Банките ще дават студентски кредити само при успех над 4

Първият у нас проектозакон за кредитирането на студенти и докторанти бе одобрен в четвъртък от Министерски съвет, съобщиха от пресслужбата му.

Студенти и докторанти, които са български граждани, ненавършили 35 г., ще могат да кандидатстват за гарантирани от държавата и отпускани от търговските банки заеми, обясни след заседанието на кабинета министърът на образованието и науката Игор Дамянов.

Към ведомството предстои да се създаде съвет за кредитиране, който ще координира програмата, пише в. Дневник. Държавата всяка година ще определя квота за кредитиране на студентите и ще разпределя бройките между университетите, които ще обявяват предлаганите от банките условия за заемите. Очаква се заради конкуренцията предложенията на финансовите институции да са по-изгодни. Одобрените и класираните студенти сами ще избират от кой трезор да изтеглят кредит.

В бюджета на образователното министерство за 2005 г. са предвидени около 1,5 млн. лв. по програмата за студентското кредитиране. Те ще бъдат отделени в специален гаранционен фонд и ще се използват за субсидиране на заемите. Според проектозакона държавната подкрепа ще бъде използвана за еднократно намаляване и обезпечаване на част от кредитното задължение. Парите ще се използват в извънредни случаи и за погасяване на заемите.

Държавата може да поеме целия дълг на студента към банката при настъпило трайно увреждане с 90 и над 90 на сто намалена работоспособност и при смърт на заемателя. Частично ще се опрощава заемът при настъпило трайно увреждане в по-ниска степен.

Според изчисленията на просветното министерство през следващата академична година могат да се отпуснат заеми на 2-3 хил. студенти и докторанти от държавните университети, като средният размер на сумите ще е между 2 и 3 хил. лв. Гратисният период за изплащането на кредитите, които се отпускат за срока на следването или докторантурата, е до шест месеца от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа. Или до шест месеца след датата, на която изтича определеният срок на докторантурата след завършване на образованието. За студентски заем могат да кандидатстват само учащите с успех над добър (4) и представилите бележки за семейни доходи.

Кредитирането не замества досега прилаганите форми на финансова подкрепа на държавата за студентите и докторантите, твърдят от образователното министерство. Стипендиите, здравното осигуряване и социално-битовото подпомагане по линията на студентските общежития и столове остават. Студенти и докторанти в неравностойно социално положение дори ще имат право на отпускане на заем с държавна финансова подкрепа при по-благоприятни условия, определени с наредба на Министерския съвет. Тя ще бъде приета в срок от 6 месеца от влизането ѝ в сила.

Проверка на "Дневник" сред банките показа, че те приемат добре идеята за субсидиране на студентските кредити и са готови да предложат продукта на пазара. Очакванията са тредорите, предложили най-ниски гаранции, да се възползват в най-голяма степен от гаранционния фонд. По-малката изискуема гаранция обаче ще рефлектира в по-висока лихва по кредита, коментират експертите. Сметките показват, че ако държавата поеме 50 на сто от риска за студентски кредит, лихвите могат да паднат от 12% на годишна база в момента до 7 на сто.

Според банкери обаче законопроектът не дава яснота за механизма, освен че висшите училища класират студентите с право на кредит, а последните се обръщат към обслужващите банки, които са приели да работят според условията на закона. Друг неясен момент е как ще се свърже дългосрочният характер на студентския кредит с разпределянето на държавната финансова помощ, извършвано на годишна основа.

Икономисти, цитирани от "Дневник", са категорични, че е задължително връщането на платеното образование и ползването на студентските кредити само за плащане на таксата за обучение. Иначе заемите ще отиват за покриване на текущи нужди - общежитие, храна и др.