар на Министерския съвет (МС) Росен Желязков.

Той бе обвинен в длъжностно престъпление за това, че умишлено не е организирал контрола над отпечатването на бюлетините за тогавашния вот с цел да набави облага за печатницата "Мултипринт", изразяваща се в спестяването на редица организационни и производствени разходи.

Желязков коментира след заседанието, че е очаквал такова решение на съда, тъй като не е извършил нищо нередно и няма от какво да се срамува. Настоящият съветник на премиера Бойко Борисов обаче добави, че е с "институционално мислене" и няма да съди държавата за незаконно повдигнато обвинение, ако оправдателната му присъда влезе в сила.

Преди две години, когато избухна скандалът, едва ли някой е очаквал подобна развръзка на съдебния процес, тъй като в началото прокуратурата твърдеше за извършено престъпление против политическите права на гражданите.

Новината за бюлетините, с които щял да бъде подменен вотът през 2013 г., бе разгласена от тогавашния директор и водещ в ТВ7, а днес партиен лидер и евродепутат Николай Бареков. Първоначалните изявления на прокуратурата засилиха внушението, че става дума за опит за сериозна манипулация на изборите, която обаче така и не бе доказана.

След шумните разкрития последва едно единствено обвинение – към тогавашния главен секретар на МС, затова, че не е изпълнил служебните си задължения в периода 27 април – 12 май 2013 г., като с цел да набави облага за печатницата не е осъществил контрол върху служителите от отдел "Административна и регионална координация" към МС по отношение на задълженията на печатницата по сключения договор за печатане и доставка на бюлетини. Обвинението твърди, че с бездействието си Желязков е спестил производствени разходи на печатницата, а по думите на зам.-главния прокурор Борислав Сарафов от декември 2013 г. пред бТВ, случаят е дело на "немарлив чиновник, който не си е свършил работата".

Още при внасянето на делото изобщо не беше ясно как обвинителите възнамеряват да докажат престъплението, в което обвиниха Желязков. По производството липсваха данни за каквато и да е било облага за него или печатницата, притежавана от общински съветник на ГЕРБ в Костинброд. От друга страна, щетите, които прокуратурата твърдеше, че е нанесъл Желязков, бяха меко казано, имагинерни.

"Спихването на суфлето"

"Настъпилите вредни последици са създаване на обществени нагласи, довели до недоверие от страна на значителна част от българските граждани към изборния процес и правилното и законосъобразно функциониране на органите на държавна власт в Република България", бе формулировката, която от държавното обвинение огласиха при внасянето на делото в съда на 16 декември 2013 г. Според метафората, използвана от бившия служебен премиер Марин Райков, впоследствие скандалът "спихна като суфле".

Абсурдното в нея бе, че въпросното създаване на негативни обществени настроения към изборния процес всъщност бе извършено от самото държавно обвинение в деня за размисъл преди изборите, а не от подсъдимия.

"След получен сигнал и извършена спешна проверка от органите на Държавна агенция "Национална сигурност", Софийска градска прокуратура е образувала досъдебно производство за престъпления по чл. 282 НК и по чл. 169г НК", обяви на 11 май 2013 г. институцията, ръководена от Сотир Цацаров.

Самото споменаване на чл. 169г, който е от Раздел III на Наказателния кодекс – "Престъпления против политическите права на гражданите", стана повод редица медии и политически опоненти на ГЕРБ публично да обясняват, че прокуратурата е предотвратила безпрецедентна по своя мащаб манипулация на изборите.

Данни за подобен план обаче така и не бяха открити, което принуди разследващите да се ограничат само до констатацията, че надпечатаните 351 075 бюлетини били годни за използване. Те обаче бяха открити в склада на "Мултипринт" и разследващите така и не стигнаха до категорични доказателства, че е имало подготовка за превозването на изборните книжа до определени секции с цел подмяна на резултатите от гласуването.

Тази хипотеза не се подкрепяше и от факта, че нито една от тези бюлетини не беше предварително маркирана в ползва на някоя конкретна партия. Намесата на бившия шеф на ТВ7 и настоящ евродепутат Николай Бареков, който като по поръчка се оказа пред печатницата в Костинброд и оттам разгласи за спецакцията срещу подготвяната "фалшификация" на вота в деня за размисъл, доведе до шумен скандал. Едновременно с това обаче попречи на разследващите да изчакат и проследят евентуалното транспортиране на изборните книжа и така да съберат някакви доказателства за готвено фалшифициране на вота. Последното бе признато и от самия главен прокурор Сотир Цацаров.

Въпреки това в следващите седмици прокуратурата даде зрелищни пресконфренеции и излезе с разкрития, внушаващи несъмнено престъпление. Бомбастичният скандал приключи с един обвиняем – Росен Желязков, който в крайна сметка изобщо не бе подведен под отговорност за действия срещу политическите права на гражданите, а само за длъжностно престъпление. Това обаче не попречи делото срещу него да бъде използвано за многобройни внушения, че изборите са щели да бъдат фалшифицирани, ако не е била намесата на ДАНС и прокуратурата.

Показателно за характера на делото е и обстоятелството, че то бе образувано по сигнал на Мая Манолова от БСП, която след тогавашните избори стана зам.-председател на Народното събрание. Именно малката разлика между резултатите на ГЕРБ и социалистите на предсрочните парламентарни избори през 2013 г. позволи на левицата и ДПС да съставят правителството на Пламен Орешарски с помощта на гласа на лидера на "Атака" Волен Сидеров.

Още по темата
Още от България