Търговските банки у нас да внимават с понижаването на лихвите по кредитите и да отчитат и интересите на вложителите. Това препоръча във вторник управителят на БНБ Иван Искров на конференция, организирана от Асоциация "Банка на годината" в столицата.
Започва затягане на паричната политика в световен план, което ще доведе до повишаване на лихвените нива и ще повлияе и върху българските банки, поясни Искров.
На световна среща на най-големите банки е бил направен изводът, че централните банки вече са направили достатъчно за адаптиране на икономиките в годините на криза чрез значително по-ниски лихвени проценти и идва време да се отчете и влиянието на инфлацията , особено в големите световни икономики. Само преди няколко дни същите сигнали за затягане на паричната политика дойдоха и от страна на Федералния резерв на САЩ, продължи Искров пред участниците в конференцията.
У нас банките са свръхликвидни и искат да дават повече кредити и да имат нови клиенти, но трябва да внимават с по-нататъшното понижаване на лихвените проценти, каза управителят на БНБ.
От една страна кредитополучателите искат все по-ниски лихви, но от друга страна трябва да държим сметка и за интересите на тези, които финансират банковата система - а именно вложителите, посочи Искров. Върху спестяванията се отчита инфлацията, както и "този нелеп данък върху лихвите, който бе въведен от 1 януари", каза още той, наблягайки на отрицателното си отношение към данъка, наложен по настояване на бившия финансов министър Симеон Дянков.
Искров се обърна към представителите на търговските банки да бъдат внимателни към банковите продукти с фиксирана лихва. При затягане на паричната политика основно чрез рисковата премия на страната и чрез всички други фактори, които влияят на цената на пасивите, това ще се отрази върху цената на финансиране на българските банки, каза още управителят на БНБ.
Реформите в ЕС също оказват влияние върху българските банки, отбеляза Искров. Той посочи, че на срещата на ЕКОФИН в Брюксел благодарение на усилията на няколко правителства и централни банки - тези на България, Швеция, Полша, Великобритания и Малта, е била значително смекчена европейската директива за преструктуриране и оздравяване на банки. Така е било постигнато съгласие да се търси капитализация на банки в затруднение основно по линия на фондове, а не чрез изземване на средства от инвеститорите и вложителите.
Искров отново подчерта, че няма никаква причина да се притесняваме за състоянието на банковата система у нас и нейната стабилност. Търговските банки имат достатъчно провизии срещу лошите кредити, които са в рамките на 16-17 процента средно за системата. Капиталовата адекватност е много над изискуемите нива в ЕС, която е 16.78 процента. Ликвидността у нас е около 26-27 процента, тоест банките са готови да подадат ръка на българския бизнес, посочи Искров.
Той посочи, че българските банки имат типичния банков бизнес модел и основният им продукт са кредитите и платежните услуги, а не високорисково инвестиционно кредитиране. Именно по линия на основния си бизнес модел банките трябва да търсят подобряване на ефективността си, а могат да вложат и повече усилия в привличане на индивидуални клиенти, смята управителят на БНБ.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
23 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Е те,парите си идват от различни постъпления-заеми,износ,транспорт,даже и печатене в рамките на тоя паричен съвет.Като се произведе повече продукция нали трябва и парички за заплати,за данък,за лихвата по оборота. С други думи заемът иде да покрие дефицита в бюджета,а другите пари от съответните действия. А някой знае ли до колко вече е задлъжняла страната в процент към БВП?Понеже страни с ранга от Франция и Белгия нагоре(не става дума за южната периферия)са си с поне 60 процента дълг.
Ако няма кредити откъде ще вземате пари да плащате лихви по депозитите и да взимате тлъстите заплати?Нали се хрантутите и съществувате благодарение на тях?
20 беше отправен към 13 с уважение и внимание!
1.Ръст брутопродукт-1.9
Инфлация-2.4
2.Производствена цена расте по-бързо от цена на дребно
Бакалинът ще виси повече в магазина,примерно 16 часа,ама е свършил работа за 8 часа.
3.Свиване на производство.
4.не толкова значително,ама...
бяга приход.Отделно и данък намалява.
междинно:Повторението е майка на знанието
СПАД НА ПРОИЗВОДСТВО,УСЛУГИ,ИНВЕСТИЦИИ-СВИВАНЕ НА ПОТРЕБЛЕНИЕ И УВЕЛИЧАВАЩА СЕ БЕЗРАБОТИЦА
5.Данък....(не чак толкова интересно,ама тенденция не добра)
6.Много интересна ситуация,в …
смисъл и цифрата и какво става.
