Балцерович: Протест без ясни искания не решава проблемите

Според Плевнелиев изходът от кризата не е революция, а правилни стъпки в правилната посока

Балцерович: Протест без ясни искания не решава проблемите

Протестиране по принцип без конкретни и ясни искания не решава проблемите на България, заяви известният полски икономист Лешек Балцерович, който е на посещение в България. 

”Икономическите проблеми обикновено се дължат на лоши структури в държавата, а при демокрацията има само два начина те да бъдат поправени. Нека ги повторя. Първо – постоянен натиск на гражданското общество, което да настоява за специфични, а не общи искания. Те трябва да са професионално оформени и съм убеден, че в България има достатъчно хора, които знаят какво да се прави и как да ги формулират в един списък. Втората възможност е нова партия, създадена от млади хора”, посочи Балцерович пред БНР.

 

По-късно първият полски посткомунистически финансов министър се срещна с президента Росен Плевнелиев, като от прессекретариата на държавния глава съобщиха, че по време на срещата е било подчертано, че политическите партии се нуждаят от насрещен натиск, но с конкретни и добре формулирани искания.

 

"У нас обаче липсва политически консенсус и диалог... Изходът от сегашната криза не е революция, а последователни правилни стъпки в правилната посока", посочил държавният глава.

 

Той коментира още, че политическата нестабилност влияе демотивиращо на предприемачеството и са необходими по-активни мерки на институциите и на местните власти в подкрепа на бизнеса.

 

Според него кризата в България не е икономическа, макроикономическите показатели са стабилни и това се дължи не просто на стриктната фискална политика, но и на изградената фундаментална култура на стабилност в условията на валутен борд.

 

Според проф. Балцерович сред големите постижения на България са валутният борд, стабилната банкова система и ниският публичен дълг.

 

"Такава стабилност не е лесно да бъде постигната“, допълнил икономистът и посочил, че с мерките, предприети от българската централна банка през 2007 г., страната ни е избегнала "ирландския сценарий".

 

Проблемите на страните в Европа обаче са национални и изискват национални решения и това все по-добре се разбира от правителствата в Европа, заяви още Лешек Балцерович.

 

В интервю за БНР той коментира още, че е по-добре страната ни да не бърза с кандидатстването в еврозоната.

 

”Няма лесен отговор на въпроса ви по отношение на България. Имате всички преимущества на стабилния обменен курс, което означава, че сте почти в еврозоната. Но заради борда у вас има и една по-строга система на контрол, която можете да загубите, ако се присъедините към европейския валутен съюз. Проблемът идва от там, че веднъж влезли в еврозоната, вие получавате възможност за финансово спасение, ако фалирате. Освен преимущества, тази възможност крие и опасности – тя може да отслаби националните защитни механизми”, каза Лешек Балцерович.

 

"Във всеки случай според мен е разумно да не се бърза. Нека видим как ще се развият нещата в еврозоната, а през това време България ще запази предимствата на своя валутен борд”, добави още Балцерович.

 

Лешек Балцерович е професор във Варшавското училище по икономика, бивш вицепремиер и министър на финансите на Полша, бивш директор на Полската национална банка. Известен е като архитектът на икономическите реформи в Полша от 1989 година.

 

В рамките на визитата си в България той се срещна и с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

 

Според пресцентъра на ГЕРБ полският икономист е изразил подкрепа за работата на кабинета "Борисов" по отношение на финансовата стабилност на България.

 

"Вие не се опитахте да стимулирате кредитирането, което щеше да се отрази зле на валутния борд, а задържахте бюджетната дисциплина, ограничавайки харченето“, подчертал Балцерович.

 

Според него България трябва да запази финансовата стабилност и да не предприема фискални стимули, които могат да доведат краткосрочни ползи и дългосрочни проблеми.

 

За да навакса в икономическото си развитие, страната трябва да запази валутния борд и 10-процентния плосък данък, смята Балцерович.

Споделяне
Още от България