Балцерович: Хилавите санкции са покана за нова руска агресия

Лешек Балцерович

Лешек Балцерович е наричан "баща на полското икономическо чудо". Като финансов министър на правителствата на "Солидарност" при премиерите Тадеуш Мазовецки, Ян Кшищоф Биелецки и Иржи Бузек той провежда основни стопански реформи. Икономическият реформаторски план от 1989 година носи неговото име. От 2001 до 2007 година Лешек Балцерович е председател на полската национална банка.

В интервю за Дойче веле той критикува политиката на евтините пари в Европа и вялата реакция на Запада срещу политиката на Путин.

Професор Балцерович, отмина ли кризата в Европа?

Тук не става дума за криза в Европа, а за криза в някои европейски държави със слаба икономическа политика. Лошата икономическа политика в една държава не представлява голям проблем за другите страни. За оздравяването на Гърция трябваше да бъдат вложени много пари, но Гърция е сравнително малка страна, сравнена с една Франция или Италия. Освен това за отделните страни и техните проблеми няма европейски решения. Във всяка от тези държави трябва да има достатъчно хора, които да намерят решения на проблемите и да ги претворят на практика. Французите трябва сами да решат проблемите си, също както и италианците, или поляците. Тук искам да подчертая важната роля на гражданското общество. Затова в последно време аз също се ангажирам в Полша в тази сфера.

Като председател на полската национална банка, бяхте дълго време и в Надзорния съвет на ЕЦБ. Как оценявате сегашната политика на Европейската централна банка?

Не съм привърженик на дългосрочното печатане на парични маси. Смятам, че ние достигнахме до един момент, когато печатането на пари носи повече вреди, отколкото ползи. Освен това е време да престанем да копираме политиката на Федералния резерв - централната банка на САЩ.

Какви последици за Европа може да има руско-украинският конфликт?

От съществено значение са геополитическите последици. Всеки отговор на това, което прави Путин, носи някакъв риск. Рисковано е например, когато санкциите са бавят дълго, или когато те са прекалено хилави. Те са покана за нова агресия. Мисля, че големите западни държави трябва да сторят повече, отколкото досега и да заявят отчетливо, че агресията не си струва.

Преди 25 години Вашият реформаторски план превърна съсипана Полша в пример за подражание на много страни в Източна, Средна и Югоизточна Европа. На какво се дължи, според Вас, фактът, че Полша все още е икономически отличник, докато други страни като България и Румъния имат сериозни проблеми?

Ситуацията е по-диференцирана и някои страни проведоха радикални реформи, като Естония например. Други държави също много наваксаха. Да вземем Словакия. За осем години бившият премиер Микулаш Дзуринда реформира страната дори по-обхватно от Полша. Принципно може да се каже, че всяка страна може да постигне много, стига в нея да има група от компетентни хора, които имат политическа подкрепа и знаят какво да правят. Полша беше първата страна, която пое по пътя на реформите и посоката се оказа правилна. Но има и други страни, които заслужават внимание.

Не е ли малко изненадващо, че като един от водещите икономисти в Европа Вие основахте фондация за насърчаване на гражданското общество и се ангажирате активно в нея?

Икономическото развитие на всяка една страна зависи от това, колко граждани внимават за това, политиците да не си играят на Дядо Мраз и да не се огъват пред мощните лобистки кръгове. Във всички страни по света има твърде малко такива ангажирани граждани и премного групи, които оказват натиск. Аз само се опитвам да намаля тази разлика.

Споделяне
Още от Интервюта

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?