БАН продължава протестите и ще съди държавата в Страсбург

Петдесет милиона за бездомни кучета, 54 милиона за бюджет на БАН – това сравнение изчерпва отношението на държавата към науката, заявиха учените от Българската академия на науките (БАН), които няма да спрат протестите си и няма да се откажат от идеята да съдят държавата в Страсбург заради орязаната бюджетна субсидия на институцията.

Те ще организират шествие в сряда от 14.30 часа, когато на заседание на парламентарната комисия по образование ще се обсъжда държавният бюджет за 2012 г.

Вместо разбирането, че става дума за физическо оцеляване на най-добрата българска научна институция, срещу Академията се поведе акция, която е недопустима, каза председателят на БАН Никола Съботинов на пресконференция в неделя.

Според учените, ако българската наука не се подкрепи от държавата, има опасност да изпаднем от европейската научна инфраструктура. Председателят на БАН посочи, че при приемането на бюджета във вида, предложен от министър Дянков, средната заплата в Академията ще падне под 478 лв., което отваря пътя на младите
хора за чужбина.

Съботинов припомни, че страната ни е единствената в Европа, която няма своя оперативна програма за наука. Според него дирекция "Наука" в Министерството на образованието, младежта и науката е вредна и пречеща и там трябва да се направят реформи, както и във Фонд "Научни изследвания". Трябва да отбележим, че България отделя под 55 млн. лв. за наука в БАН, но в същото време Сърбия – страна, извън ЕС, дава 400 млн. евро за развитие на научната си инфраструктура. "50 млн. лв за бездомните кучета, 54 млн. лв за БАН. Ето къде е приоритетът на държавата" коментира проф. Никола Малиновски.

От БАН посочиха, че никъде в Европа научните институти не разчитат само на средства от ЕС, а предимно от национално финансиране.

Главният научен секретар на БАН проф. Стефан Хаджитодоров каза, че в останалите европейски държави учените получават между 10 - 15 процента от средствата си от европейските програми, а остатъкът идва от националните бюджети
и между 5 и 10 процента от бизнеса.

Стефан Хаджитодоров разкритикува идеите на Симеон Дянков финансирането на БАН да идва на 3 равни части – от държавата, от бизнеса, по проекти. "Средно в ЕС не повече от 10 до 15 % от различните научно-изследователски центрове разчитат на европейски програми", отбеляза той. Схемата на Дянков не работи в нито една европейска държава и дори в Америка, добави той.

Хаджитодоров обясни, че не всички европейски програми допускат заплащане на възнаграждения, а тези, които допускат са около 30 % от стойността на проекта. Навсякъде в Европа това са допълнителни възнаграждения към заплатата. В БАН съотношението учени-помощен персонал е 1:1.7. За сравнение в "Макс Планк" Германия, то е 1:1.23. Има опасност БАН да не може да се включва в проекти заради проблеми с научната инфраструктура – тя включва апаратура и кадрови потенциал. Масово се отказват участия в Седма рамкова програма, защото от Брюксел не вярват, че БАН ще оцелее и ще си изпълни проекта.

Стефан Воденичаров от Института по металознание посочи, че в момента в БАН съотношението между помощния персонал и учените е 54 процента към 46 процента. Помощният персонал обслужва научната апаратура, изработва пробните образци и инсталации и без тяхната дейност е немислима работата на учените
независимо къде работят, каза Воденичаров. По думите му втора година в БАН се работи при ненормални условия - в студени помещения, с принудително взимане на неплатени отпуски.

В отговор на реплика на вицепремиера Симеон Дянков, че ако бъде закрит Института по метеорология ще вземаме прогнозата за времето от CиЕнЕн, ръководителят на института доцент   Георги Корчев   обясни:

"СиЕнЕн не издава прогнози за времето. CиЕнЕн разпространява информацията на световните метеорологични центрове. Българската хидрометеорологична служба изпраща данните от измерванията, от територията на нашата страна в тези регионални световни метеорологични центрове и те на базата на нашата информация издават своите глобални прогнози. Ако CиЕнЕн можеше да прави това, нито една държава нямаше да инвестира средства за развитие на свои национални хидрометеорологични служби."

В края на октомври акад. Съботинов определи бюджета от 54 млн. лева за БАН като "една катастрофа”. По думите му, ако този бюджет се приеме за 2012 г., средната работна заплата в БАН ще е 478 лева. През тази година средната работна заплата в академията е 560-570 лева.

На 1 ноември стотици учени от БАН излязоха на бдение със свещи пред централата на Академията заради предвидения бюджет за следващата година. Такива протести имаше и миналата година, когато правителството задели 59 млн. лв. за наука. Протестиращите обиколиха парламента със запалени свещи и плакат "Бюджет 2012 убива БАН!”. На централния вход на БАН, точно срещу сградата на Народното събрание, висят траурни знамена.