Бавното правораздаване и неправителствени организации, които се занимават не с екология, а с рекет за да съществуват, са пречка пред чуждите инвестиции. Това обяви в петък Алекс Нестор, директор "Корпоративни и външни отношения" на "Дънди прешъс металс".
Канадската компания е инвестирала над 300 млн. долара в България от 2004 г. досега. Тя експлоатира мината край Челопеч и има 30-годишна концесия за втори рудник край Крумовград. Под натиска на екоорганизации беше принудена да смени технологията за добив. Въпреки това работата по находището в Крумовград е блокирана заради обжалване на правителственото решение за концесия от три неправителствени организации в съда.
В момента във Върховния административен съд (ВАС) има над 100 жалби срещу проекти в България, каза Нестор. Това са загуби за милиони за българската икономика в условията на криза, допълни той. Нестор припомни как "Дънди" са се отказали от инвестицията си за 200 млн. долара за изграждането на хидрометалургичен завод в Челопеч след решение на ВАС, който отхвърли оценката по доклада за въздействие върху околната среда.
За инвеститорите са важни стабилно законодателство, прозрачност и правила
В четвъртък БНБ отчете драстичен спад на преките чужди инвестиции. За първите седем месеца на 2011 г. те са били 183.8 млн. лв., докато за същия период на миналата година размерът им е 776 млн. лв.
Това, което интересува инвеститорите, е стабилно законодателство, прозрачност и правила на играта, защото им дава сигурност, каза Алекс Нестор. Според него ниския корпоративен данък и конкурентното заплащане не играят съществена роля, ако другите фактори отсъстват. Това показали срещите с американски инвеститори, организирани от Американската търговска камара и посланика на САЩ в България Джеймс Уорлик в САЩ през май.
"Дънди" ще инвестира в Крумовград около 130 млн. долара
"Дънди" ще инвестира в Крумовград около 120 – 130 млн. долара, каза Нестор. Залежите се оценяват на около 27 тона злато, от които могат да бъдат извлечени около 20 тона. Това са около 800 000 унции злато, каза Алекс Нестор. От тон добита руда ще могат да се извлекат около 4 – 5 грама злато, показват разчетите на канадската компания. Експлоатационният живот на рудника ще бъде около 10 години.
На 19 септември предстои Висшият екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите да вземе решение по доклада за оценка за въздействие на околната среда на рудника. Надяваме се решението да бъде положително, заяви Нестор.
За да заработи рудника обаче е необходимо още да се извадят разрешителни за водоползване, заустване, използването на химични вещества. След това трябва да се изкупи земята и да се промени предназначението ѝ. След което е необходимо да се направи подробен устройствен план, работно проектиране и да се издаде разрешително за строеж. За строителството на рудника ще са необходими около две години.
Така при добро стечение на обстоятелствата рудникът може да заработи най-рано в края на 2013 г. Ако делото в съда се проточи, това може да се случи чак през 2016 г., посочи Нестор.
Правителството даде на концесия находището "Хан Крум" край Крумовград на канадската компания през февруари 2011 г. за 30 години. Решението обаче беше обжалвано в съда от "Информационен учебен център", Институт за зелена политика и Сдружение за дивата природа "Балкани". Първото заседание в съда е било на 27 април, но делото е било отложено за 1 февруари 2012 г. поради неявяване на една от страните, каза Нестор. Това е сигнал, който се наблюдава от чуждите инвеститори, уточни той.
"Дънди" дава и 2 млн. лева за археологически проучвания на Ада тепе край Крумовград, където ще се добива златото. Плановете на компанията са да направи музей на открито на мината, от която злато са добивали още траките. Предвижда да разкрие и секция "Минна археология" в музея в Кърджали,
Над около 20 млн. тона руда са запасите в Челопеч
Над 20 млн. тона руда са наличните запаси на руда в находището край Челопеч, каза Николай Христов, изпълнителен директор на "Челопеч майнинг" – българското дружество на "Дънди", което експлоатира находището край Челопеч.
Планира се още производството да бъде увеличено до 2 млн. тона руда годишно. От нея се извлича мед и злато. Едрото натрошаване на рудата, което сега се прави на повърхността ще бъде свалено под земята през 2012 г., каза Христов.
Канадската компания посочи, че работи много добре с правителството на ГЕРБ, за разлика от предишните управляващи. Припомнен беше случаят отпреди четири години, когато на бюрото на бившия министър на екологията Джевдет Чакъров (ДПС) е отлежавало тяхно искане за разширяване на добива в Челопеч.
