Банките кредиторки на Гърция ще трябва да поемат по-големи загуби

Финансовите министри от еврозоната се споразумяха да изискат от банките кредиторки на Гърция да приемат много по-големи загуби от предвидените, заяви председателят на еврогрупата и премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер, цитиран от Франс прес.

"Постигнахме съгласие, че трябва да има значително увеличаване на приноса на банките за спасяване на Гърция под формата на обезценяване на вземанията им", каза Юнкер пред журналисти в Брюксел, където продължава срещата на финансовите министри от еврозоната.

С това изявление той потвърди информацията от дипломатически източници, че в петък министрите са се споразумели за отписване на най-малко 50 процента от дълговете на Гърция. В замяна се предвижда рекапитализиране на европейските банки с близо 100 милиарда евро.

Министрите на финансите от еврозоната принципно одобриха деблокирането на поредния жизненоважния кредит за Гърция в петък вечерта като се съгласиха да отпуснат европейския дял от 5.8 мрд. евро от 8 млрд. евро помощ за Гърция, блокирани в средата на септември.

В неделя лидерите на страните от ЕС се събират на ключова среща в Брюксел за бъдещата помощ към Гърция. На нея обаче няма да бъде взето окончателно решение заради противоречията между Франция и Германия. Една от основните причини за отлагането бе, че т.нар. "тройка" (ЕС, Европейската централна банка и МВФ) все още не са представили доклада си за ефективността на мерките, приети от Гърция за справяне с дълговата криза.

Междувременно "Файнешъл Таймс" публикува част от поверителния доклад на тройката за устойчивостта на гръцката икономика. Експертите прогнозират финансовата нужда на Гърция до 2020 г. да бъде двойно по-висока от очакваната досега. Сумата се изчислява на поне 252 млрд. евро. Ако рецесията в Гърция обаче продължи, нуждата може да достигне дори 444 млрд. евро, се посочва в документа.

Одиторите на Тройката са пресметнали, че частните кредитори ще трябва да се откажат от 60% от вземанията си, за да се поддържа финансовата нужда на Гърция до предварително изчистелните 109 млрд. евро. В такъв случай дълговете може да бъдат намалено до 110% от БВП до 2020 г. от най-високото им равнище през 2013 г. от вероятните 186% от БВП. Ако "подстригването" бъде само с 50%, то тогава страните от еврозоната ще трябва да участват с повече средства. Спасителният пакет ще трябва да бъде увеличен от 109 на 114 млрд. евро.

Лидерите може да се съгласят на подобен компромис: частните кредитори ще се откажат не от досегашните 21%, а от 50% от вземанията си. За сметка на това страните от зоната ще довнесат 5 млрд. евро в обществения фонд. Банките обаче ще трябва да участват, но няма да бъдат принуждавани. В противен случай рейтинговите агенции ще установят фалита на Гърция, а това правителствените ръководители искат да избегнат на всяка цена.