БАН: Банките ще издържат лесно "профилактичния преглед" на стрес-тестовете

Банките у нас ще се справят с предстоящите стрес-тестове, за чието неотложно провеждане настоява Европейската комисия, прогнозира доц. Д-р Григор Сарийски при представянето на годишния доклад за развитие на икономиката на Института за икономически изследвания при БАН.

Въпреки кризата с КТБ и слабото кредитиране, активите на банките са се увеличили с 6 млрд. лв. през изминалата година. Така в момента капиталовата адекватност на търговските банки у нас е значително над тази, която се изисква по закон и не очаквам да има проблем с предстоящите стрес-тестове на банковия сектор, коментира Сарийски и препоръча да не се избързва с тях.

"Провеждането на стрес-тестовете на банките е сложна материя, не бива да имаме и кой знае какви очаквания от тях. В крайна сметка това е като ходенето на профилактичен преглед - отиваш, за да ти кажат, че всичко е наред или че трябва да спреш цигарите", обрисува ситуацията доц. Сарийски.

Неговият оптимизъм се разминава с констатациите на Европейската комисия, която от началото на тази година поставя категорично въпроса за реформиране на банковия сектор в България. В публикуваните преди две седмици препоръки Брюксел припомня, че кризата с Корпоративна търговска банка (КТБ) е разкрила "институционални и надзорни слабости". "Невъзможността на банковия надзор да засече сериозни проблеми в четвъртата по големина банка в страната - КТБ, показва недостатъци в практиките на банковия регулатор (БНБ) и концентрация на риска. Това подкопа доверието в банковия надзор, което пък води до съмнения за здравето на финансовия сектор", пише ЕК.

Конкретната препоръка към България е да проведе преглед на качеството на активите и стрес-тест на цялата банкова система до декември 2015 г. Изпратената от българското правителство Национална програма за реформи предвижда това да започне реално от началото на следващата година и да приключи през юли 2016 г. Засега не е ясно дали правителството предвижда да ускори процедурата, но предвид липсата на готовност от страна на БНБ и факта, че предстои избор на нов управител, това едва ли ще е възможно.

Ново преструктуриране на сектора

Ново преструктуриране в банковия сектор се очаква до края на 2015 г. От две години се наблюдава положителна тенденция във финансовите резултати на банките у нас, но неприятното е, че този процес е съсредоточен само в няколко големи. В същото време има банки, които изпитват затруднения с рентабилността си и не са толкова печеливши, колкото би им се искало. Това оказва натиск за сливането и изкупуването им, коментира доц. Сарийски.

По тази причина той очаква до края на тази година да има поне една сделка в банковия сектор.

Преди дни собственикът на Дарик радио Радосвет Радев и на "Софарма" Огнян Донев подписаха предварителен договор за купуването на "Токуда Банк".

От 2009 г. чужд инвеститор в банковия сектор у нас не е влизал, а миналогодишните сделки бяха свързани с изкупуването на малки чужди банки от българските КТБ и ПИБ. Първо ПИБ купи "Юнионбанк", зад която стояха унгарски капитали, а след това КТБ получи разрешение да купи френската "Креди Агрикол" (преименувана в банка "Виктория") като месец по-късно беше поставена под особен надзор от БНБ заедно с банката-майка.

Най-вероятно и предстоящото преструктуриране на банките в България ще е свързано с проблемите на гръцките банки, които търсят купувачи на българските си клонове.

Според Сарийски немалка част от банките с гръцка собственост имат доста ограничени потоци от депозити към тях, някои дори отчитат отрицателен ръст на депозитната си маса към края на първото тримесечие.

Нулев резултат от работата на парламентарната комисия за КТБ

През 2014 г. основните проблеми в банковия сектор бяха свързани с Корпоративна търговска банка, показва прегледът на банковия пазар от миналата година на Института за икономически изследвания при БАН.

Покрай КТБ се "избистриха" много негативи в българската финансова система като на преден план излизат три проблема - институционален с БНБ, с регулаторната рамка и чисто поведенчески, коментира доц. Сарийски.

В един момент БНБ казва, че всичко е наред, банките са стабилни, допуска дори сливане на КТБ с още една банка, а няколко месеца по-късно се оказва, че КТБ има отрицателен капитал. "Абсурд е да се твърди, че БНБ не е имало как да знае за това", коментира финансистът.

При поставянето на КТБ под специален надзор се оказа, че българското законодателство в частта за гарантиране на депозитите не е синхронизирано с европейското и така вложители

нямаха достъп с месеци до защитените си по закон депозити, обясни проблема с регулаторната рамка Сарийски. Той припомни, че в последствие този закон се синхронизира. Има обаче други, които също спешно трябва да бъдат променени, като този за преструктуриране на кредитните институции, смята доц.Сарийски.

Според него поведенческият проблем се крие в преобладаващата реакция след случилото се с КТБ - вложителите търсили високи лихви и затова са заслужили това, което им се случва. Този вид реакция доведе до допълнително недоверие към банковата система, смята финасистът.

Според него последиците от КТБ предстои да се изясняват, както и кой каква вина има. В крайна сметка обаче разходът ще е за сметка на данъкоплатците и на Фонда за гарантиране на влоговете, който трябва да попълни дефицита си, посочи Сарийски. Той очаква "нулев резултат" от работата на временната комисия в Народното събрание по казуса с КТБ.

Кредитирането не върви, икономиката също

Като цяло кредитирането "никъде не върви" - нито в еврозоната, където бе отчетен нулев ръст, нито у нас, отбеляза доц. Сарийски. За това не е оптимист и по отношение на икономиката.

През 2014 г. кредитирането у нас отчете отрицателни темпове, но е възможно през настоящата година да отбележи положителни, заради натрупани стари задължения, които трябва да бъдат погасени, прогнозира финансистът. Според него е възможно да имаме по-големи темпове на кредитирането, но не с осезаема разлика.

Въпреки че депозитите на домакинствата стигнаха 41 млрд. лв. на гражданите не им е било приятно да си оставят парите в банките заради ниската лихва от под 1 процент. От своя страна банките също не горят от желание да съхраняват депозити, защото "няма какво да ги правят", коментира Сарийски.

Чуждите инвестиции продължават да намаляват. За първото тримесечие на 2015 г. е отчетен спад от 8 на сто на годишна база. Има и проблеми в структурата на преките чужди инвестиции, които са предимно от офшорни зони, посочи доц.Сарийски. Капиталовите инвестиции са намалели наполовина, а тези от Германия с около 300 млн. лв. през миналата година.

"Така че няма как да имаме доверие в бъдещото развитие на икономиката, независимо че лихвите по корпоративните кредити са ниски", обобщи икономистът. Той очаква по-нисък икономически ръст през тази година спрямо предходната и това няма как да се отрази благоприятно на банковия сектор, заключи доц. Сарийски.