Барозу: Европа изживя най-голямата си криза след Втората световна война

Жозе Мануел Барозу

В последните години Европа е изживя най-голямата си криза след Втората световна война. Това заяви председателят на Европейската комисия Жозе Барозу в прощална реч пред Европейския парламент в Страсбург в края на втория му петгодишен мандат.

 

Предвижда се мандатът на ръководената от него комисия да приключи следващия петък.


Барозу говори от тържествената трибуна на ЕП без да чете, като единствено поглеждаше в бележките си, когато сменяше темата. За разлика от друг път, речта му бе наситена с жестове и произнесена отривисто. Председателят на ЕК призна, че е имал много тежки моменти, за които не се е чувствал свободен да говори досега.


Барозу отбеляза, че икономическата криза в Европа не е била родена на нашия континент, но го е укрепила и днес ЕС има най-амбициозното законодателство, което да предотврати възможността за държавен фалит.

 

Последните пет години бяха изключителни и предизвикателни времена на криза и на европейски отговор; кризата бе не само на дълговете, но и конституционна – с първоначалното отхвърляне на основополагащия закон за ЕС; днес имаме геополитическа криза с действията на Русия в Украйна, посочи Барозу.

 

Финансовата криза не бе родена в Европа, не бяхме подготвени за нея и затова бяхме тежко засегнати в политически, икономически и финансов план; това бе най-голямата криза от началото на процеса на европейското обединение в средата на миналия век, отбеляза той. Ако Гърция бе напуснала еврозоната, щеше да последва ефектът на доминото - в Италия, Ирландия и Испания.

 

Не само че това не се случи, но еврозоната предстои да приеме нови членове. Когато поех ЕК, бяхме 15 държави в ЕС, днес сме 28 и това доказва само възможностите на нашия съюз, добави председателят на комисията, цитиран от БТА.

 

Заедно сме много по-силни в отстояването на ценностите си и защитата на интересите си. Политическите поуки днес са, че сме много устойчиви и силите на обединението са по-здрави от силите на разединението. Със сътрудничество, а не със съперничество, можем да постигаме целите си по-добре. Пътят към решаването на проблемите не са революции и контрареволюции, а обединяването на усилията, заяви Барозу.

Той добави, че договорът от Лисабон днес се отхвърля от държави, които са го подписали. Понякога се налагаше да призовавам богати държави да бъдат по-щедри, а бедни - да бъдат по-отговорни. ЕС не е блокиран от разширяването си, понякога бе трудно "старите" страни в ЕС да бъдат обединявани, а не бе така трудно с "новите" да се постигне единодушие, посочи председателят на ЕК.

 

Той коментира, че поведението на Русия в Украйна е неприемливо, както и че ЕС има задължение към Грузия и Молдова, както и към всички държави, които искат да споделят европейските ценности.

 

Не мисля, въпреки някои носталгични схващания, че Европа бе по-добре преди, когато половината бе подчинена на тоталитарни режими, заяви Барозу.

Той добави, че най-емоционалният момент от приключващия му мандат е било получаването на Нобеловата награда за мир, присъдена на ЕС. Залата поздрави председателя на ЕК за 40-минутната му реч със ставане на крака.

 

В последвалите оценки на представителите на парламентарните групи Манфред Вебер (ЕНП) определи резултатите от мандата на Барозу като впечатляващи. Джани Питела (социалисти и демократи) критикува председателя на ЕК, че не е използвал в словото си думите безработица и дефлация. Първородният грях на проблемите ни днес бяха въведените бюджетни ограничения, в последния мандат на ЕК бяха допуснати сериозни недостатъци. Трябва да сменим посоката, за да спасим Европа, преди да е станало късно, посочи Питела.

 

Сайед Камал (група на консерваторите и реформаторите) заяви, че мандатът на ЕК в последните години е преминал в условията на криза и щеше да е по-добре, ако Барозу е бил
по-открит и е казал, че еврозоната по същество задължава вечно по-богатите страни да финансират по-бедните. Павел Теличка (АЛДЕ) коментира, че му е липсвало водачество от страна на Барозу. Не бяхте достатъчно инициативен, обърна се той към председателя на ЕК.

Успяхте да направите така, че европейската идея да бъде намразена, заяви Патрик льо Ярик (Обединена левица). Не се поддадохте на изнудването на големите фирми, но все повече хора са без работа или са бедни, отбеляза Филип Ламбер (Зелени).

 

Найджъл Фараж (Европа за свобода и пряка демокрация) коментира, че проблемите са в разширяването на ЕС и на еврозоната, макар първоначалната идея за помиряването на Англия и Германия да е била добра. Групата на Фараж демонстративно напусна пленарната зала, тъй като искаше промяна в дневния ред, която бе в противоречие с правилника за дейността на ЕП.

 

Жозе Барозу бе председател на ЕК в два последователни мандата, от 2004 г. насам. Очаква се той да приключи работата си на този пост на 31 октомври.

Споделяне
Още от Европа

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?