БАН обвини властта в “произвол и най-груб административен диктат“

От Българската академия на науките (БАН) излязоха в понеделник с декларация против обявените от министъра на образованието Сергей Игнатов намерения за промени. Миналата сряда след заседанието на Министерския съвет Игнатов обяви, че се подготвят промени в Закона за БАН, с които ще бъде премахната шапката в лицето на централното управление на академията. От думите му стана ясно, че институтите ще станат самостоятелно действащи звена второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. Освен това се предвижда имотите на БАН да станат публична държавна собственост. Сега те са с особен статут и се водят собственост на самата академия, като много от тях са ѝ дарени като на институция от частни лица.

Игнатов представи вижданията си за промени в БАН на фона на вече стартирала реформа в академията в момент, когато тече сливане на институти. Той обаче заяви, че нито един институт няма да бъде обединяван с друг. Министърът обяви, че се готвят промени в закона за БАН като част от реформите на кабинета за борба срещу кризата.

В декларацията си от академията обаче заявяват, че е “цинично“ закриването на БАН да се лансира като антикризисна мярка.

“Опитвайки се да избяга от отговорността, че закрива БАН, министърът се прикрива зад инсинуации, че ликвидирал само "шапката" на академията и давал свобода на институтите. Те минават поединично към министерства, управлението им се централизира в ръцете на ведомствена администрация, която няма капацитета да управлява науката. По този начин се ликвидира едно от най-големите предимства на извънуниверситетските научни центрове като БАН – техният неправителствен характер, тяхната комплексност, интердисциплинарност и наличието на творческа академична среда“, се казва в декларацията.

Според учените подобни стъпки са в пълен разрез с практиката и тенденциите във всички страни на Европейския съюз.

“Предвижда се имотите на БАН, които сега са частна нейна собственост по закон и голяма част от тях са придобити чрез дарения, да бъдат одържавени и превърнати в публична държавна собственост. Вярваме, че в европейска България това разгромяване не може да бъде наложено с диктат, както се е случило в Грузия. Подобен произвол и посегателство върху автономната академична наука, върху нейните традиции, върху нейната самоорганизация и структури не е извършвано за 140 години съществуване на академията – дори по време на две национални катастрофи, на преврати и на смени на политически режими в страната. Ползата за България от замисленото деяние ще е нулева, но щетите ще са огромни“, пише още в документа.

Учените смятат, че зад атаките срещу академията стоят “апетитите на известни корпоративни кръгове и лица към имотите и собствеността на БАН“.

“Показателен факт е, че замисленият удар срещу БАН е оформен в проектозакон, създаден в пълна тайна от академичната общност. Подобен начин на внасяне на проектозакон е без прецедент в държавната и парламентарната практика от 20 години насам. Премахването на т.н.”шапка” на БАН означава отмяна на автономията на БАН, на демократичните принципи за нейното управление и е най-груб административен диктат. Никоя от европейските държави не е извършвала подобен акт, който единствено напомня действията на диктатора Чаушеску срещу Румънската академия на науките“, се казва още в декларацията.

“Всички национални центрове за наука в Европа и в света от по-старо или по-ново време са създадени от държавата, от властта. БАН обаче е създадена по време на робство от самия народ. Затова съществуването на БАН у нас не е въпрос, който зависи само от властта, още по-малко от прищевките и краткосрочните интереси на отделни министри. БАН е достояние на нацията и съдбата ѝ е в прерогативите на българския народ“, смятат още учените.

От академията припомнят, че две последователни изследвания на НЦИОМ показват, че над 90 на сто от българите се обявяват категорично за запазване на БАН и за нейното развитие.

“Ако някой е решил да посегне върху Българската академия на науките, да има доблестта да се съобрази с един национален референдум за съдбата ѝ. Тя не е чиновническа структура, както я третират управляващите, а заедно със Софийския университет е една от емблемите на българската национална идентичност. С нейното заличаване се посяга не само върху бъдещето на България, но се заличава и нейното минало“, се казва още в декларацията.

“Призоваваме президента, депутатите, българската интелигенция, всички мислещи наши сънародници да застанат зад каузата за запазване на БАН“, посочват учените.