Бързото закриване на ТЕЦ е по-болезнено, но социалната цена ще е по-ниска

Закриването на половината въглищни мощности до 2026 г. и ускорена трансформация на въглищните региони е по-болезненият за момента на прилагането му сценарий. Противно на разпространяваните твърдения, че десетки хиляди ще останат без работа, социалната цена, която ще платят хората, ще е по-ниска, отколкото ако се отлага зеления преход, коментираха в понеделник пред журналисти авторите на анализ за възможното развитие на въглищния комплекс "Марица Изток".

То съдържа три сценария за демографско и социално-икономическо развитие на района до 2040 г., изготвени от екип изследователи от Българската академия на науките и Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Сценарият за ускорен енергиен преход с активна и адекватна подкрепа от страна на централната и местната власт означава затваряне на половината ТЕЦ в страната и спирането на въглищата до 2035 г.

Втората възможност е ускорен енергиен преход без публична подкрепа, а третият сценарий е забавяне на енергийния преход и запазване на ТЕЦ до 2038 г., както настояват множество политици и синдикатите в регионите, зависими от въглищната индустрия. Последното обаче изисква дерогация от ЕК за изхвърляните от сектора парникови емисии и продължаване на дотациите за тези мощности. То обаче ще натовари публичните разходи, а също така ще доведе до оскъпяване на електроенергията и ще осигури реформите и иновациите в отрасъла.

Според доц. Георги Бърдаров, който е сред авторите на изследването най-адекватен и сценарият с ускорен преход с финансова и административна подкрепа, но посочи като проблем, че хората в региона на въглищния комплекс са силно уплашени.

"Всичко това се дължи на нещо, което мен лично ме шокира. И това е отсъствие на комуникация на държавната власт с местните власти и хората в региона, с изключение на една-единствена среща при едно-единствено скорошно правителство, която е била в рамките на половин ден", коментира Бърдаров и допълни, че хората там се информират за зелената сделка само от медиите и интернет, а от властите никой не говори с тях.

Дори общинските власти в Стара Загора, Раднево, Гълъбово и Нова Загора нямат яснота какво ще се случва и при зеления преход, са показали проведени задълбочени интервюта с местните власти. Има неразбиране на значението на зеления преход и недоверие в т.нар. справедлив преход, което в комбинация със скъсаната комуникация рефлектират във все по-засилени емиграционни нагласи, стана ясно от думите на Бърдаров.

Той смята, че всяко забавяне на енергийния преход само ще утежни ситуацията и цената ще бъде много по-голяма.

Според проучване на "Галъп интернешънъл болкан" проведено миналата есен сред над 800 души в страната, обаче, 56% от тях биха искали да се запазят въглищните централи по-дълго. Само 21% са на мнение, че ТЕЦ трябва да се закрият, а 23% не могат да отговорят. Според представителя на социологическата агенция Първан Симеонов недоверието и социалните страхове доминират инстинктите за съхранение на здравето и околната среда.

"Те просто казват - не ни разказвайте това нещо, въобще не вярваме, че това с фотоволтаиците ще стане така. Въобще не вярваме, че имате ясен план. Това е печеливш сектор - защо го махаме?", посочи Симеонов, според когото "хладилникът донякъде побеждава термометъра".

Според Димитър Събев, за да няма голямо регионално сътресения при затваряне на комплекса "Мариа Изток", преходът трябва да става с голяма, своевременна, комплексна, добре обмислена, снабдена с финанси помощ от държавата.

В същото време обаче заради решението на парламента правителството да извоюва запазване правото на ТЕЦ да замърсяват са блокирани безвъзмездните 12 млрд. лв. от европейския фонд за възстановяване и устойчивост. Регионите Стара Загора, Перник и Кюстендил вече загубиха 100 млн. евро от предвидени 1.7 млрд. евро от фонда за справедлив преход, защото последните правителства забавиха приемането на необходимите за предоставяне на средствата териториални планове на трети региона.

40 хиляди загубени работни места е нещо много сериозно, но вече сме минавали през това много пъти в български градове през 90-те години на миналия век. Колкото повече отлагаме, толкова по-трудно ще бъде после да се възстановим, допълни Събев.

Според него продължаващата работа в комплекса по сегашния начин води до замърсяване и загуба на около 1000 живота годишно.