Румънският президент Траян Бъсеску е възложил на директора на Службата за външно разузнаване Михай Ръзван Унгуряну да сформира ново правителство и поиска от парламента да му гласува вот на доверие. Това стана часове след като премиерът Емил Бок подаде оставка в опит да смекчи гнева на хилядите румънци, които протестират от седмици срещу строгите мерки за ограничаване на разходите.
43-годишният Унгуреану е историк и бивш външен министър. Той има десет дни да сформира кабинет, да изработи програма за управление и да поиска от парламента да му гласува вот на доверие. Унгуреану има голям шанс да получи подкрепа от управляващата центристка коалиция, която разполага с парламентарно мнозинство. Опозицията обаче вече се обяви срещу ново правителство, съставено от управляващите.
Депутатите от опозиционния Социал-либерален съюз ще гласуват против новото правителството.
"Президентът Бъсеску даде ясно да се разбере, че в страната всичко решават той, неговото обкръжение и секретните служби. Затова ние не поддържаме правителство, в което премиер е началникът на разузнаването”, заяви Крин Антонеску, лидер на социал-либералите.
Предложеният за премиер Михай Ръзван Унгуряну вече започна разговори за формирането на правителството.
Според политически източник, цитиран от агенция Медиафакс, няколко министри вероятно ще запазят постовете си. Сред тях са външният министър Кристиан Дяконеску, министърът по европейските въпроси Леонард Орбан и правосъдният министър Каталин Предою.
Очакват се промени в министерствата на финансите, икономиката и вътрешните работи.
Унгуряну беше назначен за ръководител на външното разузнаване през декември 2007 г. Той беше министър на външните работи в правителството на Калин Попеску Търичану от 2004 г. и подаде оставка през февруари 2007 г., когато бе обвинен от премиера, че е информирал само държавния глава във връзка със задържането на двамата румънци в Ирак, но не и правителството.
Според вестник "Котидианул" е възможна връзка на Унгуряну с чужди тайни служби преди назначаването му начело на външното разузнаване. "Едно просто разгръщане на архива с информации за Михай Ръзван Унгуряну изважда наяве въпросителни относно възможни връзки на заместника на Бок с чуждестранните и румънските тайни служби, преди той да бъде назначен на поста шеф на Службата за външно разузнаване", посочва изданието.
Бок поредна жертва на кризата в ЕС
Американският вестник "Ню Йорк таймс" коментира, че оставката на Бок е поредната жертва на кризата в ЕС.
Изданието припомня, че преди това жертва на кризата бяха и лидерите на Португалия, Гърция, Италия, Испания, Ирландия.
Дори промените в по-стабилните във финансов план Финландия, Дания и Словакия могат да се обяснят донякъде с финансовата криза в ЕС.
Бок подаде оставка в момент, когато икономиката на Румъния започва да се възстановява от дълбоката рецесия през 2009 г. и 2010 г., принудила Букурещ да потърси помощ от Международния валутен фонд. Популярността на премиера беше спаднала много, след като той увеличи рязко данъците и направи значителни съкращения в заплатите в държавния сектор, за да отговори на изискванията на МВФ.
Оставката на Бок напомня, че финансови проблеми имат не само страните в еврозоната, но и страните от ЕС, които са извън нея. Подобни проблеми има и Унгария, която се бори да се стабилизира и води не особено гладки преговори с МВФ. За разлика от нея Румъния върви по пътя на постигане на целите за подобряване на икономическия растеж и запазване на данъчната и финансовата стабилност.
Във Франция президентът Никола Саркози се надява, че няма да е поредната жертва на кризата, когато французите гласуват на изборите тази пролет, но допитванията до общественото мнение показват, че народът е жаден за политически промени в момент когато икономическите трудности продължават, отбелязва изданието.
Френският в. "Монд" отбелязва, че Румъния е по-подготвена от Португалия и Гърция да се справи с кризата, но не е достатъчно силна, за да се пребори със забавянето на икономическия растеж.
