Бедната Либия падна жертва на безумието на милициите

Безсрамното похищение на либийския премиер в центъра на столицата е злокобно предзнаменование за Триполи и Запада. Близо две години след свалянето на режима на Муамар Кадафи предполагаемият демократичен преход в Либия е пълен хаос, пише в редакционен коментар британският в. "Файненшъл таймс", цитиран в петък от БТА.

Премиерът Али Зейдан беше отвлечен от жилището си от членове на милиция вероятно в отговор на твърденията, че либийското правителство мълчаливо се е съгласило американски спецчасти да пленят главатаря от Ал Каида Абу Анас ал Либи. Макар пленничеството на Зейдан да продължи само часове, нанесената вреда е дълбока и трайна. Стана ясно, че премиерът е беззащитен, дори когато е в центъра на управленския апарат, че е лидер само по име.

Отвличането на Зейдан подчертава крехкостта на зараждащите се либийски институции. В страната липсва надеждно централно управление. Куп милиции владеят обширни области от територията ѝ. Липсата на сигурност е най-големият проблем на Либия. Ширещото се насилие подкопава икономиката. Либия разполага с най-големите петролни залежи в Африка, но хаосът в страната е толкова голям, че наскоро Триполи започна да внася газьол, за да продължи да има осветление. Беззаконието кара чуждите инвеститори и специалисти да не участват във възстановяването след войната, описва ситуацията "Файненшъл таймс".

След като организира свалянето на Кадафи, Западът не може да обърне гръб на Либия, но, в крайна сметка, Зейдан е длъжен да поеме здраво в свои ръце съдбата на страната си. Ако не направи това, Западът може единствено да наблюдава с ужас как Либия се нарежда сред пропадналите държави, предупреждава вестникът.

Едва ли има по-подходящ образ за описване на днешния либийски политически живот от самия премиер Али Зейдан, който беше отвлечен за кратко от милиция, идейно свързана със собственото му правителство. При освобождаването му няколко часа по-късно той направи изумително омаловажаващото изказване, че има много неща, по които трябва да се работи, посочва в. "Дейли телеграф".

Либийското правителство е твърде слабо да реши проблемите само, но едностранни американски и европейски стъпки (или твърде публично съдействие) може да накърни още повече авторитета на правителството в очите на ислямисти и националисти. Трябва да се постигне баланс. Ако Зейдан не покаже, че може да контролира могъществото на милициите, той рискува да изпадне в пълна неадекватност, допълва всекидневникът.

Макар и успешна, операцията на американските командоси, които плениха предполагаем водач от Ал Каида в квартал на Триполи, не предлага трайна стратегия спрямо екстремистите в Либия. Този извод беше подкрепен от вчерашното похищение на премиера като ответна мярка, изглежда, за това, че е дал съгласието си за американския рейд, отбелязва в. "Ню Йорк таймс". Всекидневникът споделя гледната точка на "Дейли телеграф", че в дългосрочен план стабилността в Либия зависи от изграждането на собствени сили за сигурност и укрепване на преходното правителство, но се изисква и още помощ от страна на САЩ и Европа, които до момента нямат съгласувано виждане и политическа воля да подпомогнат тези две цели в достатъчна степен.

Войната срещу Кадафи беше тактическа победа, но стратегическо поражение, смята френският в. "Фигаро". През 2011 г. френско-британската въздушна война, водена в Либия, с подкрепата на САЩ, бе оценена от някои като образец за бъдещи военни интервенции. Поставените цели бяха постигнати за няколко месеца, без човешки загуби от страна на коалицията и със съвсем малко щети на земята. Две години и половина по-късно повсеместният хаос в страната омаловажава тогавашния успех на коалиционните сили. Участниците в тях бяха единодушни, че не бива да се използват сухопътни войски. Сега Либия плаща за това.

В отсъствие на международни сили, които да осигурят оръжейните арсенали на Кадафи това оръжие беше разграбено от ислямистки групировки и се разпространи в района на цял Сахел. Спечелихме битката, но загубихме войната. Равносметката в Либия показва тактическа победа, но стратегически провал. Макар военните цели да бяха постигнати, мирът, до който трябваше да доведе войната, още не е настъпил, подчертава "Фигаро".