Барозу: Стига приказки, да направим нещо за енергийната сигурност

“В бъдеще не трябва да позволяваме да бъдем поставяни в такава позиция, това не може да се превръща в годишно събитие. Ние просто трябва да спрем да говорим за енергийната сигурност в Европа и да започнем да правим нещо за нея“, заяви председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу на пресконференция в Брюксел по повод възобновените във вторник доставки на руски газ през Украйна, предаде Ройтерс.

ЕС, който в началото на станалия традиционен първоянуарски газов спор между Москва и Киев, по всякакъв начин отказваше да се намесва в него и твърдеше, че е търговски, бе принуден да се заеме с активно посредничество, след като близо 18 страни членки бяха засегнати от прекъсването на газовите доставки посред зима.

В кратки срокове ЕС изпрати свои наблюдатели на газовите станции по границата на двете спорещи страни, тъй като това бе условие на Москва да пусне газ за Европа. Газът обаче не тръгна и се наложи в края на миналата седмица също толкова спешно европейски енергийни фирми да сформират консорциум, който да осигури възобновяване на доставките.

След изявление на ЕС, че ще преразгледа отношенията си с двете страни и може да има санкции, ако транзитът не тръгне до началото на тая седмица, премиерите на Русия и Украйна се разбраха на среща през уикенда по всички спорни въпроси. Обявиха също така, че вече нямат нужда нито от евромониторинга, нито от консорциума.

Въпреки че газовата война между двете страни приключи и газът към Европа потече, ефектът ще трае по-дълго. Надеждността на Русия като енергиен източник и на Украйна като транзитна страна са под въпрос и Европа възнамерява да диверисфицира доставките, за да не става отново заложник на местни конфликти.

Този двустранен спор навреди на доверието към двете страни, се посочва в изявление на чешкото председателство на ЕС.

Председателят на ЕК Барозу заяви, че се обсъждат съдебни искове.

"Бях силно разочарован да видя как ръководствата на тези страни преговарят. Участвал съм в и съм водил много преговори, но за пръв път в моя живот видях постигнати споразумения, които не се прилагат. Не мога да забравя това. Казвам го тук, мога да го кажа с още по-силни думи на Русия и на Украйна. Какво доверие може да има в партньори, които постигат споразумения и не ги прилагат?", заяви Барозу.

Той повтори, че кризата от последните три седмици ще се отрази върху отношенията на ЕС с Киев и Москва.

Според него трябва да се направят необходимите заключения от тази криза, за да има ЕС готовност да посрещне евентуално нейно повторение.

“Диверсифицирайте“

"Обръщам се към всички страни членки в ЕС - диверсифицирайте източниците и доставчиците на енергия", призова Барозу като подчерта, че енергийната диверсфикация не е насочена конкретно срещу никоя държава, включително срещу Русия, но не трябва да се допуска пак европейски граждани да страдат безпричинно.

Руският външен министър Сергей Лавров пък заяви, че Русия "винаги е подкрепяла енергийната сигурност, основана на юридически документи и никога не е нарушавала договорните си задълженията", предаде ИТАР-ТАСС. По думите му още преди конфликта с Украйна, Москва не веднъж е предлагала на ЕС да се създаде механизъм за ранно предупреждение за възможни нарушения на доставките на газ най-вече при транзитните страни. Брюксел обаче отговорил хладно и допринесъл за възникването на кризисната ситуация.

Руският президент Дмитрий Медведев заяви, че кризата дава на Москва нов повод да иска преразглеждане на Енергийната харта и в новия документ да се разпише механизъм, който да гарантира правата не само на потребителите, но и на продавачите. Русия отдавна отказва да ратифицира сегашната Енергийна харта и иска редакцията ѝ.

Еврокомисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс също бе сдържан в изявленията си за кризата след срещата си украинския премиер Юлия Тимошенко във вторник.

“Да се търсят победители и победени в газовия конфликт между Украйна и Русия не си струва“, каза той. По думите му ЕК не разполага с данни Украйна да е отклонявала руски газ за свои нужди, каквито обвинения отправи “Газпром“.

Украинският премиер Юлия Тимошенко хвърли повече светлина върху подписаните в понеделник договори за доставки и за транзит на руски газ до 2019 г. Тя посочи, че съгласно парафираните контракти през 2009 г. средногодишната цена на газа за Украйна на границата ще е 228.8 долара за 1000 куб. м. Реалната стойност обаче ще е по-висока като към нея се добавят митническите ставки и други данъци.

Средната цена за Киев през 2009 г. под 250 долара, за Европа - 280

Шефът на “Газпром“ Алексей Милер каза, че за първото тримесечие цената за Украйна, образувана след приспадането на 20-процентната отстъпка, ще е 360 долара за 1000 куб. м. Ако Украйна отново не си плаща за доставките, от април ще трябва да погасява предварително заявените количества, каза Милер, цитиран от изданието Нюз.ру.

По стария дълг споровете са урегулирани и окончателно ще се уредят в близко време, съобщиха от "Газпром". Претенциите на компанията за загуби в размер от 1.1-1.2 млрд. долара за времето на кризата обаче ще бъдат предявени.

Тимошенко заяви, че държавата ще сведе до минимум закупуването на руски газ до края на март, а ще ползва запасите си до падането на цената.

Тъй като новите тарифи ще отчитат спада на петрола, то средногодишната цена на газа за 2009 г. ще е под 250 долара за 1000 куб. , каза Милер. Европейските потребители ще плащат около 280 долара, допълни той.

През следващата година обаче отстъпката в цената за Украйна няма да действа, няма да се запази и преференциалната транзитна такса за Русия. От сегашните около 1.7 долара за 1000 куб м на сто километра преносът ще поскъпне до 2.4-2.6 долара през 2010 г., каза зам.-шефът на “Газпром“ Александър Медведев.

Нова фирма на “Газпром“ се уреди с бизнес в Украйна

От изявленията на Милер стана ясно, че за сметка на отстраняването на посредника в доставките “РосУкрЕнерго“ дъщерната фирма на “Газпром“ - “ГазпромСбитУкрайна“, ще получи гарантирано право да обслужва 25.5 процента от промишлените потребители в Украйна.

В същото време има индикации за задълбочаване на сблъсъка между бившите съюзници Юлия Тимошенко и Виктор Юшченко, който е президент на Украйна. Съветници на Юшченко обвиниха Тимошенко, че е подписаното от нея споразумение с Москва е удар за украинската икономика.

Зам.-шефът на кабинета на президента Олександър Шлапак заяви, че държавният глава няма юридически правомощия да анулира сделката. Самият Юшченко каза: "Ние ще направим всичко възможно да подкрепим правителствената позиция", предаде Ройтерс.