Банките напазарували рекордно количество евро от БНБ през 2020 г.

Международните валутни резерви на България достигнали 30 млрд. евро

Банките напазарували рекордно количество евро от БНБ през 2020 г.

Заради завишено търсене от гражданите банките у нас са изкупили рекордни обеми евро от Българската народна банка (БНБ) през 2020 г. след промените в закона, свързани с влизането в Банковия съюз на ЕС. Това става ясно от годишния отчет на централната банка за 2020 г., публикуван в четвъртък. По закон документът се внася в Народното събрание в края на април всяка година.

"Отрицателен принос за динамиката на външните потоци през 2020 г. имаха осъществените нетни продажби на резервна валута от БНБ на търговски банки, които възлизат на 2.416 млрд. евро (близо 5 млрд. лв., б. р.)", посочва централната банка. От тази сума 2.15 млрд. евро е продадена през банки и 270 млн. евро – на каса.

За сравнение, през 2019 г. тенденцията е била точно обратната на тази от 2020 г. – БНБ е купила от банките повече евро, отколкото им е продала, като положителният ефект от покупко-продажбата на европейската валута е бил около 500 млн. евро. През 2018 г. пък ефектът в полза на лева е бил още по-силен – около 1.5 млрд. евро нетни покупки на резервна валута.

През 2016 и 2017 г. БНБ е продала повече евро, отколкото е купила от банките, но нетните продажби на резервна валута са били несравнимо по-малки в сравнение с тези през 2020 г. - съответно около 210 млн. евро и около 350 млн. евро.

Според механизма на валутния борд БНБ е длъжна във всеки един момент да обмени всеки лев в евро, като за целта централната банка поддържа покритие на борда около 160%, тоест доста над изискванията.

В отчета на БНБ не се коментира причината за рекордния обмен на валута през 2020 г., но може да се предположи, че тя е свързана с промените в законодателството, заради влизането на България в Банковия съюз на ЕС и в "чакалнята за еврото" – валутно-курсовият механизъм ERM II.

Заради изискванията на ЕЦБ българските власти промениха законовия текст, регулиращ съотношението 1.95583 лева за едно евро, като записаха, че от датата на участие на България в ERM II официалният валутен курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен с останалите държави в ERM II (страните от еврозоната плюс Дания) и ЕЦБ по съответните резолюции и споразумения.

За да има пълна гаранция, че действащият курс няма да бъде променян до приемането на еврото в сегашното съотношение, депутатите задължиха всички бъдещи финансови министри и управители на БНБ да гласуват в европейските органи само и единствено за действащото валутно съотношение. Въпреки всички уверения и гаранции, дадени от властите обаче, отчетът на БНБ засича известна динамика в обмена на валута около промяната в закона.

Въпреки нетната продажба на евро международните валутни резерви на централната банка чувствително са се увеличили през 2020 г. - с цели 6 млрд. евро, пише още в отчета. Така, в края на миналата година резервите са възлизали на 30.8 млрд. евро. Основен принос за ръста има емитираният през септември 2020 г. външен дълг от правителството на стойност 5 млрд. лв., а също и паричните трансфери от еврофондовете. Двете заедно са увеличили правителствения резерв с около 8 млрд. лв.

Другото голямо перо, което е подкрепило резервите на БНБ, е антикризисната мярка, според която търговските банки бяха задължени да изтеглят и върнат у нас своите средства от централите си. Това е довело до 3.6 млрд. евро повече по сметките на търговските банки в БНБ.

През 2020 г. 91.44% от международните валутни резерви на България са били в евро, става ясно още от отчета на БНБ. Делът на златото е нараснал до 7.91%, като едната причина е ръстът в цената на благородния метал с около 15%, а другата – първата за последните 20-30 г. сделка по покупка на златен резерв от страна на БНБ. През февруари 2020 г. централната банка се сдоби с 357 килограма монетарно злато (11 114 тройунции). Под 1% са резервите в щатски долари и сребро.

Нетната доходност на валутните резерви през миналата година е била положителна – в размер на 1%, което се равнява на 226 млн. евро.

Междувременно БНБ обяви състоянието на банковата система към 31 март 2021 г. От данните става ясно, че печалбата е нараснала до 349 млн. лв. на фона на 296 млн. лв. през първото тримесечие на 2020 г.

Мораториумът върху плащанията по кредитите към 31 март обхваща заеми на стойност 9.7 млрд. лв. Това е с около 900 млн. лв. повече в сравнение с края на декември 2020 г. Въпросният мораториум изтече в края на март и няма да бъде подновяван.

Необслужваните кредити възлизат на 5.7 млрд. лв., а делът им в кредтния портфейл на банковата система е 7.1%, сочат още данните на централната банка.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Какво очаквате да свърши служебното правителство?