Румънската икономика разчита на потреблението и реформите, целящи намаляване на бюджетния дефицит, буквално я разтърсват из основи. През 2007 и 2008 г. растежът в Румъния достигна около 8 процента за година. Половината от него идваше от потреблението на домакинствата. Тогава домакинствата се възползваха от покачване на заплатите, което им позволяваше да получат и по-лесно кредити. Но днес факторите на растежа се изпариха и банките отпускат много по-трудно кредити. Това намалено отпускане на кредитите доведе и до спукване на балона в сектора на недвижимите имоти.
Според някои анализатори Румъния трудно ще се справи, защото икономиите ще увеличат бедността. При липсата на вътрешно търсене единствената надежда на Румъния остава в икономическия подем на цялата еврозона. Тогава страната може да поднови износа си, от който е много зависима. Страната страда от липса на доминиращ отрасъл, както например високите технологиите в Чехия или автомобилостроенето в Словакия, припомня експертите. Румъния изнася най-разнородни неща - домакински електроуреди, машини, автомобили, текстилни изделия. Днес румънците начело със средната класа и работниците смятат, че мерките за икономии не са справедливи и че заможните румънци трябва да допринасят повече в тази насока
В Румъния средната заплата не превишава 350 евро, припомня в. "Монд", цитиран от БТА.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
9 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
"Всички свестни политици през последните 50-60 години са тръгнали от разузнаването." Хенри Кисинджър
Нормативен вакуум засмука националната сигурност
Новият президент отложи реформата в службите за догодина, но едва ли ще се случи тогава, защото идват парламентарни избори,Александър АЛЕКСАНДРОВ
Беше необичаен ход на на пръв поглед невинния и уж нищо неразбиращ от тайни служби нов президент, като започна мандата си с кадрова рулетка в разузнаването. Още преди да е направил каквото и да е друго - например преди дори да е сменил посланиците, които първо щеше да сменя. Преди дори да е оформил своя екип. …
Преди да е участвал в обичайния кадрил при висшите военни в качеството си на върховен главнокомандващ.
Едва четири дни след като влезе на "Дондуков" 2, Плевнелиев махна цялото ръководство на Националната разузнавателна служба. Нито един негов предшественик не е постъпвал така. Обикновено изчакваха няколко месеца, че и повече - така направи Петър Стоянов с Бриго Аспарухов, както и Първанов с Димо Гяуров.
Плевнелиев подписа обаче моментални укази за освобождаването на Кирчо Киров, както и на неговите заместници - полк. Звездомир Пенков и ген.-майор Людмил Ангелов, вероятно дори
още преди да може сам да си намери кабинета в огромната сграда
Единствено Пенков бе оставен на военна служба, другите двама бяха освободени и от нея. Веднага бяха сложени и нови хора. За зам.-шеф бе определен полк. Драгомир Димитров, който пое ръководството на службата до назначаване на титулярен директор. Съответно той веднага бе удостоен с висше офицерско звание "бригаден генерал". Като друг зам.-директор бе сложен полк. Георги Миленов. Всичко това стана много бързо и в пълно съзвучие с правителството. Всъщност не в съвсем пълно, защото Бойко Борисов искаше бившият шеф на НРС Кирчо Киров да бъде пратен за посланик. Плевнелиев и Николай Младенов обаче го разубедиха заради Държавна сигурност.
Затова пък премиерът го взе за личен съветник Така за пореден път това управление показа, че има твърде странно отношение към бившата ДС. Ту говори срещу нея, ту нейни служители са на най-ключови места.
Сега по-интересното е, че новият президент много бързо се ориентира кадрово в тайните служби. Всъщност той показа, че ще участва активно в тази игра още като сложи за началник на кабинета си не кого да е, а бившия шеф на ДАНС Цветлин Йовчев. Последният оглави тайната структура след Петко Сертов и я напусна, след като стана ясно, че именно човек от тази служба е пуснал в публичното пространство флашките със записи на Бойко Борисов и Ваньо Танов, известни още и като "бирените записи". Борисов се раздели с Йовчев, като по стар свой обичай обяви, че съжалява за него, че е страхотен професионалист и т.н. Но подписа оставката му веднага. И обяви, че го взема за съветник. Както сега Киров. А пък бившият шеф на ДАНС със сигурност не е отишъл при Плевнелиев без санкцията на премиера.
