Бъркотията в европейските институции

Остават само няколко седмици до успешното приключване на работата на Конвента за бъдещето на Европа. Или до неговия провал. Днес и утре 105-те членове на Конвента ще навлязат в същината на дебатите с надеждата да бъде развързан най-заплетеният възел на проблемите. Става въпрос за реформата на институциите. По-конкретно това означава да се намери равновесието в новата и разширена Европа, която ще има 25 членове.

На този фон се разрази борбата за правомощията на Еврогрупата /министрите на финансите от еврозоната/, за която финансовите министри на Дванадесетте поискаха да се приеме специален протокол като анекс към бъдещата европейска конституция. Постигането на съгласие по основните въпроси не само не изглежда близко, но дори някои изказват мнение, че председателят на Конвента Валери Жискар д`Естен в крайна сметка ще трябва да отстъпи пред очевидното. Вероятно ще му се наложи да се откаже от идеята си да представи проекта за европейска конституция на срещата на високо равнище на ЕС в Солун на 20 юни или поне не в този вид, в който беше замислен.

Предложената от Жискар д`Естен в края на април схема на европейските институции - с постоянен председател на ЕС за мандат от 2 години и половина, европейски министър на външните работи със задачата да се занимава с общата външна политика и сигурността и Комисия в намален състав в сравнение със сегашния - предизвика вълна от предложения за поправки. Общият брой на предложенията е 1531, като от тях 681 засягат институциите и 850 външнополитическите инициативи на съюза. Тези предложения ще бъдат обсъдени с Жискар д`Естен, който се опита да потуши недоволството срещу неговата линия на действие. По думите му, ако се запази сегашната система на шестмесечно ротационно председателство при увеличения състав на съюза до 25 членове, това ще означава, че в следващите 10 години ЕС ще бъде представляван от 20 председатели, напълно различни помежду си.

Темата намира поддръжници сред 6 от големите държави членове /Франция, Германия, Италия, Великобритания, Испания, Полша/.

Предложението е абсолютно неприемливо за по-малките страни /а те са мнозинство, независимо че съставляват едва 30 на сто от населението на съюза/, както и за повечето от членовете на Европейския парламент и на Европейската комисия. Причината за недоволството е страхът, че големите държави ще изземат властта изцяло в свои ръце.

Комисията, председателствана от Романо Проди, вижда най-вече опасност от дублиране на изпълнителните функции и то във вреда на Комисията. С една дума според Проди Комисията за кратко време може да се превърне в секретариат на новото председателство.

Малките страни неслучайно защитават досегашната роля на Комисията, тъй като тя е органът, който защитава интересите на всички. Те основателно се страхуват, че промените могат да засилят още повече позициите на големите и малките страни да загубят статута си на равни. Ние искаме работещ съюз, който обаче да не прави разграничение между големи и малки, заяви гръцкият премиер Костас Симитис, сегашен председател на ЕС. Той припомни, че ЕС е съюз между национални държави, но в него демографският критерий не е решаващ.

Спорът не се отнася само до постоянното председателство на ЕС. С недоволство се приема и предложението на Жискар д`Естен съставът на ЕК да се намали до15 членове. Това ще означава, че не всяка страна член ще има свой представител в Комисията. Други спорни моменти са отбраната и изборът на европейски министър на външните работи след разцеплението, което цари в съюза по повод иракската криза. Великобритания е съгласна да се създаде този пост, при условие че той ще бъде представител на правителствата и няма да дели функциите си с Комисията. Мнозинството застъпва мнението да има двама външни министри - към Съвета и към Комисията. Съгласие засега няма по нито един от тези въпроси. Може би наистина се нуждаем от "поклонение за обединена Европа", както предложи Европейската епископална комисия.

По БТА

Споделяне
Още от Европа

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?