Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Банковата криза и необслужваните заеми спъват инвестициите в България

При продължаващ спад на частното инвестиране страната и занапред ще разчита основно на европейски пари

4 коментара
Банковата криза и необслужваните заеми спъват инвестициите в България

Банковата криза, големият размер необслужвани заеми и несигурността в банковия сектор са пречка за разрастването на кредитирането и за инвестициите в България. Това посочва Европейската комисия (ЕК) в обзорната част към представените във вторник подробности от инвестиционния план за 300 млрд. евро на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер.

Делът на инвестициите в БВП на България е сходен с други подобни икономики в ЕС, но е намалял значително след кризата от 2009 година - от 33 на сто от БВП през 2008 година на едва 21 на сто през 2013 година. Това се дължи основно на спада на частните инвестиции, който се очаква да продължи и през идните години, допълва ЕК. Това отразява продължаващото намаляване на задлъжнялостта в икономиката и ниските очаквания за печалба.

Преките чуждестранни инвестиции в България са спаднали до 1-2 % от БВП след кризата. Несигурността в страната може да възпрепятства възстановяването на нивото на тези инвестиции.

Публичните инвестиции, от друга страна, остават стабилни, благодарение до голяма степен в последно време на финансирани от ЕС проекти. Същевременно се очаква публичните инвестиции да достигнат върхови равнища през 2014 г. и да намалеят значително до 2016 година, се казва в документа, цитиран от БТА. Това се дължи на факта, че моделът на годишния растеж на страната следва цикъла на програмиране на средствата на ЕС, пише в документа.

Ограниченият приток на преките чуждестранни инвестиции и високото равнище на дълга на корпоративния сектор забавят растежа на частните инвестиции в България, заявява ЕК.

Външният дълг е намалял за период от няколко години, но дългът на частния сектор остава значително по-висок, отколкото в други подобни икономики.

Дефлационният натиск и ниският номинален растеж упражняват допълнителен натиск върху дълга на частния сектор, което има отрицателно въздействие върху инвестициите.

В светлината на неотдавнашната банкова криза и на фона на големия размер необслужвани заеми, несигурността в банковия сектор е пречка за разрастването на кредитирането и за
инвестициите. Налице е и ограничено търсене на кредити, най-вече поради съществуващите недостатъци в бизнес средата, отбелязва комисията.

България има значителна нужда от инвестиции, част от която може да бъде посрещната чрез публични инвестиционни схеми, евентуално заедно с частни инвестиции. Икономиката на България е с най-ниската енергийна ефективност в ЕС, що се отнася до промишлеността, транспорта и жилищното настаняване. Налице е и сериозен недостиг на инвестиции в строителството – пътища, железопътни линии и енергийни междусистемни връзки. Необходими са инвестиции в газопреносните мрежи за подобряването на сигурността на доставките и на връзките с пазарите на ЕС, отчита ЕК.

Според специфичните за всяка страна препоръки за реформи, които да осигурят инвестиции, България следва да засили бюджетните мерки, за да се осигури постигането на средносрочната цел. Необходими са реформи в образованието, за да се увеличат нивото и адекватността на уменията. Следва да се въведе цялостна данъчна стратегия за повишаване на събираемостта на данъците. България трябва да осигури ефективно спрямо разходите предоставяне на здравно обслужване.

Препоръчва се също България да подобри бизнес средата, особено за малките и средните предприятия; да приеме дългосрочна стратегия за пенсионната система; да подобри системата за възлагане на обществени поръчки; да подобри ефикасността на Агенцията по заетостта; да ускори проектите за междусистемни връзки, по-специално за газ; да разшири реформата на енергийния сектор с оглед повишаването на конкуренцията, пазарната ефективност, прозрачността и енергийната ефективност; да създаде прозрачен пазар на едро за електроенергия и природен газ.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

4 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. boby1945
    #4

    Не се хабете, след разгрома на земеделието, хранителната и военна промишлености и особено след урбулешката приватизация в България просто няма в какво да се инвестира отвън... В каквото си заслужаваше да се инвестира Соди Девня, бирените фабрики, циментови заводи, ТЕЦ в Марица изток, зърнопроизводство, технически култури, хотелчета вече е инвестирано.....

  2. Alan Smithee
    #3

    Помним как ББ 4 години не спря да се оплаква, че отвън му се е натресла на главата най-голямата световна финансова и икономическа криза. А докато я преодоляваха по света, ББ се постара да спретне една домашна криза. И да я пъхне в гащите на друго правителство. Та сега пак да реве. Публиката обаче се кефи на представлението. Явно смята, че си струва парите.

  3. И какво от това
    #2

    Публично-частното партньорство е провал и води до корупция. Това каза по време на Българския икономически форум 2014 година световният икономист, смятан за един от основателите на Валутния борд в България проф. Стив Ханке, който изнесе лекция на тема „Тенденции в световните финанси. Ситуацията в България – какво следва?”, предаде репортер на Агенция „Фокус”. „Това е покана за корупция и трябва да приключим с това, да излезем от сцената на публично-частното партньорство. -->> Инвестициите в енергетиката-пример

  4. И какво от това
    #1

    Колко са държавните банки, отпускащи търговски кредити, и КОЙ е винивен за състоянието на частнте такива? а)собствениците им! б)управителите им, назначени от собствениците им. в) За всичко лошо е виновна държавата, разбира се! Особено в частният сектор, където държавата няма никакво влияние. И като заогворихме за банки-колко данък "печалба" са платили всики банки от 1989г насам? Със сигурностъ по-малко от 4-те милиарда, които фалиралата КТБ източи от държавата!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.