Банките посрещнаха с облекчение новите правила от Базел III

Новите правила за банковия капитал, съгласувани от глобалните регулатори, бяха посрещнати в понеделник с облекчение от банките, тъй като им бе дадено повече време, отколкото анализатори очакваха, за да отговорят на завишените капиталови изисквания.

Базелският комитет за банков надор реши в неделя, че ще изисква кредитните институции да поддържат норма на капиталова адекватност от поне 7% от активите си, претеглени с риска им, включително и буфер от 2.5% за извънредни ситуации. Новите капиталови изисквания станаха известни под името Базел III. Банките имат пет години да отговорят на изискванията за собствения капитал и осем години за буферите.

За да отговорят на новите регламенти, европейските банки най-вероятно ще имат нужда от набиране на допълнителен капитал, особено в Германия, Испания и "другите по-слаби звена", пише Ройтерс в понеделник. Германската банкова асоциация например изчисли, че дефицитът на десетте най-големи банки в страната ще е 105 млрд. евро.

"Ще са необходими стотици милиарди евро", заяви Нут Велинк, председател на Базелския комитет по банков надзор . "От една страна, банките ще трябва да капитализират печалбите си за няколко години. Останалото зависи от всяка поотделно, ще трябва да се обръща към капиталовите пазари."

Регулаторите все още обсъждат дали да бъдат въведени и допълнителни регулации за "важните за системата банки", за да се справят с проблема "прекалено големи, за да фалират". По този въпрос Бордът по финансова стабилност трябва да отправи препоръки до ноември. Тогава и лидерите от Г-20 ще трябва да одобрят Базел III.

Като се изключи Япония, повечето банки в Азия поддържат капиталови нива над минималните изисквания на Базел III. Същото се отнася за топ-банките в САЩ, Канада, скандинавските държави, Бенелюкс, Великобритания и Швейцария. Новите изисквания ще са проблем за някои европейски банки, но пък периодът от осем години е достатъчно дълъг дори и за най-закъсалите.

Банките се оплакват, че повишените изисквания за капиталова адекватност ще повишат и цената на капитала. Но трябва да се признае, че спасителните операции сред банките по целия свят на практика означават публична субсидия на банковия сектор, което представлява изкривяване на финансовата система. Ако цената на капитала сега се повишава, това е само премахване на несправедливото изкривяване, коментира пред агенция Блумбърг нобелистът Джоузеф Стиглиц. Той критикува "лъжливото банково счетоводство“, влошаващо ефективността на системата, представяйки лоши активи за добри.

Някои финансисти дискутират по-практичните последици от новите регулации. Възможно е пазарът да "накаже" банките, които в момента не отговарят на новите по-високи изисквания и ще трябва да търсят капитал от пазара – отбелязва Роджин Коен, фондов мениджър в Ню Йорк. Според него ипотечният пазар ще пострада, защото банките няма да имат мотив да държат ипотечни ценни книжа в портфейлите си.

Финансистът Ричърд Спиленкотен обобщава: минималните изисквания за банковия капитал са повишени чувствително, но остават много въпроси, които тепърва трябва да се решават: ликвидност, управление на риска, мениджмънт. Сегашните решения на Базелския комитет за банков надзор трябва да бъдат само част от цялостна регулаторна реформа.

Споделяне
Още от Европа