Барозу посочи Каварна сред положителните примери за приобщаване на ромите в ЕС

Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу даде Каварна като един от положителните примери в ЕС за приобщаването на ромите, наред с Берлин (Германия), Монтрьой (Франция), Крайова (Румъния) и Сомбор (Сърбия), предаде БТА от Брюксел.

Барозу говори на среща, посветена на приобщаването на най-многобройното малцинство в ЕС, в която от българска страна участва вицепремиерът Зинаида Златанова. Той посочи, че обществата са силни, само когато се грижат за най-уязвимите.

Барозу каза, че поне 80 милиарда евро от бюджета на ЕС до 2020 г. ще бъдат насочени за развитието на човешкия капитал, осигуряването на работни места и социално включване чрез Европейския обществен фонд. От тези средства поне 20 на сто следва да бъдат насочени към борба с общественото изключване и бедността.

Неприемливо е, че много роми живеят в такава бедност и че децата им често биват изпращани в училища за бавноразвиващи се, заяви Барозу. Неприемлива е дискриминацията в болниците и училищата, неприемливи са изявленията срещу това малцинство, добави той. Трябва да се борим с предразсъдъците, допълни председателят на ЕК.

Зинаида Златанова отчете, че през миналата и тази година националният бюджет е подкрепил десетки неправителствени организации в подобна дейност и изрази надежда, че България ще бъде призната за един от добрите примери в Европа.

Тя отбеляза, че над 95 на сто от българските общини са разработили планове за приобщаването на ромите, които може би не всички са идеални, но това е първата стъпка и победа. Въведохме система за наблюдение на приложението на националната стратегия. Тези проблеми няма да бъдат решени бързо, но трябва да ги решим и ще ги решим, заяви Златанова.

Румънският президент Траян Бъсеску, който е най-високопоставената политическа личност на срещата, заяви, че не би искал да се мисли, че румънците са единствените отговорни за положението на ромите в Европа. Въпреки стратегиите, резултатите са по-скоро ограничени, в много държави липсва политическа воля, няма достатъчно финансиране, добави той. Ромите трябва да разберат, че обществата се основават на правила и закони, трябва да приемат принципите на европейския гражданин и да оставят настрана ценностите на тяхната етническа общност, заяви румънският президент.

Еврокомисарят по правосъдието, основните права и гражданството Вивиан Рединг посочи, че в последните четири години съдбата на ромите е била включена в политическия дневен ред и вече този въпрос не може да бъде пренебрегван. По нейните думи ромите са най-необлагодетелстваната част от европейското общество. Приобщаването изисква време и решимост на цялото общество, и на всички политически водачи и държави от ЕС, на всички селища и граждани. Необходим е дълготраен политически ангажимент, оптимист съм, че има решение, заяви Рединг.