Балтийските страни следят за провокации с Русия и се пазят от "зелени човечета"

Балтийските страни се готвят за евентуални провокации за война като саботажи срещу енергийни инсталации, кибератаки или обявяване на "независимост" от рускоезични гранични села. Конфликтът на Украйна с подкрепяните от Москва сепаратисти безпокои Латвия, Литва и Естония, единствените републики от бившия Съветски съюз, присъединили се към НАТО и Европейския съюз.

Те са малки, географски изолирани от останалата част на ЕС и имат рускоезични малцинства, което според руския президент Владимир Путин давало основание на Москва да се намесва с военна сила.

Те се страхуват не само от конвенционална война с танкове, които нахлуват през дългата 1009 км граница, но и от по-малки подмолни инциденти, подобни на тактиката, приложена от Москва при завземането на Кримския полуостров миналата година.

Повече от година трите страни се подготвят за някакъв вид замаскиран конфликт или "хибридна война" с учения срещу "саботьори", кампании срещу руската "пропаганда" и влагане на повече пари в отбраната и сигурността по границата.

Литва организира през май симулация на нападения от сепаратистки групи срещу инсталации близо до руския анклав Калининград - база на руския балтийски флот, свързан с останалата част от Русия чрез жп линия през Литва. Учението беше моделирано по миналогодишното завземане на Крим от руски войници в униформи без опознавателни знаци, които станаха известни като "зелените човечета", тъй като Москва отричаше идентичността им до приключването на анексията.

"Трябва да се поучим от онова, което стана в Крим и което виждаме отчасти в Източна Украйна. Всяка евентуална атака, под каквато и да е форма, трябва да се приема сериозно", заяви литовската президентка Далия Грибаускайте за Ройтерс през май. "За нас е важно да сме подготвени за всичко."

Много жители на балтийските страни казват, че страхът от Русия се е просмукал във всекидневния им живот - до такава степен, че възможността от руска окупация се обсъжда от хората дори при покупка на жилища.

Страхът от окупация има исторически основания за балтийските страни, които са анексирани от Съветския съюз чрез тайния пакт на Сталин с Хитлер през 1939 г., прегазени от нацистите през Втората световна война и после наново завзети от Червената армия и държани до разпадането на Съветския съюз.

"Балтийците имат основателна причина да се страхуват от действия на Русия. Все още има много живи хора, които лично са били свидетели на тактики, подобни на приложените в Украйна", каза Андерс Казекамп, професор по балтийска политика в университета в Тарту, Естония.

Полети на руски изтребители в района повдигат опасения за възможни инциденти, които може да прераснат в по-голям конфликт. Имаше поне едно разминаване на косъм с шведски лайнер над Балтийско море.

Латвия и Естония имат големи рускоезични малцинства, живеещи до границите им с Русия, включително жители с руски паспорти.

Службите за сигурност на Латвия започнаха тази година разследване, след като във Фейсбук се появиха постове, проповядващи сепаратизъм в няколко села в регионите с преобладаващо рускоезично население.

На учения през май около 3000 литовски войници симулираха отговор на завземане от въоръжени групи на общински сгради, за да обявят създаване на сепаратистко правителство - действия, които проруските сепаратисти извършват в Украйна от миналата година. Граничните общини организираха също семинари по въпроса как да реагират на появата на "зелени човечета".

"Възможни са някакъв вид провокации", заяви Игор Ватолин, латвийски етнически руснак, който води кампании срещу политиката на Путин. "Такива хора може да установят контрол близо до границата за няколко часа или няколко дни и да обявят нещо като местна република."

Естония добре помни 2007 г., когато решение за преместване на бронзова статуя на съветски войник от Втората световна война предизвика протести с насилие от рускоезични и масирани кибер атаки. Тя организира тази година най-голямото досега учение, симулиращо кибер атака с участието на 16 държави.

Някои експерти казват, че макар нахлуване да е изключено, Русия може да постави на изпитание член Пети на договора на НАТО, който постановява, че нападение срещу страна член е акт на агресия срещу всички, което ги задължава да реагират.

Част от руската граница е зле демаркирана. Миналата година Естония протестира официално срещу отвличането на офицер от разузнаването, измъкнат през границата в Русия под прикритието на димки и заглушаване на комуникациите. Русия настоява, че той е бил арестуван, след като преминал границата с цел да шпионира.

През март Литва спря влак за Калининград след съобщения, че в него пътуват руски войници без разрешение. Оказа се, че са били студенти.

Някои казват, че притесненията на балтийците от "хибридна война" може би са преувеличени, имайки предвид силната демокрация и защитата от членството им в НАТО. "Балтийците са се чувствали уязвими дълги години и вероятно сега се чувстват свръхуязвими, което може би е обяснимо, имайки предвид историята им", казва Нейл Мелвин, експерт за региона в стокхолмския Институт за изследване на мира (СИПРИ).

По БТА