В. "Ню Йорк таймс":

Бедни мигранти от ЕС поставят на изпитание пределите на шведската толерантност

Бедни мигранти от ЕС поставят на изпитание пределите на шведската толерантност

В Швеция зачестиха нападенията срещу мигранти роми от страни от ЕС и така на риск е изложена репутацията на страната като една от най-толерантните и най-приветливите държави, пише американският вестник "Ню Йорк таймс". " заключава, че "бедни мигранти от страни членки от ЕС поставят на изпитание пределите на шведската толерантност".

Като пример в статията се посочва атака в парка Берзели срещу румънския ром Георге Ранку. Докато спял там в една лятна сутрин, някой го залял с течност, съдържаща хлор и само благодарение на лекарска намеса той се отървал без белези от тази атака. Сега 27-годишният Георге признава, че трепери, когато му се налага да мине през парка и че веднага щом събере пари ще се върне в родината си.

За разлика от бежанците от Сирия, Африка и от други обхванати от войни и бедни места по света, които идват в Европа нелегално, гражданите на страни от ЕС, като Румъния са свободни да пътуват където си поискат в 28-членния съюз. Но бежанците извън Европа, които получават убежище, могат да получат и основни социални помощи, а за разлика от тях бедните европейски мигранти, които нямат работа, не получават никакви помощи или почти никакви помощи, отбелязва изданието.

Швеция предостави убежище миналата година на 31 220 души от страни извън ЕС, но сега се бори с приток на мигранти от по-бедните южни европейски страни като Румъния. В повечето случаи тези мигранти са румънски просяци.

Темата за мигрантите от бедните европейски страни се обсъжда във всеки едни град в Швеция, разказва Свен Ховмьолер, професор по химия в Стокхолмския университет и вицепрезидент на организация, подпомагаща бездомните мигранти. Той разказва, че навсякъде в страната пред магазините има някой, който проси.

Бедността в Румъния превръща тази страна в отправна точка за подобни мигранти, които най-вече са роми и които в родината си са обект на предубеждения.

В Швеция въпросът с мигранти от бедните европейски страни подпомогна за възхода на партията Шведски демократи, която е дясна, популистка, антиимиграционна и която спечели 13 процента на изборите миналата година. Подобни политически реакции имаше и в Дания, Великобритания и Франция. В случай с Великобритания притесненията относно притока от мигранти от Южна и Източна Европа, зае главно място в дебата за това дали Великобритания трябва да напусне ЕС.

Според директора на изследователския институт "Тимбро" Андреас Йонасон Хейно възходът на Шведски демократи е най-голямата промяна в страната от десетилетия насам. В Швеция липсата на антиимигрантска партия беше част от идентичността и шведите винаги са си мислели, че подобни партии в страната няма да има, посочва специалистът.

В Швеция просията не е незаконна, но партията Шведски демократи иска да я криминализира или поне онова, което тя нарича организирана форма на просия. Според полицията в Швеция има 4000 просяци, като от тях 1000-1500 са в Стокхолм.

Линда Стааф, началник на отдела за национални операции към шведската полиция, разказва, че атаките срещу ромите в Швеция са нараснали и мнението на шведите относно просяците е поляризирано. Една част от обществото смята, че просяците са хора, на които трябва да се помага, а друга част гледа враждебно на просяците.

Но умножаването на просяците по улиците на Швеция освен това обърква много шведи, защото досега те са свързвали тези хора с феномен в бедните страни, но не и с феномен, който може да се наблюдава в родината им, разказва Анна-София Кенсел, експерт от организацията "Експо", създадена от покойния писател Стиг Ларшон, за да се бори с десния екстремизъм.

Сега зона на поразяваща бедност има по хълмовете на Хогдален, на 20 минути път с метро от центъра на Стокхолм, една от най-богатите в Европа столици. Там група от 50-60 роми живеят в импровизирани палаткови лагери и бараки, без вода, ток и без никакви санитарни условия. Хората в този лагер разказват, че прекарват тук няколко месеца, събират пари от просене и от връщане на празни бутилки, а после се връщат в Румъния.

В последните 18 месеца 77 просяци са били нападнати в Швеция, посочва организацията Експо. Едно от нападенията беше извършено в Малмьо, където палатки в ромски лагер бяха подпалени. Друго нападение беше в Борас, където просяк беше прегазен с мотопед. Трето нападение имаше в Скара, където мигрант беше прострелян с въздушна пушка.

Заради националния проблем с просяците правителството назначи национален координатор - Мартин Валфридсон, който ще отговаря за уязвимите граждани, дошли в Швеция от европейските страни. Валфридсон пояснява, че наскоро Швеция се договорила с Румъния за насърчаване на сътрудничеството между социалните и здравните работници на двете страни. Координаторът подкрепя идеята за законови промени, които още помогнат да бъдат дадени на съд мигрантите, които контролират просяците и им взимат част от спечеленото.

Координаторът обаче иска да направи по-лесни процедурите за прогонване на просяците от техните импровизирани лагери. Според него това ще отправи послание към тези хора, че ако идват в Швеция те трябва да се уверят, че печелят достатъчно пари за обикновено легло в пансион. Онези, които нямат работа, не могат да получат пълни здравни права в Швеция и решението за такива хора трябва да бъде намерено в техните родни страни, смята още координаторът.

По БТА

Споделяне
Още от Европа