БАН: Факторите за икономически ръст се изчерпват

Да се заложи на вътрешни инвестиции и завършени продукти, носещи по-големи приходи и заплати

БАН: Факторите за икономически ръст се изчерпват

Ако България иска да запази и увеличи икономическия си растеж, не трябва да разчита както досега само на външните инвестиции в производство на компоненти, а да създава среда за увеличаване на вътрешните вложения и развитието на производства за завършени продукти, които осигуряват по-големи приходи и съответно по-високи заплати. Така повече български специалисти ще остават да работят в България и ще се намали натискът на трудовата миграция върху българския пазар.

Такива мнения изказаха доцент Григор Сарийски от Икономическия институт на БАН и директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Любен Томев пред БНР в неделя.

Ще чакаме ли десетилетия да настигнем ЕС по доход?

Растежът в България не е догонващ и, ако искаме да стигнем средния доход в ЕС, трябва да чакаме още десетилетия, коментира Сарийски пред радиото заключенията от публикувания преди дни доклад на института за икономическото развитие и политика у нас.

"Ако погледнете напредъка на България от времето на присъединяването към ЕС, когато България имаше около 35% от БВП на човек по паритетна покупателна способност, за тези повече от 10 години сме успели да догоним малко над 10 процентни пункта. Сега приключваме с 49%. Направете сметка колко трябва да догонваме Европа, за да можем да наваксаме останалите 51“. Неприятното е, че нещата, на които българската икономика можеше да разчита - всички компоненти, които подпомагаха растежа на икономиката до момента, на практика вече се изчерпват“, посочи Сарийски.

По думите му България все още не е успяла да изгради и производство на завършен продукт, а се произвеждат предимно компоненти и части, а "високата заплата я носи завършения продукт – там, където участват инженери, техници и квалифициран персонал“. Според него, тези производства са обвързани с по-малки заплати, които могат да осигурят "прилично съществуване, но в никакъв случай не и високи доходи“.

Търси се предимно обслужващ персонал и експертите бягат

През 2018 г. 76% от обявените свободни работни места са били за хора без квалификация, допълни Сарийски, според когото търсенето е предимно за обслужващ персонал.

"Как може да имате добри заплати, при положение че структурата на работната ръка ви е такава… Бизнесът не търси квалифицирана работна ръка - хора с наистина висока квалификация. Именно поради тази причина хората с висше образование постоянно напускат страната. Средно за една година от България излизат някъде около 25-26 000 човека. Връща се малка част, но основно хора, които са малко преди пенсия…“, посочва експертът.

Той е убеден, че не трябва да се сравняваме с темповете на средния европейски растеж, защото при огромните икономики, той е по-малък. Сравнение трябва да се прави със страните от Централна и Източна Европа, а там България, от 2009 година насам, не е излизала нито един път на първо място.

Моделът се изчерпва

"Дълги години разчитахме на външноориентиран растеж, но този модел вече се изчерпа. Трябва да разчитаме на вътрешни инвестиции, на вътрешно потребление“, посочва Сарийски.

Директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Любен Томев  коментира Четвъртия  годишен доклад от колективното договаряне на работните заплати през 2018 година и искането на синдикалистите за 900 лв минимална минимална работна заплата до 2022 година и средна работна заплата от 1000 евро тогава. Той се съгласи със Сарийски, че трябва да се развиват перспективни отрасли и браншове, които носят добавена стойност, но коментира, че "ниската безработица съвсем не означава, че се повишава производителността на труда“, защото работниците се включват в заетост, "която практически не носи висока добавена стойност“. Според него обаче е възможно доходите на работещите да се повишат чрез преразпределение на създадените доходи.

"В доклада изтъкваме, че през последните 7-8 години има положителна тенденция в разпределението, защото от близо 37% компенсация на наемния труд в БВП за този период този дял достигна до 43%. Това означава тенденция на преразпределение на създадения продукт от капитала към наемния труд. Това са близо 7 млрд. лева само от промяната в това съотношение“, обясни Томев.

БВП расте с добър темп, но не и заплатите

Според него има какво да се желае, защото, "ако БВП е достигнал 49% средноевропейското равнище, то работните заплати далеч не са на това равнище в стандарт на покупателна способност“.

Реформи в данъчната система също биха помогнали за преодоляване на неравенствата. Според Томев, у нас е налице "парадоксален данъчен модел“, в който 75% от данъчните приходи се формират от косвени данъци –  ДДС, акцизи и т.н, а несъществен дял заемат с данък доходи, данък печалба и т.н.

Според Сарийски задълбочаващата се разлика в заплатите между отделните региони у нас, констатирана от КНСБ, може да бъде преодоляна, ако се "осигури малко повече самостоятелност на регионите“.

Защитата на собствеността и пътищата сред основните проблеми

"България е страната са най-зависими общински финанси от целия ЕС. Държавата иззе от общините голяма част от техните приходи – споделените данъци, пътния данък, данъкът върху наследството беше намален, който влиза в бюджетите на общините, и така нататък. Общините не могат да разчитат на нищо друго, освен на милостта на Министерство на финансите, което осигурява единствено централизация и запазване на статуквото, но не и провеждането на някакви местни инициативи“, посочи представителят на БАН.

"Има два огромни проблема в България, които, докато не бъдат решени, не можем да говорим за никакви инвестиции", посочи Сарийски. Първият е 118-ото място на България в класацията на Световния икономически форум по защита на правото на собственост, което държавата ни поддържа над десет години. "Кой идиот би инвестирал в такава държава?!", попита той. Вторият проблем е, че по качество на пътищата България, според класацията на ЕК, е на едно от последните 4 места в Европа. "След 10 години инвестиции в магистрали и шосета, България има все същата лоша инфраструктура, каквото имаше и някога“, констатира Сарийски.

Още от Бизнес