БДЖ иска отлагане на обезщетенията за закъснял влак

Железопътният транспорт остава най-евтин и най-мизерен

БДЖ иска отлагане на обезщетенията за закъснял влак

БДЖ иска 5 годишна отсрочка на обезщетенията на пътниците заради закъснял влак. Съгласно европейските изисквания от 2014 г. жп компаниите трябва да компенсират пътниците при закъснение на влака. България обаче иска отсрочка от пет години за действие на това правило, като изгледите да ги получи не са много големи. Причината е, че Европейският съюз залага на развитието на жп транспорта като приоритет, защото е по-евтин и екологичен. У нас той се очертава да остане най-евтин, но и най-мизерен.

 

Евродирективата вече се прилага в някои страни членки, като Испания например плаща цялата стойност на билета, ако влакът закъснее с 5 минути. За нормално в Европа се смята закъснение до 60 минути на влаковете. Това каза Надя Стойчева, изпълнителен директор на “ИнфраКеър”. Компанията заедно с германската “ТрансКеър” изготвиха анализ за преструктурирането на железопътния сектор у нас срещу над 2 млн. лв. Това е поредното проучване за бранша, направено за нуждите на оперативна програма “Транспорт” и финансирането му през следващия програмен период 2014-2020 г.

 

Евтино и мръсно

 

Жп транспортът остава най-евтиният у нас, но и най-мизерният. Това показва анкета сред 2000 пътника на БДЖ. За миналата година държавната компания е превозила над 26 млн. пътника. Над две трети от тях са доволни от цената на пътуването. Близо 80% са на мнение, че хигиената е много лоша и трябва да се подобри. От обслужването във влака са доволни 44%, а над една трета и от бързината на придвижване.

 

Както и останалите направени проучвания, така и това още веднъж затвърждава известния факт, че железниците се ползват предимно от хора, които ползват преференции – ученици, студенти и пенсионери. Такива са над 58% от пътуващите с влак.

 

Най-много ползват железниците младите на възраст между 19 и 26 г.. Близо 40% са ползвали железниците за да отидат на почивка, 16% - за да стигнат до работа и почти толкова до училище. Едва 4% са бизнес пътуванията.

 

Над 94% от пътниците биха желали във влаковете да има вагон ресторант. Същевременно удовлетворени от разписанието и честотата са 44%, а над 85% определят обслужването на гарите и във влаковете като добро.

 

Данните показват още, че най-голям процент от хората пътуват на разстояние до 50 км с пътнически влак и на разстояние между 100 и 200 км с ускорен бърз влак.

 

Нови вагони най-рано през 2017 г.

 

Като най-голям проблем на сектора се откроява липсата на подвижен състав. Остарелите вагони и локомотивният парк и необходимостта от подмяна и поддръжка на участъци от железния път са основната причина за лошото ниво на обслужване във влаковете.

 

За това консултантите са разработили план за обновяване на жп парка до 2030 г. на два етапа. Разчетите показват, че в периода 2013-2015 г. е нужно да бъдат купени 36 локомотива, 98 вагона, още 8 спални вагона и два бар вагона, каза Надя Стойчева. По думите ѝ не е правено изчисление на нужната инвестиция.

 

Планът предвижда до 2030 г. да се купят 170 локомотива, 335 вагона, 34 спални, 6 ресторант- вагона и 17 фургона.

 

По оперативна програма “Транспорт” за следващия планов период е заложено купуването на вагони, като първоначалните сметки бяха за 300 млн. лв. Половината от парите обаче ще трябва да осигури БДЖ, което не е ясно как ще стане. Апликационната форма до Брюксел за купуването на вагоните е планирано да бъде подадена в началото на 2015 г., каза Галина Василева, ръководител на управляващия орган на програма “Транспорт”.

 

Според Неделчо Спасов от НКЖИ процедурата по доставката на вагони отнема около две години. Това означава, че първите нови вагони могат да дойдат най-рано през 2017 г.

 

Реорганизация

 

За постигането на по-добри резултати, стабилизиране на железопътния сектор и разширяване на пазарния му дял, е необходима реорганизация, каза Нели Стойчева.

 

На първо място е нужно много бързо въвеждане на единна пътническа и резервационна система, както и интегриране на информационните и контролно-управляващите системи на НКЖИ и БДЖ за постигане на по-висока ефективност.

 

Нужно е редовно обновяване на железния път, както и купуването на специализирана техника за това.

 

Консултантите препоръчват още реализирането на дългосрочна стратегия с обхват до 2030 година.

Споделяне
Още от Бизнес

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?