Международният одит на БАН дава обща положителна оценка на академията въпреки тревожните констатации, открити при проверките. Това стана ясно в понеделник при представянето на резултатите от одита, извършен от Европейската научна фондация и Европейската федерация на националните академии на науките.
Въпреки общата добра оценка от одита става ясно, че институтите на БАН в инженерните специалности, които могат да произвеждат приложими в ежедневието иновации, са с доста ниска продуктивност и качество на производството. 12 звена на БАН от различни области на науката пък са оценени като слабо перспективни.
"Мнозинството от институтите на академията извършват ценна изследователска дейност според международните стандарти", е основният извод в доклада, който бе коментиран пестеливо от ръководството на БАН в понеделник под предлог, че тепърва ще се запознава в детайли с него. Председателят на БАН акад. Никола Съботинов не пожела да назове кои са институтите с положителна оценка и кои със слаба.
Друг извод в доклада е, че в момента "БАН е по-скоро в режим на оцеляване, при който осигуряването на допълнителни доходи на ниво институти или дори на работни групи надделява над развитието и осъществяването на дългосрочни, солидни и устойчиви изследователски политики".
Одитът, изготвен от 40 учени от 17 страни, съветва реформите в БАН, включващи преструктуриране на отделни звена, да не се правят "отгоре надолу".
Председателят на БАН акад. Никола Съботинов съобщи, че до 20 декември всички научни звена на академията трябва да се запознаят с докладите от одита, които се отнасят до тях, и да внесат предложения за своето преструктуриране. "В същото време Управителният съвет (УС) на академията също ще работи по принципи и методи за предстоящата реформа. До 20 януари УС ще внесе в Общото събрание на БАН предложения за преструктуриране на отделни звена на академията", съобщи Съботинов.
Министърът на образованието Сергей Игнатов отново декларира, че министерството ще подкрепи готвената от ръководството на БАН реформа.
"Министерството ще подпомогне реформата в БАН, тъй като неминуемо някъде ще се наложи да се използват властови лостове, за да се подпомогне това, което ще се предприеме от ръководството на академията", каза Игнатов. "Не бива да се радваме на закривания. Не трябва да има такава радост, по-добре е да видим как може да се подобрят нещата в академията", допълни той.
12 звена в БАН са безперспективни, инженерните науки "куцат"
От гледна точка на качеството и продуктивността, в БАН няма нито едно от всички 71 звена, което да е с водещо място в международен план. Като конкурентоспособни в международен план с научен принос в своята област са оценени 17 института на БАН – по един във физическите и математическите науки, четири в химическите, пет в биологическите, четири в науките за земята и два в хуманитарните науки.
Нито един от институтите по инженерни науки обаче не е получил такава оценка. Тук попадат Институтът по компютърни и комуникационни системи, Институтите по информационни технологии, металознание, Централната лаборатория по мехатроника и приборостроене.
Също така нито едно звено от обществените науки, където влизат институтите по социология, икономика, философски изследвания, психология и правни науки, не е получил такава оценка.
С оценка за видима в международен план работа с ценен международен принос са два института от математическите науки, шест от физическите, четири от химическите, един от инженерните, шест от биологическите, пет от науките за земята, шест от хуманитарните и шест от обществените науки или 36 института на БАН.
С оценка за "стабилна изследователска работа, която по принцип заслужава да бъде продължена", но е видима само в национален мащаб, са 17 института на БАН, като най-много – шест – са в инженерните науки. Два такива института има при физическите науки, четири при биологическите, два при науките за земята, два в хуманитарните науки и един в обществените науки.
Един институт от хуманитарните науки е оценен, че не прави солидна изследователска работа, а повтаря съществуващи резултати и има недостатъци в научния или техническия подход. Председателят на БАН акад. Никола Съботинов обаче не пожела да назове кой е този институт, преди самото звено да се е запознало с оценката си.
По критерия значимост и обществена полезност като звена с важно значение са окачествени 44 института на БАН. Като такива със средно значение са определени 26 звена. Един институт от инженерните науки е оценен като звено без обществено значение.
От гледна точка на тяхната перспективност като много перспективни са оценени 26 звена на БАН, 33 института са определени за средно перспективни, като ниско перспективни са оценени 12 института на академията. Отново при инженерните науки няма нито един институт, който да е много перспективен. От общо седемте такива института три са ниско перспективни и четири са средно перспективни.
Според Съботинов институти с ниски оценки и по трите показателя ще бъдат закрити и слети с други звена на академията. "Някои институти ще бъдат закрити и слети с други, но ще запазим на работа ценните хора в тях", обясни председателят на БАН.
По повод предстоящото пенсиониране на близо 500 души в академията Съботинов напомни, че за целта са необходими близо 4 млн. лева, с които академията не разполага в бюджета си за догодина. “Реформи без пари не се правят“, посочи той. Иначе Съботинов обяви, че пенсионирането на по-възрастните учени ще даде възможност за увеличаване на възнаграждението на младите. Една от препоръките в одита е именно подкрепата за младите изследователи.
