ЕК представи плана "Юнкер" и препоръките към страните членки

Банковата криза и необслужваните заеми спъват инвестициите в България

При продължаващ спад на частното инвестиране страната и занапред ще разчита основно на европейски пари

Банковата криза и необслужваните заеми спъват инвестициите в България

Банковата криза, големият размер необслужвани заеми и несигурността в банковия сектор са пречка за разрастването на кредитирането и за инвестициите в България. Това посочва Европейската комисия (ЕК) в обзорната част към представените във вторник подробности от инвестиционния план за 300 млрд. евро на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер.

Делът на инвестициите в БВП на България е сходен с други подобни икономики в ЕС, но е намалял значително след кризата от 2009 година - от 33 на сто от БВП през 2008 година на едва 21 на сто през 2013 година. Това се дължи основно на спада на частните инвестиции, който се очаква да продължи и през идните години, допълва ЕК. Това отразява продължаващото намаляване на задлъжнялостта в икономиката и ниските очаквания за печалба.

Преките чуждестранни инвестиции в България са спаднали до 1-2 % от БВП след кризата. Несигурността в страната може да възпрепятства възстановяването на нивото на тези инвестиции.

Публичните инвестиции, от друга страна, остават стабилни, благодарение до голяма степен в последно време на финансирани от ЕС проекти. Същевременно се очаква публичните инвестиции да достигнат върхови равнища през 2014 г. и да намалеят значително до 2016 година, се казва в документа, цитиран от БТА. Това се дължи на факта, че моделът на годишния растеж на страната следва цикъла на програмиране на средствата на ЕС, пише в документа.

Ограниченият приток на преките чуждестранни инвестиции и високото равнище на дълга на корпоративния сектор забавят растежа на частните инвестиции в България, заявява ЕК.

Външният дълг е намалял за период от няколко години, но дългът на частния сектор остава значително по-висок, отколкото в други подобни икономики.

Дефлационният натиск и ниският номинален растеж упражняват допълнителен натиск върху дълга на частния сектор, което има отрицателно въздействие върху инвестициите.

В светлината на неотдавнашната банкова криза и на фона на големия размер необслужвани заеми, несигурността в банковия сектор е пречка за разрастването на кредитирането и за
инвестициите. Налице е и ограничено търсене на кредити, най-вече поради съществуващите недостатъци в бизнес средата, отбелязва комисията.

България има значителна нужда от инвестиции, част от която може да бъде посрещната чрез публични инвестиционни схеми, евентуално заедно с частни инвестиции. Икономиката на България е с най-ниската енергийна ефективност в ЕС, що се отнася до промишлеността, транспорта и жилищното настаняване. Налице е и сериозен недостиг на инвестиции в строителството – пътища, железопътни линии и енергийни междусистемни връзки. Необходими са инвестиции в газопреносните мрежи за подобряването на сигурността на доставките и на връзките с пазарите на ЕС, отчита ЕК.

Според специфичните за всяка страна препоръки за реформи, които да осигурят инвестиции, България следва да засили бюджетните мерки, за да се осигури постигането на средносрочната цел. Необходими са реформи в образованието, за да се увеличат нивото и адекватността на уменията. Следва да се въведе цялостна данъчна стратегия за повишаване на събираемостта на данъците. България трябва да осигури ефективно спрямо разходите предоставяне на здравно обслужване.

Препоръчва се също България да подобри бизнес средата, особено за малките и средните предприятия; да приеме дългосрочна стратегия за пенсионната система; да подобри системата за възлагане на обществени поръчки; да подобри ефикасността на Агенцията по заетостта; да ускори проектите за междусистемни връзки, по-специално за газ; да разшири реформата на енергийния сектор с оглед повишаването на конкуренцията, пазарната ефективност, прозрачността и енергийната ефективност; да създаде прозрачен пазар на едро за електроенергия и природен газ.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?