Банката за развитие започва да спасява закъсали болници

Държавната Българска банка за развитие (ББР), която при управлението на ГЕРБ бе превърната в "касичка на властта", а в последно време има доста проблеми с лоши кредити, се е заела със спасяването на закъсали държавни и общински болници. Това стана ясно от изказване пред БНТ на новоназначения от служебното правителство на президента Румен Радев председател на надзора на ББР Росен Карадимов.

"За да бъде спасена една болница, в момента Министерството на здравеопазването (МЗ) трябва да ѝ плати дълговете. Болниците са търговски дружества. МЗ може да открие сметка в ББР, за да дофинансира тези лечебни заведения. Условието за това е да бъде направен много ясен анализ на структурата на задълженията на болницата, а банката ще се яви неин кредитор", разясни Карадимов.

От сайта на ББР става ясно, че "Програмата за финансиране на многопрофилни болници за активно лечение със системно значение за регионите" е в изпълнение на правителствено решение от последните дни на власт на кабинета на Кирил Петков.

Според програмата за заем пред ББР могат да кандидатстват многопрофилни болници за активно лечение с разкрити спешни отделения. Те трябва да изпълняват одобрена от здравното министерство финансова оздравителна програма, включваща график за погасяване на просрочените задължения и план за постигане на положителен резултат от дейността.

Освен това лечебните заведения трябва да притежават база и да обучават студенти и специализанти по медицина, както и да имат "положителен паричен поток, оценен от ББР". Другият вариант е болницата да предвижда инвестиции в инфраструктурата и оборудването си, да е оценена като финансово стабилна и кредитоспособна и да притежава положителен собствен капитал и реалистичен положителен финансов поток.

ББР ще оценява кредитополучателите "на пазарен принцип".

Целта на кредита може да е инвестиционно или оборотно финансиране. Допустими разходи са ремонтни дейности, покупката на медицинска апаратура и разплащане с доставчици. Сумата на кредита може да е до 5 млн. лв., колкото в момента е максимумът за единичен кредит според устава на банката. Максималният срок на заема е до 10 години, а гратисният период - до 2 години.

Първоначалната стойност на цялата програма е 25 млн. лв. с възможност да се увеличи до 50 млн. лв. Засега срокът за кандидатстване е до 31 август 2023 г. Максималната лихва по кредита е сравнително висока - 3-месечен Euribor плюс надбавка до 6.5%.

Интересното е как ще бъдат обезпечени заемите на болниците и какво ще стане, ако лечебното заведение спре да плаща. Предвидено е болницата да направи особен залог в полза на ББР върху "съвкупността от всички настоящи и бъдещи вземания по сключени договори с НЗОК". Болницата се задължава да насочва по сметките си в ББР всичките си постъпления по договорите със здравната каса. Ще бъде учреден залог и върху закупената медицинска апаратура.

Според правителствената програма ББР има право да откаже усвояване на кредита, ако болницата не изпълнява оздравителната програма или се отклонява от бизнес плана си.

Като цяло максималната сума на кредита от 5 млн. лева е сравнително малка на фона на месечните постъпления на болниците от НЗОК и не би следвало да създаде сериозни трудности в обслужването на кредитите.

Одобрен кредит за 5 млн. лева от ББР вече има закъсалата финансово Александровска болница, за която беше гласуван и държавен заем за 35 млн. лв. От лечебното заведение обаче се бяха оплакали, че договорът за кредита се бави по вина на МЗ. В опит за оздравяването на болницата при редовното правителство на Кирил Петков за прокурист на лечебното заведение беше назначен бившият шеф на ББР Владимир Георгиев. Наскоро, обаче, одит на служебния кабинет установи, че болницата е продължила да задлъжнява и се твърди, че договорът за назначаване на прокурист е бил в ущърб на лечебното заведение. Заради това служебната власт смени управата на болницата.

Закъсали болници са кандидатствали за заем от ББР и преди създаването на специалната програма за това, като например многопрофилната болница във Враца "Христо Ботев".

При управлението на ГЕРБ Банката за развитие се превърна в обект на непрекъснати скандали заради порочните практики по отпускане на заеми. Като служебен министър на икономиката Кирил Петков обяви, че 8 фирми са получили близо 1 млрд. лв. от държавната банка под формата на едри кредити, като над 500 млн. лв. са отишли при дружества, свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски.

Останалите са били дадени на Румен Гайтански - Вълка, братя Домусчиеви, Георги Самуилов и Ангел Палийски. Бе обявено, че най-едрите единични кредити (над 140 млн. лв.) са три - на "Роудуей кънстракшън" АД (148.5 млн. лв.), на "Слънчев ден" АД и на "Благоевград – БТ" АД. Впоследствие стана ясно, че Банката за развитие се опитва да спаси част от лошия кредит на Румен Гайтански - Вълка за 149 млн. лв., тъй като заемът е проблемен и е даден на прокуратурата. В момента ББР има и други проблемни големи кредити.

Освен това тя натрупа доста загуби и покрай безлихвените Covid кредити за граждани.

През 2021 г. държавната банка излезе на загуба от 155 млн. лв., част от която се дължи на провизиите, начислени заради двете анти-Covid програми – за граждани и за фирми. Към края на м. г. заделените провизии за очаквани кредитни загуби по програмите анти-Covid са за 176 млн. лв., сочи годишният финансов отчет на банката.

Пред БНТ Росен Карадимов обяви още, че ББР ще стане прозрачна. "ББР беше описвана като касичка на управляващите, а ние ще пуснем прожекторите", заяви той.

Вече имало решение на надзорния съвет да се създадат два консултативни съвета към банката - единият с участието на работодателските организации на малкия и среден бизнес, а във втория щяла да участва асоциацията на стартъпите. Ще започнат разговори и с Националното сдружение на общините в България за подкрепа за техните дейности.