Бареков стана първият политик, излъгал, че е свалил данъчната си тайна

Бареков стана първият политик, излъгал, че е свалил данъчната си тайна

Николай Бареков стана безспорно първият политик, който излъга, че се е отказал от банковата и данъчната тайна на своите доходи, стана ясно в петък от информация, публикувана във вестник "Сега".

 

От няколко месеца лидерът на "България без цензура" не спира да се парадира с твърдението, че е първият политик, отказал се от банкова и данъчна тайна и е почти недостижимо прозрачен. От пресцентъра на Националната агенция по приходите обаче твърдят, че няма депозиран документ от Бареков, с който той декларира, че се отказва от тези си свои права

 

Бареков дори внесе законопрект "Чисти ръце" в парламента, с който иска разследване на доходите на политиците.

 

Съмненията около прозрачността на Бареков никога не са били разсейвани. Той упорито отказва да предостави документи за произхода на средствата, с които издържа партията си, гражданските си сдружения, офисите и турнетата си, както и за данъците, които твърди, че е платил, припомня вестник "Сега".

 

Пред около месец от пресцентъра на "България без цензура" обявиха единствено, че лидерът на партията е дарил близо 500 000 лева на гражданското сдружение със същото име. Така той заобиколи Закона за политическите партии, които забраняват на физически да даряват над 10 000 лева на партии. Парите били спечелени от мениджърски договори. Той обяви, че е платил половин милион лева данък общ доход. Това означава, че доходите му би трябвало да са 5 млн. лв. за една година.

 

Според Бареков парите са от заплатата му като висш мениджър в 3 телевизии - 8 хил. лв. чисто на месец, както и от продажба на акции на компания, на която твърди, че е основател. В Търговския регистър обаче липсват документи за подобни сделки. Няма ги и задължителните годишни отчети на компаниите, в които съдружник или акционер е съпругата му, както и отчетите на неправителствените му организации "България без цензура" и "План БГ".

 

Данъчно-осигурителният процесуален кодекс постановява, че всеки има право данъчната и осигурителната информация за него да бъде пазена в тайна. Предоставянето на такива данни се допуска по искане на ДАНС, НОИ, агенция "Митници" и други.

 

Извън тези случаи данъчна и осигурителна информация може да се разкрива само с писмено съгласие на лицето или въз основа на съдебен акт. Предоставяне на данъчна и осигурителна информация, но след преценка на конкретния административен съд, се допуска и при направени искания по повод образувана проверка или наказателно производство.

Още от България

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?