БАН остава с 40 института, обединени в девет направления

След започналата реформа броят на научните институти в БАН ще бъде редуциран от 69 на близо 40 и те ще бъдат разпределени в девет тематични проблемни направления. Това предвиждат последните решения на Общото събрание на академията.

Осем от деветте направления заедно със звената в тях вече са почти напълно утвърдени от Общото събрание на БАН, но все още остава под въпрос бъдещето на хуманитарните науки, тъй като в тези институти съпротивата срещу готвените промени е най-голяма. Процесът на сливане на институти беше съпроводен от недоволства на работещите в засегнатите звена, но с изключение на хуманитаристиката в крайна сметка се стигна до решения. Сега Общото събрание на БАН е оставило работещите в хуманитарните звена да дадат предложения как виждат структурирането на бъдещето си направление и институтите, които ще го съставят.

Всяко от проблемните направления ще се ръководи от консултативен научен съвет, в който ще влизат учени по съответната тематика както от БАН, така и от университетите, представители на министерства и ведомства, които имат отношение към проблемите, европейски експерти, които също са ориентирани и работят в тези направления.

Първото от деветте направления е ”Информационни и комуникационни науки и технологии” и в него засега влизат следните институти: Институт по математика и информатика, Институт по механика на базата на вливане в него на Централната лаборатория по физико-химична механика, Институт по системно инженерство и роботика чрез сливане на досегашните Институт по управление и системни изследвания и Централна лаборатория по мехатроника и приборостроене.

Второто направление е ”Енергийни ресурси и енергийна ефективност” и в него влизат Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика и Институт по електрохимия и енергийни системи.

Третото направление ”Нанонауки, нови материали и технологии” се състои от девет института - Институт по физика на твърдото тяло; Институт по електроника; Институт по оптически материали и технологии ”Академик Йордан Малиновски” чрез сливане на Централна лаборатория по фотопроцеси и Централната лаборатория по оптичен запис и обработка на информацията; Институт по минералогия и кристалография ”Академик Иван Костов”, който наследява Централната лаборатория по минералогия и кристалография; Институт по металознание, съоръжения и технологии ″Акад. Ангел Балевски” с Център по хидро и аеродинамика - Варна чрез вливане на Института по металознание и Института по хидро и аеродинамика – Варна; Институт по обща и неорганична химия; Институт по органична химия с Център по фитохимия; Институт по физикохимия ”Академик Ростислав Каишев”; Институт по полимери.

”Биомедицина и качество на живот” е четвъртото тематично направление, утвърдено от Общото събрание на БАН. В него влизат Институт по молекулярна биология ”Академик Румен Цанев”, Институт по невробиология, Институт по микробиология ”Стефан Ангелов”, Институт по биофизика и биомедицинско инженерство чрез сливане на предишния Институт по биофизика и Централната лаборатория по биомедицинско инженерство.

Петото направление е ”Биоразнообразие, биоресурси и екология” и в него влизат Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания чрез сливане на досегашните Институт по зоология, Институт по ботаника и Централна лаборатория по обща екология; Институт за гората; Институт по физиология на растенията и генетика чрез сливане на досегашните Институт по физиология на растенията и Институт по генетика; Национален природонаучен музей , който се трансформира в специализирано звено.

Обединението на Института по зоология, Института по ботаника и Централната лаборатория по обща екология е била една от най-дискутираните трансформации, тъй като директорите на звената са искали запазването на тяхната самостоятелност. В крайна сметка обаче Общото събрание е гласувало те да бъдат слети.

Шестото направление е ”Климатични промени, рискове и природни ресурси” с четири института. Това са Геологически институт ”Страшимир Димитров”; Национален институт по геофизика, геодезия и география чрез сливането на предишните Геофизичен институт, Географски институт, Централна лаборатория по висша геодезия и Централна лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство; Национален институт по метеорология и хидрология чрез вливане на предишния Национален институт по метеорология и хидрология и Института по водни проблеми; Институт по океанология ”Професор Фритьоф Нансен”.

”Астрономия, космически изследвания и технологии” е седмото направление, което включва два института - Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория и Институт за космически и слънчево-земни изследвания чрез сливане на досегашните Институт за космически изследвания и Институт по слънчево-земни въздействия.

Осмото направление все още не е утвърдено заради липсата на консенсус около реформата в хуманитарните звена.

Деветото последно направление е ”Науки за обществото – общество, основано на знанието” с четири института. Това са Институт за икономически изследвания чрез преименуване на досегашния Икономически институт; Институт за държавата и правото чрез преименуване на досегашния Институт за правни науки; Институт за изследване на населението и човека чрез сливане на досегашните Център за изследване на населението и Институт по психология; Институт за изследвания на обществата и знанието чрез сливане на досегашните Институт за философски изследвания, Институт по социология и Център по наукознание и история на науката.

Бъдещето на Института по социология също бе сред спорните въпроси, тъй като имаше идея той да се разформирова и екипът му да се пръсне в икономическия институт, в института по философия и в института по психология. В крайна сметка обаче Общото събрание на БАН гласува за сливането му с другите две звена - Институт за философски изследвания и Център по наукознание и история на науката.