Бъсеску предложи шефa на разузнаването за премиер на Румъния

Михай Унгуреану. Сн. ЕРА/БГНЕС

Румънският президент Траян Бъсеску е възложил на директора на Службата за външно разузнаване Михай Ръзван Унгуряну да сформира ново правителство и поиска от парламента да му гласува вот на доверие. Това стана часове след като премиерът Емил Бок подаде оставка в опит да смекчи гнева на хилядите румънци, които протестират от седмици срещу строгите мерки за ограничаване на разходите.

43-годишният Унгуреану е историк и бивш външен министър. Той има десет дни да сформира кабинет, да изработи програма за управление и да поиска от парламента да му гласува вот на доверие. Унгуреану има голям шанс да получи подкрепа от управляващата центристка коалиция, която разполага с парламентарно мнозинство. Опозицията обаче вече се обяви срещу ново правителство, съставено от управляващите.

 

Депутатите от опозиционния Социал-либерален съюз ще гласуват против новото правителството.

 

"Президентът Бъсеску даде ясно да се разбере, че в страната всичко решават той, неговото обкръжение и секретните служби. Затова ние не поддържаме правителство, в което премиер е началникът на разузнаването”, заяви Крин Антонеску, лидер на социал-либералите.

 

Предложеният за премиер Михай Ръзван Унгуряну вече започна разговори за формирането на правителството.

 

Според политически източник, цитиран от агенция Медиафакс, няколко министри вероятно ще запазят постовете си. Сред тях са външният министър Кристиан Дяконеску, министърът по европейските въпроси Леонард Орбан и правосъдният министър Каталин Предою.

 

Очакват се промени в министерствата на финансите, икономиката и вътрешните работи.

 

Унгуряну беше назначен за ръководител на външното разузнаване през декември 2007 г. Той беше министър на външните работи в правителството на Калин Попеску Търичану от 2004 г. и подаде оставка през февруари 2007 г., когато бе обвинен от премиера, че е информирал само държавния глава във връзка със задържането на двамата румънци в Ирак, но не и правителството.

 

Според вестник "Котидианул" е възможна връзка на Унгуряну с чужди тайни служби преди назначаването му начело на външното разузнаване. "Едно просто разгръщане на архива с информации за Михай Ръзван Унгуряну изважда наяве въпросителни относно възможни връзки на заместника на Бок с чуждестранните и румънските тайни служби, преди той да бъде назначен на поста шеф на Службата за външно разузнаване", посочва изданието.

 

Бок поредна жертва на кризата в ЕС

 

Американският вестник "Ню Йорк таймс" коментира, че оставката на Бок е поредната жертва на кризата в ЕС.

 

Изданието припомня, че преди това жертва на кризата бяха и лидерите на Португалия, Гърция, Италия, Испания, Ирландия.

 

Дори промените в по-стабилните във финансов план Финландия, Дания и Словакия могат да се обяснят донякъде с финансовата криза в ЕС.

 

Бок подаде оставка в момент, когато икономиката на Румъния започва да се възстановява от дълбоката рецесия през 2009 г. и 2010 г., принудила Букурещ да потърси помощ от Международния валутен фонд. Популярността на премиера беше спаднала много, след като той увеличи рязко данъците и направи значителни съкращения в заплатите в държавния сектор, за да отговори на изискванията на МВФ.

 

Оставката на Бок напомня, че финансови проблеми имат не само страните в еврозоната, но и страните от ЕС, които са извън нея. Подобни проблеми има и Унгария, която се бори да се стабилизира и води не особено гладки преговори с МВФ. За разлика от нея Румъния върви по пътя на постигане на целите за подобряване на икономическия растеж и запазване на данъчната и финансовата стабилност.

 

Във Франция президентът Никола Саркози се надява, че няма да е поредната жертва на кризата, когато французите гласуват на изборите тази пролет, но допитванията до общественото мнение показват, че народът е жаден за политически промени в момент когато икономическите трудности продължават, отбелязва изданието.

 

Френският в. "Монд" отбелязва, че Румъния е по-подготвена от Португалия и Гърция да се справи с кризата, но не е достатъчно силна, за да се пребори със забавянето на икономическия растеж.

 

Румънската икономика разчита на потреблението и реформите, целящи намаляване на бюджетния дефицит, буквално я разтърсват из основи. През 2007 и 2008 г. растежът в Румъния достигна около 8 процента за година. Половината от него идваше от потреблението на домакинствата. Тогава домакинствата се възползваха от покачване на заплатите, което им позволяваше да получат и по-лесно кредити. Но днес факторите на растежа се изпариха и банките отпускат много по-трудно кредити. Това намалено отпускане на кредитите доведе и до спукване на балона в сектора на недвижимите имоти.

 

Според някои анализатори Румъния трудно ще се справи, защото икономиите ще увеличат бедността. При липсата на вътрешно търсене единствената надежда на Румъния остава в икономическия подем на цялата еврозона. Тогава страната може да поднови износа си, от който е много зависима. Страната страда от липса на доминиращ отрасъл, както например високите технологиите в Чехия или автомобилостроенето в Словакия, припомня експертите. Румъния изнася най-разнородни неща - домакински електроуреди, машини, автомобили, текстилни изделия. Днес румънците начело със средната класа и работниците смятат, че мерките за икономии не са справедливи и че заможните румънци трябва да допринасят повече в тази насока

 

В Румъния средната заплата не превишава 350 евро, припомня в. "Монд", цитиран от БТА.

Още от Свят

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?