Банковите лихви или играчка-плачка

След като стана ясно, че Министерството на финансите (МФ) обмисля използването на средства от Сребърния фонд за изплащането на дълг, самият министър хвърли поредната недомислена идея в публичното пространство.

Както стана ясно, министерството не се е отказало от похода срещу "високите" банкови лихви и вече е подготвило конкретни предложения за законови мерки, които в крайна сметка да намалят цената на кредитите. В рамките само на две седмици от МФ решиха да променят не само предназначението на средствата в Сребърния фонд, но и дейността на самото си ведомство, която според тях би следвало да включва и провеждане на квазипарична както и търговска политика на отделните банки.

Предложените законови мерки за стимулиране на кредитирането са три:

- Въвеждане на единна база за изчисляване на лихвите като СОФИБОР или ЮРИБОР вместо сегашния базов лихвен процент (БЛП, индивидуален за всяка банка) плюс надбавка.

- Промени в плащането на банковите такси

- Регулации за кредитите под 400 лв.

Според първата мярка, ако досега лихвата по кредит в една банка е била БЛП + X%, с промените да стане например СОФИБОР + Y%, където Y% ще бъде по-голяма от X% в общия случай. Причината за сигурното увеличение на тази надбавка е, че банките не се финансират единствено на междубанковия пазар, местен или международен, а разчитат и на депозити и кредити. Т.е. СОФИБОР, който е индекс на котировките на необезпечени депозити в български левове, предлагани на българския междубанков пазар, е само един елемент от цената на привлечения ресурс в банките, от който се финансират кредитите.

През последните години средствата от междубанковия пазар играят все по-малка роля в банковото финансиране в страната. Търгуваните обеми на междубанковия пазар в България средно за януари 2012 г. са намалели с 21.6% в сравнение с януари 2008 г. Това е спад от 344 млн. лв. на малко под 270 млн. лв.

Същевременно привлечените от банките средства от местни и международни кредитни институции под формата на депозити и репосделки е намалял с 42% или общо с 11.7 млрд. лв. в периода декември 2008 г. – декември 2011 г.

За същия период привлечените средства от депозитите от нефинансови институции и домакинства се увеличава с 26.8%, което е 11.3 млрд. лв.

С други думи банките все по-малко разчитат на привлечени средства на междубанковия пазар (който има отношение към СОФИБОР) или на международните пазари (т.е. ЮРИБОР) и все повече - на депозити.

Предложенията на МФ ще доведат единствено до въпроси от рода на "Защо СОФИБОР намалява или не се променя, а надбавката по кредита ми расте“, но няма да имат ефект върху крайната лихва, която кредитополучателите плащат.

Второто предложение е еманация на непресъхващото желание на държавата да налага регулации навсякъде. Идеята някои такси да се обявят за незаконни или да се делят между банката и кандидатите за кредити изглежда безсмислена, защото банката ги налага, за да покрие разходите за дадена дейност, като си начислява и съответната печалба.

Ако трезорите поемат част от таксата или тя изобщо бъде обявена за незаконна, това означава, че те ще имат по-високи разходи, които ще бъдат прехвърлени върху кредитополучателите чрез по-високи такси, чрез по-висока цена за обслужване на кредита, или по-лошо, чрез по-високи лихви за всички клиенти на банката. Това няма да направи кредитите по-евтини или привлекателни, просто ще принуди банките да прибегнат до "нововъведения” при ценообразуването.

Като оставим настрана факта, че подобни промени няма да имат особен ефект, можем да се концентрираме върху по-важния проблем – прозиращото желание на МФ да провежда квазипарична политика.

По принцип промяната в лихвения процент като инструмент на паричната политика работи по следния начин: централната банка, а не министерството на финансите в дадена страна променя основния лихвен процент (ОЛП), на който търговските банки могат да получат краткосрочно финансиране от нея. Ако ОЛП се понижи, банките имат достъп до по-евтин ресурс и конкуренцията за пазарен дял ги кара да намалят лихвите за крайните си клиенти. Очевидно МФ иска да постигне именно този краен ефект – по-ниски крайни лихви, които се очаква да доведат до повече отпуснати кредити и в крайна сметка – по-висок икономически растеж.

Валутният борд изключва възможността за провеждане на парична политика чрез осигуряване/отнемане на ликвидност на търговските банки (с изключение на задължителните минималните резерви). Дори и България да разполагаше с такива инструменти за провеждане на самостоятелна парична политика, Договорът за Европейския съюз изрично забранява на управляващите в страните членки да оказват влияние върху решенията на централните банки в страните им.

С две думи той разделя воденето на фискална и на парична политика.

Ако трябва да обобщим, предлаганите промени в България целят чрез административни мерки да бъде наложено на трезорите да намалят лихвите си.

Управляващите искат със законови мерки да им намалят печалбите в момент, в който 9 от 31 банки в България са на загуба. Очевидно мерките лесно могат да бъдат заобиколени от банките както по отношение на таксите, така и по отношение на лихвите по кредитите, което обезсмисля техния замисъл. Ако пък банките по някаква причина не успеят да ги заобиколят, единственият ефект, който би последвал от тези мерки, е нежеланието на банките да кредитират при тези ограничителни условия и още по-свит кредит.

По-големият риск обаче остава стремежът на управляващите да провеждат квазипарична политика.

В развитите пазарни икономики има разделение на институциите, които провеждат фискална и парична политика и те са независими една от друга. Европейското законодателство забранява оказването на влияние в паричната политика от страна на управляващите. България сама се отказа от провеждането на парична политика преди 15 г.

На този фон наистина ли искаме да започнем да експериментираме?