Банки отказват кредит на ЕВН заради политиката на ДКЕВР

Няколко финансови институции са се отказали от участие в обществена поръчка за кредит от 50 млн. лв. за поддръжка на мрежата на електроразпределителното дружество ЕВН (EVN). Причината е регулаторната политика на държавата в сектора, съобщи пред журналисти в четвъртък Йорг Золфелнер, регионален мениджър на дружеството, което снабдява с електроенергия Югоизточна България.

ЕВН все пак е успяла да си осигури кредит от "Райфайзен банк“.

Компанията се принудила да обяви поръчка за заем, след като Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) през 2010 г. определи крайни цени на електроенергията, които намалили приходите на дружеството с 51 млн. лева. Инвестициите се оказват недостатъчни за покриване на изискванията за качество на услугата. А държавната комисия заплаши да намали цените на дружеството от юли 2011 г, ако тези изисквания не бъдат изпълнени.

Золфелнер допълни, че критериите за качеството, изискани от ДКЕВР, се постигат в момента. Според дружеството обаче, ако те се прилагат като ценообразуващ елемент, това трябва да стане от юли 2012 г., тъй като ДКЕВР е приела съответните критерии по-късно от юли миналата година.

Регионалният мениджър на ЕВН се оплака също, че за първи път откакто е влязла във владение на дела си от 67 на сто в разпределителната мрежа в Югоизточна България, компанията изпитва затруднения с навременното разплащане на задълженията си към НЕК за закупената от държавната компания електроенергия.

Причина за това е нарушеният паричен поток в резултат на решението на ДКЕВР за цените на тока от миналата година.

Само за последните шест месеца дружеството е намалило паричните си средства с 36 млн. лв. при запазено ниво на потребление.

В момента една трета от общо 18 хил. трафопоста на ЕВН са севернокорейски на около 50 години и трябва да се подменят, но разрешените от регулатора инвестиции не позволяват това. Золфелнер посочи, че дружеството не може да си позволи да тегли още кредити за поддръжка на мрежата. "Ние да не сме финансова пирамида“, коментира той.

"За да се подмени цялата мрежа на ЕВН без никакво разширение, за което поетапно трябват 30 години, са нужни 4 млрд. лв., или 133 млн. лв. годишно, колкото искахме от ДКЕВР, но бяха одобрени 119 млн. лв., които с миналогодишното решение за цените бяха свити до 70 млн. лв.“ посочи представителят на ЕВН.

По думите му икономическата логика сочи, че за да се изпълняват изискванията на регулатора за допустим брой аварии, дружеството трябва да добавя средствата от своята печалба или от нови кредити, което не е възможно.

"Ще поискаме обяснение от ДКЕВР как да развиваме устойчивост на мрежата, без да имаме необходимите средства“, заяви Золфелнер.

С тази инвестиционната програма, одобрена от ДКЕВР, в България да има мрежа като в Германия и Австрия е само мечта, допълни той.

Ако изискванията на ДКЕВР за качество на доставката на електроенергия се съпоставят със състоянието на мрежата, ще е "все едно да искаш да караш "Жигули" с 250 км./ч.“, коментира Золфелнер.

"Регулаторът трябва да обясни защо смята, че можем да работим с по-малко от необходимото за нормалната логика“, каза той.

Компанията се надява с новия регулаторен ценови период ДКЕВР да одобри исканото от нея повишение на електроенергията средно с 5 на сто, ако запази разпределението на тарифите по веригата производство и пренос.

Дружеството отново иска да се въведе такса за достъп до електроразпределителната мрежа за битовите и стопанските потребители.

Цената за достъп на домакинствата се предлага да е 0.00554 лв./кВтч. Планираното увеличение от около 5 на сто ще вдигне с 2.36 лв. месечната сметка за потребление от 290 кВтч.

При стопанските клиенти се предлага тази такса да е 0.015 лв. на киловат заявена мощност на ден, но ще позволи на бизнеса да планира по-добре необходимите си мощности.

Така например фирма, която има заявени по-големи мощности, но ползва значително по-малко от поисканото количество, плаща по-високи сметки, докато при правилно разчетена и заявена консумация сметките поевтиняват значително.

"Ако това предложение се приеме, следващата ни стъпка ще е договаряне с клиентите на заявени от тях мощности, които, ако са по-ниски от досега ползваните, промяната ще е безплатна. Ако обаче се поиска по-голям капацитет, ще се плаща“, обясни Гочо Чемширов, шеф регулационен мениджмънт в "ЕВН България“.

"Това е подготовка за либерализацията на пазара, когато стопанските потребители ще трябва да заявяват количества по ден и дори час, защото лошото прогнозиране може да оскъпи тока с 10-20 до 40 процента“, допълни Чемширов.

Предварително проучване е показало, че 15-16 на сто от стопанските потребители имат нужда от по-малки мощности, само 1-2 процента са за увеличаване.

От ЕВН заявиха още, че ще работят с фирмите за търсене на възможности за по-ефективно ползване на електроенергията, тъй като в момента има парадоксални положения, в които се подават големи мощности към бивши индустриални зони, които в момента се ползват за складове.