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
62 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
аз съм изръшкал цел свет, че и половин Галактика!
Покрай ЦУ-БАН струва си човек и да се произнесе и за ЦБ, която се намира в същата сграда. Достатъчно е да се каже, че и там някои хора са си направили “семейна ” хранилка за роднините си! Ало, тук Законът за конфликт на интереси не действа ли? Примери за това са достатъчни : Зав. Личен състав на ЦБ е уредила щерка си в един от отделите на същата тази библиотека. Главен счетоводител на ЦБ + касиер (тя пък е нейна щерка!) работят в един финансов отдел. Още едно семейство майка и дъщеря работят в ЦБ, …
макар и в различни отдели, от години!!! Друг случай : бащата работи в ЦУ, а дъщерята в ЦБ !! А пък да не говорим за отговорничката на барчето в сградата на ЦУ, която с цялото си нахалство е уредила и щерка си да работи при нея, макар,че барчето е толкова малко – един човек напълно е достатъчен, но щом може защо не. Покрай всичко това и съпруга й също работи в ЦУ! И ма още един син, още малко и той ще се уреди да работи при нея! Така че за какви реформи се говори в БАН, като и в другите институти и звена на Академията се шири щуробаджанащината и се уреждат хора по роднинска линия. Оттук трябва да се почнат реформи, за да няма за вбъдеще такива прецеденти!!
3. Засилване на Научните съвети и Общото събрание като единствените властимащи в рамките на даден институт.4. Пълна финансова прозрачност и изработване на единни за системата на БАН подробни критерии за всичко по финансовата част – включително публичност на заплащането за всяка щатна длъжност; публичност, строги и ясни правила за разходването и отчисленията от всеки договор, а също и при вътрешно научно финансиране от страна на БАН.5. Ясни правила и ПУБЛИЧНОСТ за т. нар. “обслужващ персонал” (счетоводители, …
секретари, шофьори и т.н.и т.н.) – към момента на много места научния персонал обслужва обслужващия, а последния на всичкото отгоре е раздут и е със заплати в пъти по-големи от тези на учените. Пълен контрол на Научните съвети и Общото събрание върху обслужващия персонал.6. Шапката на ЦУ да се замени от нещо като Съвет на институтите или Общ научен съвет, представители на който да са избрани на институтско Общо събрание и броя им да е пропорционален на броя учени от всеки институт. Този съвет да определя общата политика на БАН, да следи за защита и синхронизиране на общите интереси на институтите в рамките на тяхната финансова самостоятелност, разбира се. Такъв съвет може да бъде лицето на БАН и без да е нужно тежкото му финансиране и бюрократизиране, както е сега. А акдемиците нека си носят титлите но само като почетни такива, но това да не е свързано с финансови облаги или автоматична власт.
Кои са институтие?
Не ще да е само заради явната трибуквена прилика...
Ще видим оттук нататък как ще се използват тези резултати за реформите. Закриване и сливане на институти задължително да има, но отсега са ясни някои неща, които ако не се направят все едно няма да има реформи:1. Демократичен избор на директори на институти, напълно независим от „шапката” на ЦУ. Точно разписани правомощия на директорите на институти.2. Пълна финансова самостоятелност на институтите. Индивидуалното финансиране на всеки институт да е според единни критерии, основани на приноса на всеки …
учен – член на института, измерен чрез РЕДОВНА АКРЕДИТАЦИЯ. Правилата на акредитацията да са внимателно и подробно разработени, включително като се отчита спецификата в научната област не само на всеки отделен институт, но и още по-подробно - спецификата на всяка една специалност вътре в рамките на института. Акредитацията да бъде и тази законова основа, която да позволява за всеки един учен съвсем индивидуално и независимо от института и групата в която той се намира, да може да бъде повишаван или понижаван в степен (съответно заплата), или уволняван при лоши резултати и липса на дейност за определен период от време....
великият институт на Балевски-въздух под налягане.
Единствената добра статия от всички публикувани от журналисти присъствали на прес-конференцията.Само че не се казва "одит". Тона е международна научна оценка, а не одит/което се отнася само за финансова ревизия. Тази грешка правиха мнозина и едва не ни доведе от критики за липсата на търг за обществени поръчки.Европейската научна фондация и Федерацията на европейските академии на науките редовно провеждат такива оценки на европейски академии на науките и европейски университети.
От сутринта се интересувам от въпроса, и това е най-пълната и информативна статия. По останалите сайтове имаше само общи бош-лаф-мо`абети.Браво на авторката.А за събитието - браво на БАН. За тези, които не знаят, БАН е по-стара от третата българска държава. Иска ми се да се направят такива оценки и на министерствата, и другите държавни институции, за да се види откъде смърди на мухал и откъде изтичат парите.
нали ни съветваха за земеделие за промишленост за банки за пазари т н е И какво се получи