Бароковата жестокост не помогна много на синовете бегълци

Нито Удай, нито Кусай са отгледани за лидери на съпротива. Те са израстнали в лукс. Докато другите иракчани живеят в бедност през 90-те години на миналия век, Удай държи на работа двама сладкари като част от дворцовия персонал.

Не е чудно, ако американските съобщения за смъртта им се потвърдят, че двамата бяха открити в голямо имение в Мосул. Ако Саддам изобщо се е доверявал на някого, това са двамата му синове - Удай, садистичният плейбой и Кусай, по-работливият, но също толкова жесток. Двамата бяха изцяло зависими от баща си, те никога не му противоречаха, не го ограничаваха и нямаха собствени идеи.

До средата на 90-те години на миналия век Удай е най-вероятният наследник на баща си. След като той едва не загина при покушение през 1996 г., Кусай пое задачата да ръководи силите за сигурност и Републиканската гвардия. Тяхната жестокост и насилие са барокови, сякаш се изграждаха по пример на едни от най-ужасните римски императори. Иракчаните мразеха повече Удай, отколкото самия Саддам.

Удай винаги е бил по-впечатляващия физически от двамата братя. Огромните му проницателни, кафяви очи изпъкват на лицето му, обградено от небръснатата му около пет дни брада. На снимка от 1977 г., когато той е бил на 13 години, Удай носи голямо раирано сако и огромна черна вратовръзка. Впечатлението, което добиваме, е за човек, който се опитва да наложи личността си без да се съобразява с нищо.

Въпреки че рядко се явява на уроците, той научава да говори свободно английски. Преди началото на войната между Ирак и Иран през 1980 г. той дори имал желание да учи атомна физика в САЩ. Удай обаче споделял със съучениците си, че баща му го водел да му показва изтезания на хора, за да го подготви за задачите, които му предстоят.

Първата сериозна политическа роля на Удай е ръководството на иракския олимпийски комитет, който заменя министерството на младежта. Иракският олимпийски комитет се помещава в сграда, приличаща на средновековна крепост, в която има дори собствен затвор.

Удай бързо доказва, че има изключително брутален подход към иракските спортисти, които го разочароват. Те биват вкарвани в затвора и бити по краката. Славата на Удай на брутален плейбой се носи сред иракския елит, но дори общество, свикнало дотолкова с насилието, е шокирано, когато през 1988 г. разбира, че самият Удай е в затвора за убийството, при пиянска свада, на бодигарда на баща му - Камел Ханан Яджо. Престоят на Удай в затвора не продължава много и той скоро е реабилитиран. Едва след войната в Залива през 1991 г. Саддам започва да разчита все повече на по-големия си син. Той изгражда бизнес империя, като използва санкциите, за да натрупа огромно богатство чрез контрабанда.

Кусай за разлика от брат си винаги е бил по-сериозният член на семейството в началото на 90-те години на миналия век. Той сякаш очаква одобрението на по-известния си брат, но вече получава повече власт в силите за сигурност и помага при потушаването на бунта през 1991 г.

Повратният момент в кариерата на Удай, която за малко не приключва тогава, идва през декември 1996 г. Само той от иракските лидери води отчасти обществен живот, като любовта му към разгулните партита е добре известен. Група убийци успяват да го проследят и да му устроят засада в квартал Мансур в Багдад. Удай се спасява, защото по случайност на карал сам колата си. Той е уцелен от осем куршума, но оцелява след хирургична намеса. Въпреки това след събитията винаги накуцва, а понякога се придвижва с инвалидна количка из двореца си.

Брат му Кусай започва да играе по-основна роля. Той е по-уравновесен от Удай си и има четири деца. Кусай пие малко и често изчезва от партитата на Удай с довода, че има да върши сериозни неща. През последната година сериозните му дела са свързани с убийството на политически затворници, преди обявяването на общата амнистия.

Удай и Кусай сякаш са наследили всички недостатъци на баща си. По-доброто им образование не разширява мирогледа им. Вероятно и те са се страхували от баща си, както всички останали в Ирак. Удай конкретно е по-близък с майка си - Саджида, но официално и двамата са "зверчетатата на Саддам".

По-големият издигна насилието и жестокостта в култ. Когато неговият зет Хюсеин Камел избягва в Йордания през 1995 г. и после неразумно се завръща в Багдад следващата година, Удай предвожда нападението срещу жилището му, при което Камел е убит.

Куай обаче започва да печели в надпреварата с брат си. Саддам го назначава за президентски заместник, в случаите, когато той е неразположен. Кусай ръководи силите за сигурност преди началото на войната в Ирак т.г., но Саддам е този, който взима всички стратегически решения. Удай ръководи милициите на федаините. Планът е да се попречи на разпадането на армията, както стана в Кувейт през 1991 г. Този план обаче се проваля.

Нито Саддам, нито двамата му синове успяват да се справят с настъпващите коалиционни сили. Те са възпитани за бойци, но нямат много други способности.

При падането на Багдад Саддам Хюсеин решава да се укрива отделно от синовете си, защото по думите му така е по-безопасно за тях. Кусай започнал да плаче при тази новина, а реакцията на Удай не е известна. Нищо от тяхното възпитание обаче не се е оказало полезно за живота им на бегълци.