Въпреки трудностите канадската компания планира разширяване на инвестициите си в Югоизоточна Европа, каза Алекс Нестор. В момента "Дънди" проучва още две находища край Крумовград и няколко в Сърбия, посочи той.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Магдалинчев е един от най-корумпираните съдии.Тези стари комунисти до кога ще събират рушвети?
Това е протокола от съдебното заседание по делото, за което говори г-н Алекс Нестор. Очевидно, причината за отлагането не е неявяване на някоя от страните. А, че делото е отсрочено за догодина - да, така е!Но, това обслужва интересите на инвеститора, тъй като междувременно върви процедура за одобряване на ДОВОС за инвестиционното му намерение>
П Р О Т О К О Л
София, 27.04.2011 година
Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет …
и седми април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
АДЕЛИНА КОВАЧЕВА
КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
при участието на секретаря Милена Ценова
и с участието на прокурора
сложи на разглеждане дело № 3479 по описа за 2011 година ,
докладвано от съдията КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
На поименно повикване на страните
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Сдружение за дива природа"Балкани", редовно призован, не изпраща представител.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Информационен и учебен център по екология, редовно призован, не изпраща представител.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Институт за зелена политика, редовно призован, се представлява от адв.Коджабашев, редовно упълномощен.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Кмета на Община - Крумовград, редовно призован лично Кмета Себихан Мехмед и с адв.Георгиев, редовно упълномощен.
ОТВЕТНАТА СТРАНА Министерски съвет, редовно призован, се представлява от юриск.Славкова, редовно упълномощена.
ОТВЕТНИКЪТ Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, редовно призован, се представлява от юриск.Златанова, редовно упълномощена.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА "Болкан Минерал Енд Майнинг" ЕАД, редовно призована адв.Чутуркова и адв.Войнов
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД при проверка на редовността на подадените жалби, констатира, че първата жалба подадена от Сдружение за дива природа"Балкани", Информационен и учебен център по екология и Институт за зелена политика, не са съпроводени с доказателства за регистрациите на фирмите и не могат да се направят изводи за процесуалните представители на същите. Също така не е внесена дължимата Държавна такса в размер на 10 лв., от жалбоподателите Информационен и учебен център по екология и Институт за зелена политика.
Предвид това ход на делото не следва да бъде даден, същото следва да се остави без движение, като се укаже на жалбоподателите в 7-мо дневен срок от днес за Институт за зелена политика и в същия срок за Сдружение за дива природа"Балкани", Информационен и учебен център по екология да представят писмени доказателства за актуалното състояние и правоспособност на лицата подписали жалбата до Върховен административен съд, както и да внесат Държавна такса в размер на 10 лв. по сметката на Върховен административен съд.
По тези съображения и на основание чл.158, ал.1 във вр. чл.150 и чл.151, т.1 и т.3 от АПК Върховният административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя БЕЗ ДВИЖЕНИЕ жалба от Сдружение за дива природа"Балкани", Информационен и учебен център по екология и Институт за зелена политика срещу решение № 87 от 11.02.2011 г. на Министерски съвет.
УКАЗВА на Сдружение за дива природа"Балкани", Информационен и учебен център по екология и Институт за зелена политика в 7-мо дневен срок от днес за Институт за зелена политика и в същия срок за Сдружение за дива природа"Балкани", Информационен и учебен център по екология да представят писмени доказателства за актуалното състояние и правоспособност на лицата подписали жалбата до Върховен административен съд, както и Информационен и учебен център по екология и Институт за зелена политика да внесат по 10 лв. Държавна такса по сметката на Върховен административен съд, като представят препис от вносния документ в съда.
Като ги уведомява, че при неизпълнение в срок на указанията, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:54 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР:
Подкрепям първия коментар !
Странното с някои наши природозащитници е, че се противопоставят по предпоставка на всякаква бизнес активност и се специализират да плашат хората, че искат да разрушат околната им среда. И тъй като по споменатите по-горе селища повечето хора са възрастни, те успяват да ги изплашат и настроят срещу подобни проекти и при настоящия ритъм на демографския срив все повече селища просто се обезлюдяват и замират. Една от най-големите нужди на прехода е да се научим на нова култура на инициатива и предприемчивост, …
за да създадем новото общество, в което искаме да живеем добре, а не да се подчиним на волята на шепа хора, които са се научили само да плашат другите с последиците от промишлената активност. Разбира се не отричам нуждата от екологично мислене и съзнание, но то просто е нужно да съпровожда бизнес активността, като помага да се учим да опазваме околната среда, а не да блокира развитието на България под претекст, че може да има и отрицателни последици.