7.Приход от акциз в процент-почти толкова,колкото и тоя на инфлацията.Я гледай ти!
8.Друг път за коментар-не,че не е толко важно.
9.Нарастване на бюдж.разxоди с 3.2 на сто.
10.Върви към обяснение на 11,12 и 13.
11.Обяснява защо нашите градове така мърляшката изглеждат.
12.Това пак ще го прочета.Разбрано е по принцип,но за попрочитане е по-интересно.
И по-нататъка какво става.Понеже остава само вътрешно финансиране на бюджета,става....И кат го прочете това,на читателят главата му се зави!
2.572 млрд. лева,вероятно.
8.5-10 на сто инфлация
безработица,безпаричност
Защо си загубихте времето да давате такъв подробен пост,уважаем господине?Когато го прочетах за пръв път,поне два пъти се отказах да ви отговоря.Не,че ми изсъхна гърлото да кажа едно мерси,ама просто се замаях от това да си губите така времето.Не съм в състояние да ви отговоря.
А бихте ли казал в цифри,както споменахте за оформящия се към сега дълг от над 2.552 млрд.лева
1.брутопродукт.
2.постъпление от производство земеделие,пром.,транспорт
3.заплати общо,сумарно
4.данък като цяло-т.е.без подобности там,както казахте акциз,корпоративен,ддс и прочее,общ доход и т.н.Не така.
Приключвам с апелацията-без подробности,както беше до сега.Не,че не беше интересно.Напротив.Поне още 2-3 пъти имам за четене на последните точки.
До 18-Полша и Румъния да не са с евро?Или другите?Виж 13 какво е написал и като го прочетеш и осмислиш,ама то иска поне пет пъти четене,тогава му речи АПРТИШИЕЙТЕД- ЦИЛИНДЪР(апропо,така ли се казва на ония шапки,които са употребявали някога държавните хора от министър нагоре).
До 17 - това което казваш за мафията е верно, защото най-вероятно много незаконно забогатели у нас, които не разбират от инвестиции, предпочитат да вложат парите си в депозити, а заради тях се бави и приемането на еврото, тъй като тогава лихвите ще паднат на 3-4%, а това не е изгодно за тях.
Лихвите по депозитите в САЩ са 0.25 процента. НЕ е лъжа. И не знам някой да е тръгнал да си тегли депозитите. Само спекуланти идват в страни като България, където мафията поддържа 5% на година, пък и нагоре. Само че те са от една черга и когато банката закъса, срещу подкуп на служител от 1000 долара, те веднага си теглят парите. Ние обаче тук трубва да работим, за да им осигуряваме този доход, тъй като БНБ има единствената цел лочно обогатяване на управителния си съвет. Всички там са за затвор и конфискация на имуществото. Освен това в България няма къде да си вложиш парите - нито в ценни книжа, нито на борсата, нито в облигации.
такива тъпизми чета все по-често, откакто сергеев и батаков са на власт. Камион с Много, Много Дъна пп. а, като не знае сам какви ги е надрънкал - сам си е виновен. нема да му берем гайлето и на тоя плужек.
до №12 Не не е неук. Просто слугува на мафията
Вече пета година лихвите в България са високи заради картел. Ако приблизително креди се дават на 10%, а депозити се взимат за 3% тогава 7% марж*40 млрд=3млрд и за 5 години са 15 млрд лв, които се губят и лошите кредити са още над 10 млрд. Колко пъти трябва да се обяснява, че Григор Стоевски, Кристина Карагьозова и другите от рисърча в БНБ, както и Петър Чобанов и други политици и икономисти са с контрол на съзнанието на мрежата на Мтел и подкрепят регистрираните около Австрия Банки като мафия. Те …
умишлено подготвиха кризата. В пряк разговор ми отговарят, че "в България е така", "това се големи банки, които те не могат да контролират" или Чобанов "какво искаш - космически кораб ли да построим в България". С каъв ъкъл Петър Чобанов стана финансов министър? Нали с Орешарски пряко загубиха 2/3 (20 млрд според Евостат) от фондовата борса - като фин. мин. и шеф на фондовата борса тогава. Ясно, че само искат да го накиснат отново с злоупотреби за милярди, а хората ще стават бедни.