Рок групата "Бъндараците" ще свири на премиерата на документалния филм за едноименната група тази вечер от 19.00 ч. в Дома на киното.
Във филма "Лорд Бънди от София" участват Иван Милев - Вачо (Малкият Бъндарак), Кирил Маричков, Петър (Пепи) Цанков, Любомир (Любо) Канов, Константин (Косьо) Марков, Йордан (Дани) Ганчев, "The Beat Club".
Филмът разказва за смятаната за първа рокгрупа в България. През 60-те години да се свири рок е опасно, но и вълнуващо. А за членовете на групата това е единственият начин да се чувстват свободни. Четиридесет години по-късно те разказват за времето, за разпадането на "социалистическата империя" и за съвременното измерение на рока.
Иван Трайков е режисьор на 80-минутната продукция. Сценарият е на Боряна Матеева и Константин Петров. Оператор е Емил Пенев. Музиката е на "The Beat Club".
Вие ни познавате. Нека го направим взаимно!
Отделете няколко минути за анкетата и ни помогнете да сме ви по-полезни.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
5 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
2-ри, грешиш тотално - не "рестрикциите родиха гениални български музиканти и артисти"! Родиха ги нормалните хора израснали и възпитани в нормалната България до 9.9.1944! Така въпреки, а не благодарение на социализъма в страната имаше качествени творци и специалисти от всички видове до началото на 80-те. После вече се изявяват социалистически възпитаните кадри и резултатат е налице...
Къде без Капъша, който беше с Бъндараците, когато комунистическият режим ги принуди през 1968 да сменят имто си на "Синигерите", като едно от условията за участие в "Златния Орфей". Да се говори за Бъндараците без Капъша е все едно да се приказва за Битълс без Ринго Стар.
1-ви Приятелю, предлагам ти да си помечтаем на тема какъв щеше да е интелектуалния потенциал на България, ако през 44-47 /а и след това/ не беше изтрепана, изселена и тормозена интелигенцията на България.
именно онова време обаче, точно поради рестрикциите, роди гениални български музиканти и артисти, нещо с което, новото, уж свободно времме неможе да се похвали, имам предвид у нас. може би нямането, желанието и вярата в нещо по-добро, стремежът да го достигнем ни караше да се развиваме, да мислим нестандартно и чрез изкуството да изразяваме несъгласието си с партийната линия, протеста си. сега, когато уж имаме всичко в материално отношение, загубихме духовното, изгубихме сякаш себе си, свободата си...а колкото до тодор живков, то историята ще отреди по кое време българските управници са били по-безхаберни и продажни, тогава или сега?!
Знам, че е невъзможно, но нека помечтаем... Представете си, че Тодор Живков бе сдал властта не през 1989 г., а през 1969 г. Представете си интелектуалния потенциал на онова българско общество - облъчвано от епохалните политически и културни явления!