Българската академия на науките (БАН) и Софийският университет (СУ) излязоха в последните дни с изявления за върховите си научни постижения. В последно време университетите и академията са в задочен спор кой е по-реформиран, след като МОН сключи сделка с ректорите за реформа срещу пари, в която липсваше БАН.
Българската академия на науките (БАН) е с най-голям брой публикации в базата данни Scopus, която е най-голямата с резюмета и цитирания на рецензирана литература, съобщиха от БАН на 29 декември. Академията публикува и списък на петте български научни институции с най-голям брой публикации в Scopus за периода 2017-2019 г.
На първо място с публикации от българските научни институции е БАН с 6273 публикации от 2017 до 2019 г., съобщиха от академията. На второ място е Софийският университет "Св. Климент Охридски", който има 2584 научни публикации. След него са Техническият университет в София с 1807 публикации, Медицинският университет в София с 1295 научни публикации и УМБАЛ "Александровска" с 512 публикации за посочения период.
От БАН уточняват, че Scopus е най-голямата база данни с резюмета и цитирания на рецензирана литература (научни списания, книги и сборници от конференции). Scopus предоставя изчерпателен преглед на резултатите от световните научни изследвания в областта на науката, технологиите, медицината, социалните науки и изкуствата, и хуманитарните науки, като разполага с интелигентни инструменти за проследяване, анализ и визуализация на научните изследвания.
Няколко дни след съобщението на БАН се появи информация от Софийския университет, според която в класацията на Стандфордския университет 12 учени от СУ "Св. Климент Охридски" са сред първите 2% най-добри учени в света.
Класацията групира всички изследователи в 22 научни области и 176 подобласти. Тя е съставена въз основа на комплексен анализ, който обхваща информация за брой цитирания, H-индекс, коригиран в съавторство Hm-индекс, цитати на статии при различни позиции на авторство и други, посочват от университета.
В класацията фигурират имената на учени от СУ, от БАН и други български университети. Българските изследователи са от различни области на науката и заемат челно място в класацията на американския университет в съревнование с милиони свои колеги от цял свят.
Изявените учени от Софийския университет са: проф. дфзн Николай Витанов, проф. дфзн Иван Христов, проф. дфзн Валентин Попов, проф. дфзн Стойчо Язаджиев - от Физическия факултет; проф. дхн Георги Вайсилов, проф. дхн Николай Денков, проф. дхн Димитър Цалев, проф. дфзн Петър Кралчевски (1956 г. – 2020 г.), проф. дмн Красимир Данов, проф. Иван Б. Иванов (1935 г.- 2018 г.), доц. д-р Мича Каравастева - от Факултета по химия и фармация; проф. д-р Иво Грабчев - от Медицинския факултет.
През декември МОН сключи споразумение със Съвета на ректорите, според който преподавателите в университетите ще получат увеличение на заплатите тази година срещу ангажимент за реформи. БАН не беше включена в споразумението и получи увеличение на бюджета без подобен ангажимент, поради което прехвърчаха искри между министъра на образованието Красимир Вълчев и академиците от БАН.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
13 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Вярно е. В БАН повече се публикува- учените не са заети с преподаване. В СУ именно преподаването на студенти е стимул за включване на преподавателите в световния научен поток, в области които се смятт за наука-а това са т. нар. точни науки. Освен това на Запад за истинските научни гнезда на създавне на интелектуален потенциал на една нация се смятат Университетите. Така е от Средновековието до днес. Там продължава да се гледа на БАН като на творение по съветски образец- раздуто, тромаво, бюрократично, архаично.
Защо пишете глупости ? Как ще си припишеш чужди публикации ? Това може да направиш в конкурс в посредствен ВУЗ, но не в тази класация, която автоматично следи публикациите в международно признати списания директно от списанията. И самите хора нямат никакво участие в процеса, и БАН, и СУ, и никой ВУЗ по света не може да влияе на подбора.
Няма проблем да се намерят пари да се заплатят патентите - във фонда за иновации има държавни пари за това. Проблемът е, че има мнго малко читави предложения за патенти, които могат да минат международна оценка.
Неграмотно изказване. Не СУ решава, кой да бъде включен. Системата, която автоматично прави оценката не може да следи дали някой е починал или не. Язаджиев винаги е бил на пълен щат в СУ - там стана професор оше на 35г. В матем. и-т на БАН е на 1/2 щат от няколко години. Витанов от списъка е физик от СУ с голяма международна известност - цитатите му са няколко пъти повече от на Витанов от БАН. И.Христов може сега да е в чужбина, но е отчетен от СУ, понеже публикациите му заради, които е включен от системата имат афилиация СУ.
БАН се оплакват че са зле платени но всъщност са най високо платените в БГ! там има 15-20% добро учени, които са недобре платени за квалификацията си. Има и толкова средно добри.
Но останалите над 60% са плява!..!
в БАН с добавките асистентите си докарват годишно към 12000! а доцентите годишно около 14000 лв. наистина е много по малко от ВУ!
Ама за тези пари пишат по 1-2 посредствени статии на година!!
Смятайте сега! излиза че за 1 посредствена статия асистентите получават 6000 лева, а доцентите …
7000. такъв хонорар за статия малцина светила взимат!
Бях на гости в един И-т на БАН -на стената окачена атестацията - последните имаха 30 пъти по малко точки от първите!!!
- Ще ги съкратите ли - питам. "НЕ не можем -профсъюзите не дават!"
Последният имаше 1 статия за 3 години - значи за нея е получил над 35000 лв.
То и във ВУ е пълно с некадърници, но поне четат лекции на пишман студенти, но намаляват младежката безработица!
Става дума за Н.Витанов Витанов от СУ. Никога не бих го нарекъл голям учен. По-скоро помагач в работите на добри учени. И зам.-ректор. Както винаги, класацията не отчита качеството на научния продукт. А когато публикуваш по една статия всеки месец и едновременно вършиш административната си работа, качеството не може да бъде високо. Познавам хора от БАН с по 20 000 цитирания (при Н.В. са под 5000), водещи нови съвременни направления. Дали са включени в списъка на БАН?
БАН и СУ. Нерде Ямбол, нерде Стамбул.
Де факто БАН е оставен на доизживяване, като т. нар. “академична автономия“ се е изродила с годините до своето отрицание - централното ръководство (чрез подставени комисии и др. трикове) начначава директорите на институтите, а последните са мнозинство в Общото събрание и на практика избират централното ръководство начело с председателя. Този своеобразен тандем си преразпределя финансовите потоци, генерирани от отдаване под наем на множеството имоти на академията, ЕС финансирания и национални проекти. …
БАН все повече заприличва на своеобразен картел за правене на пари от администрацията, като в същото време младите научни кадри се държат на “хляб и вода“ и поради това броят на стойностните млади учени застрашително намалява.