Управителят на БНБ предупреди:

Банките да внимават с понижаването на лихвите по кредитите и да мислят за вложителите

Особено внимание да се обръща на банковите продукти с фиксирани лихви, посъветва Иван Искров

Иван Искров

Търговските банки у нас да внимават с понижаването на лихвите по кредитите и да отчитат и интересите на вложителите. Това препоръча във вторник управителят на БНБ Иван Искров на конференция, организирана от Асоциация "Банка на годината" в столицата.

Започва затягане на паричната политика в световен план, което ще доведе до повишаване на лихвените нива и ще повлияе и върху българските банки, поясни Искров.

На световна среща на най-големите банки е бил направен изводът, че централните банки вече са направили достатъчно за адаптиране на икономиките в годините на криза чрез значително по-ниски лихвени проценти и идва време да се отчете и влиянието на инфлацията , особено в големите световни икономики. Само преди няколко дни същите сигнали за затягане на паричната политика дойдоха и от страна на Федералния резерв на САЩ, продължи Искров пред участниците в конференцията.

У нас банките са свръхликвидни и искат да дават повече кредити и да имат нови клиенти, но трябва да внимават с по-нататъшното понижаване на лихвените проценти, каза управителят на БНБ.

От една страна кредитополучателите искат все по-ниски лихви, но от друга страна трябва да държим сметка и за интересите на тези, които финансират банковата система - а именно вложителите, посочи Искров. Върху спестяванията се отчита инфлацията, както и "този нелеп данък върху лихвите, който бе въведен от 1 януари", каза още той, наблягайки на отрицателното си отношение към данъка, наложен по настояване на бившия финансов министър Симеон Дянков.

Искров се обърна към представителите на търговските банки да бъдат внимателни към банковите продукти с фиксирана лихва. При затягане на паричната политика основно чрез рисковата премия на страната и чрез всички други фактори, които влияят на цената на пасивите, това ще се отрази върху цената на финансиране на българските банки, каза още управителят на БНБ.

Реформите в ЕС също оказват влияние върху българските банки, отбеляза Искров. Той посочи, че на срещата на ЕКОФИН в Брюксел благодарение на усилията на няколко правителства и централни банки - тези на България, Швеция, Полша, Великобритания и Малта, е била значително смекчена европейската директива за преструктуриране и оздравяване на банки. Така е било постигнато съгласие да се търси капитализация на банки в затруднение основно по линия на фондове, а не чрез изземване на средства от инвеститорите и вложителите.

Искров отново подчерта, че няма никаква причина да се притесняваме за състоянието на банковата система у нас и нейната стабилност. Търговските банки имат достатъчно провизии срещу лошите кредити, които са в рамките на 16-17 процента средно за системата. Капиталовата адекватност е много над изискуемите нива в ЕС, която е 16.78 процента. Ликвидността у нас е около 26-27 процента, тоест банките са готови да подадат ръка на българския бизнес, посочи Искров.

Той посочи, че българските банки имат типичния банков бизнес модел и основният им продукт са кредитите и платежните услуги, а не високорисково инвестиционно кредитиране. Именно по линия на основния си бизнес модел банките трябва да търсят подобряване на ефективността си, а могат да вложат и повече усилия в привличане на индивидуални клиенти, смята управителят на БНБ.

Споделяне
Още от Бизнес