Бърз анализ на предсрочните избори в Турция

Сн. ЕПА/БГНЕС
Около полунощ на 24 юни президентът Реджеп Тайип Ердоган обяви преизбирането си "според неофициални" резултати на фона на протести на опозиционни партии, които заявиха, че преброяването на гласовете не е приключило. По това време гласовете за Ердоган бяха 52,5 процента с потенциал да намалеят, но той бе уверен в победата си като първия президент, който ще управлява Турция с чисто нова конституция, даваща всички изпълнителни правомощия на президента. Той обаче каза, че неговата управляващата Партия на справедливостта и развитието не е успяла да постигне целта си да получи сама парламентарно мнозинство, което ще трябва да бъде осигурено чрез продължаване на съюза на Ердоган с лидера на Партията на националистическото действие (ПНД) Девлет Бахчели. 
 
Главният съперник на Ердоган Мухаррем Индже, кандидат-президент на Народнорепубликанската партия (НРП) имаше 30,8 на сто от гласовете, когато Ердоган произнасяше речта си, според информации от Анадолската агенция. Индже и други опозиционни фигури обвиниха Анадолската агенция, че е "манипулирала" преброяването на гласовете, за да попречи на изборни наблюдатели да следят из късо преброяването. Все пак НРП, председателствана от Кемал Кълъчдароглу, имаше едва 22,7 на сто от гласовете в този момент, спад от 25 процента на предишните избори за парламент през ноември 2015 г.
 
Мерал Акшенер, лидер на новата дясна "Добра партия" (ДП) не успя да се представи както се очакваше, но все пак успя да влезе в парламента заради съюзяването си с НРП на Кълъчдароглу.
 
Фокусираната върху кюрдския проблем Демократична партия на народите (ДПН) успя да получи 11,2 процента от гласовете с помощта на подкрепа на гласоподаватели извън обичайния електорат на партията. Селяхаттин Демирташ, кандидатът за президент на ДПН, който е в затвора, има подкрепата на 8,2 процента.
 
Изборите от юни 2018 г. бележат началото на нова ера в системата на управление на Турция, в която изпълнителните правомощия се прехвърлят на президента. Това се случва в момент, когато президентът Ердоган и неговото правителство са подложени на критики отвън, че отстъпват от придобивките на демокрацията, а също и заради несъответствия със западните съюзници във външната политика. Както е правил и на предишни избори, Ердоган заяви в първата си следизборна реч, че иска да остави разделенията в миналото и обеща по-добра демокрация за всички.
 
Може да се направят следните заключения за двойните президентски и парламентарни избори:
 
- Тактиката на Ердоган да се съюзи с Бахчели се оказа успешна. Изборите на 24 юни показаха, че без ПНД Ердоган нямаше да може да бъде преизбран, а ПСР щеше да загуби парламентарното си мнозинство.
 
- ПСР на Ердоган ще трябва да работи с ПНД като коалиционен партньор, ако иска да си сътрудничат и в законодателната дейност. Друга възможност е ако Ердоган иска да раздели пътищата си с ПНД, той да привлече нужния брой депутати от други партии, за да си осигури 300 места в 600-местния парламент, или да се съюзи с друга партия в парламента.
 
- Бахчели доказа, че Акшенер и останалите грешат, показвайки, че все още има хляб в ПНД. Устойчивостта на ПНД бе една от двете изненади на изборите. ПНД се превърна в основен играч в парламента.
 
- Тактиката на Кълъчдароглу да "даде на заем" 15 депутати от НРП на ДП на Акшенер, за да ѝ помогне да се кандидатира за президентските избори, а после да се съюзи с ДП не донесе успех на НРП. Акшенер привлече гласове от НРП, но не чак толкова от ПСР и по-малко от това, на което се надяваше, от ПНД - партията, от която Акшенер се отцепи, за да основе своята ДП. Акшенер не успя да се наложи като обещаващ лидер, но все пак получи парламентарни места, преди всичко благодарение на съюзяването ѝ с Кълъчдароглу.
 
- От друга страна, тактиката на Кълъчдароглу да представи своя съперник в партията Мухаррем Индже за неин кандидат за президент се оказа относителен успех. Индже показа, че със своята харизма и популярност има способността да увеличи изборния потенциал на НРП от 25 на 30 процента. Политическото представяне на Индже бе другата голяма изненада на изборите на 24 юни.
 
- НРП обаче получи около 7 процента по-малко от своя кандидат Индже. НРП очевидно изгуби гласове не само за сметка на ДП, но и за сметка на ДПН, не защото нейните гласоподаватели подкрепят политически ДПН, а защото те искаха тази партия да мине 10-процентната бариера и да влезе в парламента, за да намали броя на местата на ПСР. Възможно е изборните резултати да разтърсят НРП, предизвиквайки извънреден конгрес, на който Индже би могъл да бъде избран за председател, за да има шанс на местните избори през март 2019 г.
 
- ДПН е отново в парламента благодарение на социалдемократическите и либерални гласове, които получи, възможно е в противен случай тя изобщо да не бе успяла да прескочи изборния праг. Сега може би е моментът ДПН да се разграничи ясно от терористичните действия на поставената извън закона Кюрдска работническа партия (ПКК), макар те да имат общ източник на подкрепа, в името на по-добра демокрация.
 
 
По БТА.
Споделяне
Още по темата
Още от Свят