Барозу: Който обвинява Желева да даде доказателства

Ден преди изслушването в Европейския парламента на номинираната за еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и отговор при кризи Румяна Желева, нейната кандидатура остава една от най-спорните и несигурни в предложения състава на комисията. За това съобщават всички информационни агенции и повечето европейски издания в понеделник, когато стартира процедурата по изслушване на първата група кандидати.

Това вероятно е принудило председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, който представя кандидатите от свое име и рискува проблеми с одобрението на новия състав на ЕК, който се гласува ан блок, да излезе със специално писмо в защита на Румяна Желева. Той призовава всеки, който има доказателства за конфликт на интереси по отношение на българската кандидатура, да ги представи.

Вестник "Айриш таймс" пише, че Желева е смятана за най-слабото звено в новата комисия заради публикуваните в българския и германския печат твърдения за съмнителни бизнес връзки на нейния съпруг.

Изданието припомня, че през 2004 г. евродепутатите предизвикаха промяна в състава на бъдещата ЕК, след като поискаха оттеглянето на номинирания от Италия Роко Бутильоне заради възгледите му за хомосексуализма, и отбелязва, че според наблюдатели случаят с Бутильоне може да се повтори и при Желева, която е заместник-председател на Европейската народна партия (ЕНП).

Ирландският евродепутат от ЕНП Гей Мичъл обаче настоява, че партията му няма да приеме подобно нещо. "Няма да позволим това да се случи. Тя трябва да бъде подложена на същото справедливо изслушване като всеки номиниран за комисар", каза той и добави, че при този процес на кандидатите са дава възможност да покажат дали са подходящи за съответния пост, посочва "Айриш таймс".

Очаква се при изслушването във вторник евродепутатите да проявят интерес към бизнес делата на съпруга на Желева – Красимир Желев, който ръководи клона на Централна кооперативна банка (ЦКБ) в Бургас. Банката е част от групировката, известна като ТИМ.

Преди дни източник от групата на Съюза на европейските либерали и демократи (АЛДЕ) заяви, че ако след изслушванията бъде сметнато, че кандидатурата на Желева е проблематична, тогава ще се вземе решение да се отложи гласуването по състава на втория екип на Барозу, което засега е насрочено за 26 януари. Вместо да се рискува заради един човек да бъде отхвърлена цялата комисия, преди гласуването ще бъдат направени промени, заявил източникът.

Сред спорните кандидатури се сочат още тази на чешкия кандидат за еврокомисар по разширяването Щефан Фюле и на унгарският кандида за еврокомисар по заетостта и социалните въпроси Ласло Андор. Те може да се наложи да отговарят на въпроси за образованието по съветски модел, което са получили. Номинирането на Ласло Андор бе оспорвано, защото се смята, че в миналото е бил близък до комунистическия режим в Будапеща.

Барозу: Всеки, който обвинява Желева, да представи доказателства

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу изпрати писмо-отговор до съпредседателите на Групата на зелените във връзка с кандидатурата на Желева. В средата на декември зелените настояха Желева да предостави "пълна прозрачност около съпруга си" преди изслушванията. В края на декември пък германският вестник "Ди Велт" излезе със статия, посветена на Желева, под заглавие "Гангстерска невеста за ЕК?", а Желева обяви, че ще съди изданието.

"Благодаря ви за писмото от 8 януари, в което се позовавате на статии в медиите с недоказани твърдения за кандидата за еврокомисар г-жа Румяна Желева", се казва в отговора на Барозу.

Той посочва, че всички декларации за конфликт на интереси на предложените комисари ще бъдат внимателно преценени с оглед на спазването на разпоредбите на Етичния кодекс.

"Г-жа Желева ме е уверила, че нейната декларация - подобно на декларациите на останалите комисари - е изцяло в съзвучие с Етичния кодекс", се казва в писмото.

"Всеки, който обвинява другиго за нарушения, би трябвало, разбира се, да представи съответните доказателства така, както го изискват принципите на правото в нашите демократични общества, предполагащи обвинителят да докаже своите обвинения, а не обвиняваният да доказва своята невинност, каквато беше практика в някои политически режими, които за щастие вече ги няма в Европа”, се казва още в писмото, цитирано от пресслужбата на българското Външно министерство.