Бардо или Дьо Бовоар? Франция е на кръстопът след случая Уайнстийн

Франция - родината на Брижит Бардо и Симон дьо Бовоар - си задава въпроса къде свършва прелъстяването и къде започва сексуалният тормоз.

Откакто бяха отправени обвинения за изнасилване и сексуален тормоз срещу холивудския филмов продуцент Харви Уайнстийн, страната, синоним на любовта, е разкъсваната между образите на двете женски икони, опитвайки се да реши въпроса за сексуалния тормоз и насилието срещу жени.

Мнозина се чудят дали Франция може да контролира поведението на мъжете към жените, без да се откаже от донжуанската си национална идентичност.

"Франция е страна на мъже, които обичат жени", заяви пред АП Гийом Биго, който е писал за отражението на случая Уайнстийн във Франция. "Прелъстяването е важна част от нашата национална идентичност. Културата на "френския любовник" и "френската целувка" е в опасност заради политическата коректност".

Много жени във Франция отхвърлят тази гледна точка, като вместо това предпочитат произведенията на френската феминистка Дьо Бовоар за потисничеството над жените.

Още преди хаштагът "MeToo" да стане изключително популярен, по-груба френска версия - "balancetonporc" ("ИздайТвоятаСвиня") - се появи онлайн, като доведе до потоп от анонимни разкази на жени, отправящи с безпрецедентна откритост обвинения за злоупотреби. Със стотици хиляди постове, говорещи за повсеместния сексизъм и посегателства във френския културен, политически и бизнес свят, хаштагът изглежда показваше, че Франция ще има водеща роля в борбата срещу сексуалния тормоз.

Засега обаче изглежда, че донжуановците - или бардотистите - са победили.

Въпреки че сред обвинените са бивш френски министър на правосъдието, бивш председател на младежкото социалистическо движение, редактор на новини в телевизия Те Еф 1 и основател на училище за начинаещи предприемачи, повечето от тях отрекоха обвиненията.

По-важното е, че нито една значима фигура във Франция не е загубила своята работа или репутация.

Философът Бернар Анри-Леви отправи критики към онлайн движението, заявявайки, че е несправедливо да се сравняват обвинените нападатели със свине.

Френските защитници на прелъстяването предупредиха, че евентуална пуританска реакция в американски стил може да демонизира романтиката.

Биго посочи френския национален символ - младата пищна Мариана - като пример за подкрепяната от държавата френска мания за гледане на красиви жени. Той отбеляза, че през 1969 г. тогавашната секс бомба Бардо е била избрана за физическото въплъщение на Мариана. Сред другите, избирани да я представляват, са прелъстителката Катрин Деньов и супермоделът Летисия Каста.

В същото време френската министърка на културата Франсоаз Нисен предизвика недоволство, като защити режисьора Роман Полански, на фона на призивите да се отмени прожекция на негови филми във френски културен институт. Нисен призова французите "да не осъждат творчеството" на родения в Полша режисьор, който през 70-те години на миналия век се призна за виновен, че е правил секс с 13-годишно момиче, което упоил с шампанско и лекарства. Културният институт заяви, че неговата роля не е да морализаторства.

Тази година Полански дори получи почетната роля на председател на наградите "Сезар" - френския еквивалент на "Оскар".

При друга дискусия министърката на правосъдието Никол Белубе предизвика смайване, като заяви, че "си струва да се обмисли" определянето на минимална възраст от 13 години за даване на съгласие за сексуални контакти. Активисти протестираха в Париж с искане минималната възраст да бъде 15 години.

Френските феминистки, които възхваляват активните американски позиции срещу сексуалния тормоз и обвиняват Франция, че е нормализирала сексизма, протестират срещу, според тях, апатията в страната по въпроса.

"Във Франция често се крием зад идеята на галантност за мъжете. Но тя е изградена, за да ни накара да скрием насилието и да мислим, че това е прелъстяване", заяви влиятелната феминистка Каролин де Хаас.

Тя нарече отговора на френското правителство на обвиненията в сексуален тормоз "радиомълчание", в сравнение с други страни като Великобритания и САЩ.

В продължение на десетилетия Франция смяташе за въпрос на чест да разделя обществения и личния живот на френските политици и артисти. Някои казват, че тази култура е защитила мъже като бившия президент Франсоа Митеран, който имаше любовница и извънбрачно дете, и Доминик Строс-Кан, бившия управляващ директор на Международния валутен фонд, обвинен от прислужница в нюйоркски хотел в сексуално посегателство.

Френският президент Еманюел Макрон призова жените да говорят открито срещу сексуалните нападения и предприе бързи действия за отнемане на Ордена на Почетния легион от Уайнстийн, който той получи, след като продуцира спечелилия Оскар френски филм "Артистът".

Феминистки обаче казват, че символичните жестове не са достатъчни за борба с вкоренения сексизъм във Франция, където мнозина изглеждат объркани за границата между флирта и тормоза.

Миналата седмица авторът на френско есе за прелъстяването трябваше да заяви изрично в интервю за сп. "Мадам Фигаро", че тормозът никога не е позитивно явление.

"Човек, който тормози, е агресор, не прелъстител", заяви Жил Липовецки.

По БТА