Банковата криза в Италия отключи важен и за България дебат в Брюксел

Новата система за спасяване на банки в ЕС е под въпрос, след като Италия поиска да заобиколи изискването да реже депозити и да ощетява вложители, заложени като изискване за отпускане на държавна помощ.

Проблемът с прилагането на новите правила за преструктуриране на финансови институции засяга и България, където в момента се провежда преглед на активите на банковата система. Българските власти също дискутират с Европейската комисия как трябва да се прилагат новите европравила, които от 1 януари 2015 г. са задължителни за целия съюз.

Нова философия

След като в разгара на световната финансова криза много европейски държави спасиха банковите си системи, като наляха в тях милиарди евро от бюджетите си с цел да няма ощетени вложители, през 2014 г. ЕС прие директива с точно обратната философия.

Според нея, ако акционерите на проблемна банка не могат сами да се справят с капиталовия ѝ недостиг, се пристъпва към орязване на поне 8% от средствата на акционерите и кредиторите (в които влиза и негарантираният размер на депозитите), преди да се пристъпи към спасяване на въпросния трезор с държавни пари.

Идеята е акционерите и големите кредитори да понесат част от загубите, а не само данъкоплатците чрез фиска да плащат за тях.

При всички положения дребните вложители и преди, и след новите правила остават напълно защитени, защото депозитите до 100 000 евро (196 000 лв.) са гарантирани от държавите.

Банкери: "Директивата е мъртвородена"

"Евродирективата за преструктуриране е мъртвородена. Откакто е в сила, тя никога не е била прилагана и е видим отпорът на премиера на Италия да се съобрази с тези правила, защото те са вредни за стабилността на системата", коментираха пред Mediapool български банкери, потърсени за коментар.

До момента текстовете наистина не са прилагани, а по време на цялата криза, избухнала през 2008 г., единствената държава в ЕС, в която се стигна до рязане на депозити, беше Кипър. "Упражнението" там доведе до голям отлив на капитали от страната. Всички други банки в ЕС бяха спасени с държавни пари, без да страдат вложителите.

Италия се сблъска с проблема

В момента челно с проблема се сблъсква Италия, която сега се разгръща финансова драма. Банковата система на страната изживява сериозни трусове заради лоши банкови практики и безотговорно раздавани кредити.

Оказа се, че група италиански банки са затрупани с необслужвани заеми на обща стойност 360 млрд. евро, което представлява около 20% от БВП на страната. Най-сериозна е ситуацията с третата по големина банка - Banca Monte dei Paschi di Siena, чийто акции се сринаха с около 75% и се търгуват за около една десета от балансовата им стойност.

Спасяването на италианските банки не може да мине без публична финансова инжекция, но според европравилата това трябва да стане само след плащане на част от загубите от акционерите и по-големите кредитори.

Оказва се обаче, че в Италия мярката би засегнала не само големите депозанти и кредитори, но и по-дребни играчи, защото в страната около 1/3 от банковите облигации се държат от обикновените домакинства.

За сравнение, в България около 1/10 от депозитите на домакинствата или около 4 млрд. лв. са на стойност над гарантираната по данни на БНБ към 31 март 2016 г. Фирмите държат в банките депозити в размер над гарантирания на стойност около 13 млрд. лв. при общ размер на фирмените влогове от 17,4 млрд. лв.

Ренци е готов с план за 40 млрд. евро

Италианският премиер Матео Ренци, който е готов с план за държавна финансова инжекция в размер на 40 млрд. евро, не крие възмущението си от новите европравила. Той твърди, че Италия се нуждае от по-голяма свобода на действие, отколкото европейските правила позволяват.

Според политически анализатори залогът всъщност е още по-голям, защото ако Ренци не се справи с банковата криза, той може да се раздели с поста си след насрочения за октомври конституционен референдум в страната. Това може да изкачи още по-високо на политическата сцена евроскептичното популистко движение "Пет звезди" – сценарий, чийто последствия не изглеждат никак розови след Брекзит.

Дебат в Брюксел

Именно по тази причина Европейската комисия изглежда по-диалогична относно буквалното спазване на новите европравила за преструктуриране. В същото време държави като Германия не са склонни лесно да зачеркнат базовия принцип на новата система за спасяване на банковите системи и се притесняват, че ако Италия успее да се наложи, новата система в сегашния ѝ вид ще бъде поставена под въпрос.

Българските власти също водят разговори с ЕК по темата, като все още няма категорична позиция по това как точно трябва да се прилагат новите разпоредби, твърдят запознати. Очакванията са обаче, че дори у нас да се стигне до ситуация на преструктуриране на банка след прегледа на активите, няма да се наложи да се ползват инструменти, които биха засегнали незащитените от закона депозити.

Какво пише в българския закон

Според новия български Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници от 2015 г., който на практика въвежда едноименната евродиректива в българския правен мир, ако се стигне до ситуация, в която дадена банка трябва да се преструктурира, капиталовият ѝ недостиг на първо място трябва да се попълни от акционерите.

Това обаче се оказва нелек процес, защото законът поставя редица изисквания към самите акционери и към произхода на средствата, които те биха могли да инвестират, посочва в свой анализ по темата от 24 юни в. "Банкер".

Друг вариант за оздравяване на банката на този етап е продажбата на банкови активи – основно части от кредитния портфейл, ДЦК и др.

Ако и тази мярка се окаже недостатъчна, според закона и директивата властите трябва да пристъпят към споменатото "подстригване" на негарантираните депозити.

Става дума само за влоговете, чийто размер надхвърля гарантираните по закон 196 000 лв., които при всички обстоятелства са абсолютно защитени.

За по-големите депозити 8% от средствата над гарантираната сума подлежат на орязване (т. нар. рекапитализиране от вътрешни източници).

"Не е казано, че вложителят задължително ще загуби тази сума. Но така или иначе тази част от депозита ще бъде преоформена по такъв начин (например в облигации на банката), че лицето няма да може да получи веднага въпросните пари на каса. В такъв случай то или ще трябва да търси купувач на облигации, който да му ги осребри, като ги купи по някаква цена, която най-вероятно ще е под номинала им. Или ще трябва да чака падежа на тези ценни книги, който ще е след няколко години", посочва в. "Банкер".

Едва когато е изпълнено и това условие, държавата ще може да се намеси със свои средства в спасяването на банката. На този етап в процедурата може да се включи и новосъздаденият у нас Фонд за преструктуриране на банки, а също и куп други инструменти.

"Фондът за преструктуриране може да се използва едва когато загуби, представляващи поне 8% от общите задължения на дадена банка, са наложени на нейните акционери и кредитори", се посочва на сайта на Съвета на ЕС, разясняващ новите правила.

Там се допълва, че "в изключително тежки случаи, които се преценяват от Европейската комисия, веднага след 8%-ното рекапитализиране чрез вътрешни източници е възможно да бъде използвана публична подкрепа от държавни инструменти за стабилизиране".

Сред инструментите, които могат да се ползват при преструктурирането на проблемни трезори, е също създаването на т. нар. "мостова банка", в която ще бъдат прехвърлени добрите активи плюс всичките задължения на съответната банка. Мостовата банка може да бъде поета на първо място от частен инвеститор, но ако е неуспешно - от държавата. Друг инструмент е продажбата на част от бизнеса на банката. Има възможност и за т. нар. "споделяне на загуби".