БАН и кабинетът си прехвърлят топката за развода с метеоролозите

Общото събрание на Българската академия на науките (БАН) отвори пътя за "частично" излизане на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от структурата на академията. В понеделник 67 от членовете на управленския орган на научната институция гласуваха "за" даване на съгласие за отделяне на института.

Общото събрание има право да открива, закрива и преобразува институти в рамките на БАН. В понеделник обаче то не взе решение за закриване или разделяне на най-големия си институт - НИМХ, а само изрази съгласие за това правителството да създаде нова структура, в която да отидат "цялата оперативна дейност" и учените, които желаят това. На заседанието се чуха гласове, че инициативата трябва да дойде от кабинета, а не от БАН, "за да не кажат после, че сме ги изгонили". Така управата на БАН на практика прехвърлиха топката в полето на правителството.

Няколко часа по-късно обаче образователният министър Красимир Вълчев я върна в академичното поле. От Кюстендил той обяви, че приветства решението на общото събрание но "трябва или да се закрие институтът в рамките на БАН преди ние да открием институт, или той да бъде разделен, за да може да изведем цялата тази съвкупност от права, задължения и договори в НИМХ". А решението за това може да се вземе от общото събрание на БАН.

Метеорологичният институт поиска да се отдели от академията заедно с всичките си служители, активи и пасиви. Причината беше несъгласие с начина на вътрешното разпределяне на държавното финансиране за БАН, което води до недофинансиране на метеоролозите. По закон общото събрание взема решенията за структурата на БАН и има право да разкрива и закрива звена.

Общото събрание обаче предложи доста по-неконкретен текст от искания от НИМХ и това отново предизвика недоволството на метеоролозите, въпреки уверенията, че всички активи и всички желаещи служители могат да напуснат академията. Новата структура пък щяла да има не само оперативна, но и научна дейност.

Притесненията на представителите на НИМХ са, че няма никаква гаранция за отделянето на института в неговата цялост.

По време на заседанието се чуха критики към образователния министър Красимир Вълчев за прекалена намеса в академичното самоуправление на БАН. Повод за това бяха думите на министъра, че решенията в БАН се взимат от колективен орган и така отговорността се размива. Освен това той призова БАН да реши вътрешно въпроса за развода с НИМХ, тъй като в противен случай това ще стане със законова промяна.

Така съгласието за отделянето беше предпочетено пред евентуално изменение на закона за БАН, което можело да се окаже пагубно за академията.

Частично решение от безизходица

В решението на общото събрание на БАН е записано "частично" изваждане на НИМХ от структурата. Пише още, че частично включва "цялостната оперативна дейност, както и учени и служители, които са декларирали намерение да напуснат БАН". Оперативната дейност на НИМХ включва събирането на данните за метеорологичната обстановка в страната. Тя не се извършва от учени. Но учените са тези, които правят прогнозите и предупрежденията на базата на данните от оперативната дейност. И по думите на представителите на НИМХ, и според ръководството на БАН двете няма как да съществуват самостоятелно.

Според метеоролозите вкарването на "частично" в решението го прави неработещо. "Нищо не прави това решение. Няма текст за активите и пасивите на НИМХ, а без тях институтът няма как да функционира", коментира вече бившият директор на института проф. Христомир Брънзов.

Председателят на общото събрание проф. Евелина Славчева обаче обясни частичното изваждане с това, че при запитването, направено в НИМХ, 94% от служителите искали да се отделят от академията, но все пак имало и такива, които не са подкрепили това решение. Именно заради тях се налагала тази формулировка, която да им позволи да останат в БАН. Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски пък увери, че активите на НИМХ ще излязат от БАН заедно с института. Кога и как ще се случи това не е ясно, тъй като все още няма правителствено решение за създаването на новата структура. Едва след това ще започне и подготовката на този процес.

И Ревалски, и Славчева коментираха, че решението за отделянето на НИМХ е взето трудно и смятат, че не е правилно. Въпреки това друг изход от ситуацията нямало. Според Ревалски няма опасност безпрецедентното отделяне на най-големия институт на БАН да повлече крак и други звена на академията да поискат самостоятелност.

Съмнения

По време на заседанието на общото събрание в понеделник имаше и гласове, че съпротивата на НИМХ срещу ръководството на БАН се корени в изтичането на мандата на доскорошния директор проф. Брънзов. Той беше уволнен в края на август заради уронване на престижа на академията с медийните си изявления около скандала.

"Ако исках да запазя поста си, щях да съм един послушен директор, както искат те. Щях да съм послушко и да се явя на конкурс, защото имам право на още един мандат", коментира съмненията на колегите си проф. Брънзов.

В същото време от няколко месеца тече конкурс за нов директор на НИМХ. В понеделник проф. Славчева коментира, че няма основание той да бъде спрян въпреки решението за частичен развод, тъй като институтът все още е в структурата на БАН. Въпреки това не се очаква конкурсът да приключи скоро, тъй като в обявения предварително срок не са се явили кандидати. Според правилата предстои ново обявяване на конкурс.

Представители на общото събрание критикуваха доскорошното ръководство на НИМХ и във връзка с изразходването на средствата на института. Повод за това е осуетен според представители на БАН одит на финансовото състояние на института. Според проф. Никола Малиновски, председател на финансово-икономическата комисия на общото събрание, от НИМХ отказали да предоставят първични финансови документи. "Нашата вина е, че по-рано не сигнализирахме прокуратурата и Агенцията за държавна финансова инспекция", каза Малиновски.

Проф. Брънзов отхвърли обвиненията. Според него проверяващите не получили исканите документи, тъй като дошли в института при приключването на работното време на администрацията и изискали много документи за кратък период от време. Той припомни, че в момента институтът е без ръководител. Няма кой да подписва документи, включително и за изплащане на заплатите на служителите. Това беше посочено като проблем и от образователния министър Вълчев, който по-рано критикува решението за освобождаване на Брънзов.

Критика

На няколко пъти колеги на проф. Брънзов го критикуваха за медийните му изяви покрай споровете с ръководството на БАН. Той беше сравнен с премиера Бойко Борисов, тъй като изскачал всеки ден от телевизора, радиото, интернет и вестниците.

Според учените в публичното пространство се чувало само мнението на едната страна, която представяла нещата манипулативно. Говори се дори за "медийна атака" срещу академията. Все пак се чу и критика към реакцията на самата академия в тази ситуация.

За да разкажат и своята гледна точка, членовете на общото събрание гласуваха да дадат пресконференция в сряда. На нея щели да предоставят хронология на споровете с НИМХ и документи в подкрепа на твърденията си за скрити мотиви за искания от института развод.