БАН се разграничи от свой институт заради критики към правителството

БАН се разграничи от свой институт заради критики към правителството

Българската академия на науките (БАН) се разграничи от позицията на едно от звената си - Института за етнология фолклористика, по повод спора чия е заслугата за признаването на българското малцинство в България. Албанската държава призна българското малцинство в края на миналата седмица. Премиерът Бойко Борисов определи акта като "исторически пробив".

В неделя от Института за етнология и фолклористика публикуваха свое становище, в което се изразява недоволство от това, че представителите на властта не споменават, че принос за този "пробив" имат и учени изследователи от БАН и най-вече доц. д-р Веселка Тончева от института. Тя посвещава цяло десетилетие (2007-2017 г.) на българските общности в Голо Бърдо, Гора, Мала Преспа и Корчанско.

"Цялото това събрано знание не само остава за поколенията, но и послужи като опора на българските представители в Европейския парламент, за да аргументират своето предложение за признаването на българското малцинство в Албания – акт, който трябваше да се случи много отдавна. Нашите сънародници живеят като албански граждани вече 104 години (от 1912-1913 г.). Едва днес обаче това беше политически узаконено, не и без ролята на учени като доц. Веселка Тончева, които чрез изследванията си поддържат връзка с българите в Албания", пише в позицията на института на БАН. В нея се казваше още, че "не прави чест на представителите на българското правителство да приписват заслугите за този исторически пробив за България единствено на своите изключителни дипломатически усилия".

Ден след публикуването на позицията на института ръководството на БАН разпространиха свое становище, в което "категорично се разграничава от противопоставянето между успеха на българското правителство и усилията на учените, съдържащо се в разпространената до медиите информация на Института за етнология и фолклористика".

"Признаването на българското национално малцинство в Албания е изключителен успех на правителството на Бойко Борисов и на българската дипломация. Усилията на учените от Българската академия на науките винаги са били насочени към това да подпомагат работата на българската държава. Ние можем само да се гордеем, ако усилията на нашите колеги са допринесли за постигнатия успех. Този успех е исторически за България акт и е гордост за българската държава", пише в позицията на БАН.

Междувременно изречението, в което се казва, че не прави чест на политиците да си приписват заслугите на учените, е изтрито от официалната позиция на Института за етнология.

"Напълно излишно напрежение се създава, всеки си върши своята работа. Аз вярвам, че всеки би следвало да разбира от това, с което се занимава. Тези 10 години аз съм посветила на изследвания, които смятам, че имат смисъл и които са един сериозен бекграунд във връзката ни с тази общност, но и политиците са свършили своята работа със своите преговори, с политическите стъпки, които са направили. Всъщност ние заедно сме стигнали до това. Разбира се, тяхна е в момента пряката заслуга да се случи това нещо и аз съм много щастлива, защото това е един исторически акт", каза в понеделник доц. Веселка Тончева пред БНР.

По-късно от Института по етнология също изпратиха своя позиция, в която се казва, че първоначалното им съобщение имало за цел да покаже приноса на учените към признававено на българското малципство в Албания. "Съобщението по повод признаването на Албания на българското малцинство бе изпратено до медиите не за да спори с някого, да вменява вина или да хвали учените, а за да подчертае сериозния принос – косвен и пряк на научната академична общност за това конкретно историческо събитие. Действията на управляващите правителства са безспорен успех за всички българи в България и Албания, и учените от ИЕФЕМ – БАН сме особено щастливи от това постижение, тъй като от години работим усърдно и постоянно в посока на признаване на българския етнос в Албания", пише в съобщението.

Споделяне
Още по темата
Още от България