Така или иначе Йовчев изобщо не е случаен човек и това Плевнелиев ще го усети вероятно най-добре.
Президентът си назначи за съветник по националната сигурност пак човек от тайните служби - ген.-майор о.р. Стоимен Стоименов. Той е бил на служба във военното разузнаване, зам.-началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб и зам.-директор на служба "Военна информация" към Министерството на отбраната.
В крайна сметка може пък да се окаже, че и самият държавен глава е много, ама много по-близо до темата с тайните служби, отколкото на неговите избиратели им се струва. С действията си по отношение на разузнаването той само подсказа това.
Всъщност Плевнелиев даде да се разбере, че може да се окаже президент на статуквото в тайните служби и националната сигурност.
И как иначе, след като обяви на няколко пъти, че сега щял да почне дебат за националната сигурност и за специалните служби и очаква през 2013 г. да има закони и за структурите, за които такива няма в момента - Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО). Може и на някой верен фен да му се вижда това съвсем логично. Достатъчно е да добавим обаче, че следващата година е годината на парламентарни избори, а за целия преход стана очевадно, че реформи и закони в годината на вот не се правят. Още по-малко пък в сектора за сигурност. Очевидно такава няма да има през следващите няколко години. Нещо, което е в рязко противоречие със заявеното от ГЕРБ още преди да вземат властта преди вече близо 3 години.
Тогава те твърдяха, че като дойдат, веднага ще направят реформа в сектора, ще приемат закони за НРС и НСО. После изведнъж се отказаха и обявиха, че за да не се карат с доскорошния президент Георги Първанов, ще изчакат да му свърши мандатът и тъй като те са готови с нещата, веднага ще направят реформата.
Очевидно управляващите нямат никаква готовност за реформа
в сектора, както и в дейността на НРС и НСО. Нищо чудно да се окаже, че и желание нямат. Всъщност те дори нямат решение дали ще се създава единна разузнавателна общност, център, който да координира спецслужбите, или те ще са оперативно, управленски и законодателно самостоятелни. А точно от това ще зависи какви ще са законите за двете служби. НСО и НРС на практика действат без законова регламентация от 20 г. Службата за охрана работи по правилник, приет с постановление на МС, където изрично е записано, че е подчинена на президента. НРС пък има само няколко секретни подзаконови акта. Те все пак бяха вкарани в преходните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили. Според текста до приемането на отделните закони двете служби трябва да се подчиняват на правилата на военния закон и Правилника за кадрова военна служба.
Това висящо положение продължава и до момента
Тази ситуация стана причина за редица скандали за непрозрачно управление и възможното използване на двете спецслужби за лични, политически и икономически цели. Очевидно така и ще си продължава.
Само може би и с още битки и битчици за надмощие. Така например през последните седмици изненадващо за въпросните служби говори основно военният министър Аню Ангелов. Дори той, а не премиерът или президентът първи съобщи за промените в НРС. Нещо, което изобщо не му е работа.
Сега обаче пак той ще работи и по въпроса за военното разузнаване. Защото Ангелов влезе в конфликт с Първанов за титулярен шеф след пенсионирането на Пламен Студенков. И заради това тази служба няма титуляр и в момента. Уж веднага след слизането от власт на Първанов щеше да има, а пък то няма. Сега ще има и натиск за приемането и на отделен закон за военното разузнаване.
Разигран беше и театър, в който Борисов обяви как щял да остави на Плевнелиев НСО, защото там й било мястото, но пък щял да му вземе НРС, защото му трябвала. Преди това премиерът все пак обясняваше, че това ще стане само ако държавният глава е съгласен. Сега обаче това изобщо не звучи така.
Всъщност очевидно тези хора ги интересуват единствено кадровите кадрили и използването на спецслужбите и не обръщат внимание на главното - нуждата от реформа в сектора и най-вече от законова регламентация.
