Банки и колектори може да преглътнат абсолютна давност за дълговете, ако е 15 или 20 години

Асоциациите на банките и колекторските агенции у нас не са категорично против спорната идея на ГЕРБ и "Обединени патриоти", критикувана от много юристи, за въвеждането на абсолютна давност за задълженията на физическите лица. Банките биха приели подобна промяна, стига срокът да е поне 15-годишен, а не 10-годишен, както предлагат управляващите. Колекторите са склонни на 20-годишна давност.

Това става ясно от становищата на Асоциацията на банките в България и на Асоциацията на колекторските агенции в България, представени пред правната комисия в парламента. Тя е получила общо над 20 позиции от заинтересовани страни, повечето от които са силно критични. В подкрепа на мярката се обявяват главно длъжници, които не виждат друго спасение за себе си освен отписването на задълженията им със закон.

През лятото ГЕРБ и "Обединени патриоти" обявиха, че имат политическа воля да спасят "вечните длъжници" чрез въвеждането на 10-годишна абсолютна давност за задълженията на физическите лица.

Идеята е с изтичането на 10-годишен давностен срок да се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността, стига те да не са отсрочени или разсрочени. Въвеждат се само две изключения – когато задълженията са натрупани от физически лица – еднолични търговци и когато те произтичат от "непозволено увреждане" и "неоснователно обогатяване". Това значи, че след изтичането на срока от 10 години за длъжниците няма да има никакви правни последици от факта, че не са погасили задължението си, а кредиторите им ще загубят парите си завинаги. Става дума за дългове както към банки, фирми за кредити и комунални дружества, така и към всякакъв друг вид кредитори, включително други физически лица.

Миналата седмица депутатът от патриотите Искрен Веселинов заяви, че промените в Закона за задълженията и договорите са в напреднала фаза и скоро ще бъдат разглездани на второ четене. Депутатити от ГЕРБ обаче твърдят неофициално, че противоречивите становища са ги разколебали и приемането на абсолютната давност не е толкова сигурно.

Предложението на управляващите получи най-много критики от юристи, тъй като нарушава действащи правни принципи и е небалансирано в полза на длъжниците.

Министерството на правосъдието (МП), например, прати становище, че не подкрепя проекта, защото противоречи на същността на погасителната давност и наказва кредитора, дори той да е положил всички усилия, за да събере парите си. Ведомството смята, че заради твърде дългите съдебни процеси у нас има опасност много задължения да бъдат отписани по давност, без изобщо да могат да бъдат събрани. Правосъдното министерство смята още, че текстовете стимулират недобросъвестните длъжници да протакат съдебните процеси.

Според МП има огромна разлика между абсолютната давност и личния фалит, защото фалита длъжникът понася редица неблагоприятни ограничения в резултат от собственото му поведение, докато при абсолютната давност няма никакви негативни последици за неговото некоректно поведение. Според правосъдното министерство не е редно законопроектът да се разглежда, без да се направи икономически анализ за това какви задължения и вземания ще засегне, на какви длъжници и кредитори.

Негативно становище изпрати и Европейската банка за възстановяване и развитие, която предупреди, че законопроектът ще влоши чувствително инвестиционния климат в страната.

Министерството на финансите също е внесло критично становище по текстовете. То твърди, че 10-годишната абсолютна давност не отчита сроковете по договорите за кредит, които понякога достигат и 30 години. Според ведомството недобросъвестните длъжници биха имали интерес да направят кредита си предсрочно изискуем и да спрат да плащат. МФ счита още, че не е коректно новата разпоредба да важи и за заварените договори за кредит, защото в тях не е отчетен повишеният риск. Според ведомството при евентуално приемане на текстовете неизбежно ще се стигне до усложнени процедури по отпускане на заеми.

Според Асоциацията на колекторските агенции текстовете съдържат много рискове, ако се допусне да важат за заварените дългове. Колекторите се занимават със събирането на огромен обем проблемни кредити на банките, които са близо до 10-годишния срок от установяването на задължението. Ако текстовете се приемат, загубите на банките и колекторите ще скочат сериозно в момент, в който банковата система е подложена на изпитание заради нарастването на лошите кредити в пандемията от Covid-19 и изтичането в близките месеци на обявения мораториум върху плащането на заеми за около 9 млрд. лв.

В крайна сметка колекторските агенции предлагат, ако се въведе абсолютна давност, тя да е със срок от 20 години.

Асоциацията на банките също не е тотално против промяната, но настоява давността да е 15-годишна, което е сравнително достатъчен срок, в който кредиторът ще може да събере вземането си. Асоциацията предлага и най-малко 1 година отлагателен период за влизането в сила на закона, тъй като си дава сметка, че "трудно би се възприело предложение режимът да действа само спрямо нововъзникнали задължения".

Работодателите са категорично против промените. Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) не подкрепя 10-годишната абсолютна давност, защото тя ще създаде единствено правен хаос и неравнопоставеност. Против е и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), която смята, че промяната ще създаде сериозни проблеми на гражданския и търговския оборот и затруднен достъп до финансиране. Българската търговско-промишлена палата (БТПП) пък е пратила становище, че мярката е противоконституционна, защото е в противовес на защитата на частната собственост на добросъвестните кредитори.

Електроразпределителните дружества "ЧЕЗ" и "Енерго-про" също имат сериозни резерви.

Любопитно е, че Камарата на частните съдебни изпълнители "подкрепя изцяло и категорично" предложените промени. Принципната позиция на камарата е, че трябва да се премахне фигурата на "вечния длъжник" не само по юридически, социални и хуманни причини, но и с оглед негативното ѝ отражение върху стопанския оборот, икономиката и доходите на населението. Камарата настоява единствено за прецизиране на текстовете.

В подкрепа на промените са се обявили няколко граждани.

Юлиан Тотев, например, настоява текстовете да влязат в сила веднага след приемането им, за да бъдат "спасени хиляди човешки съдби". Спас Башкехайов пък разказва перипетиите си на длъжник, след като през 2008 г. става поръчител по банков кредит на свой "приятел", който впоследствие спира да плаща. Така, Башкехайов над 10 години плаща всеки месец от заплатата си по 500 лв. и се оплаква, че вноската му непрекъснато нараства. Гражданката Юлия Михайлова настоява не само за приемането на 10-годишната абсолютна давност, но и за свалянето от 10% на 1% на законовата лихва за забава, а също така и да се "забрани наследяването на дългове".