Защото службите са длъжници на цялото общество. И по линия и на икономическата престъпност, и на корупцията, и на незаконното изнасяне на български капитали зад граница, и за навлизането на мръсни пари в стопанството. Те така и не можаха да докажат години наред, че не се поддават на политически натиск, че не изпълняват понякога бизнес, политически и партийни поръчки, че не следят и не подслушват врагове на съответната власт. Просто българската система за национална сигурност и нейните служби са в безтегловност, работят на самотек, далеч са от демократичните традиции за граждански контрол и имат проблем със законодателната уредба.
И това трябваше да направят политиците - като напишат ясни правила в закони
Просто нуждата от ясна законова регламентация на специалните служби - да се знае кой, какво и кога, е повече от очевидна. А не всеки да се крие зад другия, зад тайната, зад националната сигурност, да мънка. Службите да работят на тъмно, една срещу друга дори. Повече от необходимо е и тези структури да покажат, че има смисъл от тях - или иначе казано, да са прозрачни и като бюджет и харчене, и като свършена работа. А не "ние дадохме информация за Либия, но то държавното ръководство", "ние хванахме далаверата, но онези горе спряха разследването", "ние не искахме да подслушваме и следим незаконно, но те ни накараха". И до момента харченето на пари за и от тях става непрозрачно, почти безконтролно. И изобщо не е ясно дали те си заслужават милионите, отпускани от данъците на всички българи.
Нищо от това обаче не правят политиците, премиерите, президентите. И така оставят усещането, че не те ръководят службите, а те тях.
На №№2и3 и коментара на Еми Барух за "нашите и вашите комунисти:
"За наши комунисти премиерът не говори. Но охотно кани във висшия ешелон на властта онези от тях, които могат да бъдат употребени според сложната логика на задкулисната политическа травестия.", според Еми Барух, която е уважавана заради това, че е една от малкото останали истински журналисти в България. Но драга госпожо, случаят с досегашния директор на НРС не е същият. Кирчо Киров не е бил поканван първоначално от Бойко Борисов, а …
му се е самопредложил още по времето на Тройната коалиция да служи вярно на него и партията "ГЕРБ". Това на езика на специалистите се нарича "доброволен заявител". В случая става въпрос за един департизиран по закон генерал, който по този начин извършва престъпление спрямо действащата нормативна база и поставя служителите на НРС в изключително уязвимо положение като техен ръководител, лягайки заради собствена изгода пред една политическа сила, която в онзи момент е дори само опозиционна, т.е. няма никакво основание той да е в контакт с нея по силата на Закона за департизиране на военните. Користните му подбуди не са изключение за нашата действителност, но тук става въпрос за директора на българското разузнаване, който по презумция следва да действа единствено и само в защита на националната сигурност на Република България, а не за своето благополучие и оставането на поста при всички обстоятелства, както и на бъдещото си кариерно уреждане я за посланик, я за таен премиерски съветник. Едва ли в историята на българските тайни служби е имало по-голям лъжец от тоя измислен от президента Георги Първанов О.З.генерал-лейтенант, известен повече по света и у нас като барон Мюнхаузен и ноторен алкохолик и най-вече като Подлизурко, ръководил отчайващо НРС (според оценките на САЩ за това лице).
Ей тоя прилича на наш Станишко Хамстера. От едно котило са. Не бе, от едно племе(семе) са.
до #3. Със сигурност, румънците ги очаква това, което се случи на българите, по времето на управлението на Станишев.Коалиционно правителство, при което краденето няма да има край. Ще опоскат Румъния, така както опоскаха България.
На №2 - Не подценявайте Румъния. Тя е държава и там кадрови недоразумения , каквото бе назначаването от Гоце на Подлизуркото трудно могат да станат.Освен това преди да оглави разузнаването Унгуреану бе министър на външните работи. Изключителен полиглот, владеещ превъзходно най-говорените езици в света,без китайски, 43-годишният историк е от еврейски произход и е стипендиант на фондацията "Сорос", както и бивш ръководител на бюрото на "Отворено общество" в Букурещ.
А шефът на разузнаването им явно не е известен като досегашния шеф на НРС Кирчо Киров като "Подлизурко".
Ей,тия румънци-късметлии хора,бе!Премиерът им се сети да си подаде оставката.