Бедните ще получават енергийни помощи само за екогориво

Българите продължават да дишат най-мръсния въздух в Европа. Засегнато е над 83% от населението при 21-41% средно за Европа. Шумът в българските градове расте. Единствено при запасите на пресни води сме в челните места на Европа. Подобрение се отчита и при отвеждането и пречистването на отпадните води. Това сочи Националният доклад за състоянието на околната среда за 2013 г., който беше представен на конференция.

"Живеем в подобряваща се среда. Тенденциите са положителни, но има доста работа, която трябва да свършим. Предизвикателствата са сериозни", коментира министърът на околната среда Ивелина Василева. По думите ѝ от общините и на национално ниво трябва да бъдат положени "грандиозни усилия", за да се постигне качествена промяна.

Най-голямото предизвикателство остава замърсяването на въздуха с фини прахови частици. За решаването му се предлага енергийните помощи за бедните да се обвържат с вида на ползваното гориво. Причината е, че използването на дърва и въглища за отопление е основният източник за замърсяването на въздуха, другият е транспорта, съобщи министър Василева.

По информация на Mediapool екоминистерството разговаря със социалното ведомство за промяна на отпускането на социални помощи за отопление. Предложението е те да са предназначени за купуване само на екобрикети в случаите, когато имащите право на подпомагане се топлят с дърва и въглища. Дали това ще влезе в сила от следващия отоплителен сезон все още не е ясно.

Зелени пояси, филтри на автомобили и комини, забрана за движение на коли в определени дни и часове са мерки, които могат да предприемат кметовете, но това рядко се прави, стана ясно по време на дискусията.

За това се предвижда екоминистерството да налага глоби на кметовете, които не изпълняват общинските планове за чистотата на въздуха, като санкцията ще бъде 5000 лв. Това е една от промените в Закона за чистотата на атмосферния въздух, съобщи министър Василева.

Най-мръсен въздух дишат в Северозапада, най-чист – на Рожен

Проблемът със замърсяването на въздуха е стар. Още от влизането на България в Европейския съюз нормите се превишават, отбеляза министър Василева.

Живеещите в Северозападна България не само живеят в най-бедния регион в Европа, но и дишат най-мръсния въздух. Видин, Монтана, Ловеч и Плевен са с най-високи показатели на превишение на нормата с фини прахови частици за 2014 и 2015 г., съобщи директорът на Изпълнителната агенция по околна среда Ваня Григорова.

За 2013 г. първенец е Пловдив със 173 дни със замърсен въздух. Това се дължи основно на производствената дейност в района на пивоварна "Каменица". Варненци са дишали 155 дни мръсен въздух, а в Монтана - 139 дни.

Данните потвърждават, че основният замърсител е битовото отопление, коментира Ваня Григорова. Тя допълни, че има драстични разлики в данните през зимата и лятото.

Като пример за град отличник за качество на въздуха изненадващо беше даден Девня. Обяснението е, че там се издават комплексни разрешителни и екоминистерството стриктно следи за нарушение на показателите. Иначе данните от доклада сочат, че най-чист е въздухът в Рожен, Юндола и Старо Оряхово.

В София положението с мръсния въздух остава, въпреки отчетеното подобрение на показателите. В столицата през последните години бяха инвестирани над 100 млн. лв. от оперативна програма "Околна среда" за подмяна на старите автобуси с нови ековозила. Отделно над 600 млн. лв. бяха вложени в метрото, което се отрази положително на качеството на въздуха, посочи министър Василева. Според доклада най-мръсния въздух дишат столичани в района на Орлов мост и жк "Дружба", докато най-чист е на Копитото. В столичния квартал "Надежда" въздухът също не е замърсен.

ТЕЦ-овете остават най-големият замърсител със серен двуокис

Енергийният комплекс "Марица Изток" продължава да е най-големият замърсител със серен двуокис на въздуха в региона, макар и агенцията по околна среда да отчита подобрение след инсталираните сероочистки на част от въглищните топлоцентрали.

ТЕЦ-овете са най-големият източник на замърсяване със серен двуокис в страната - 72 на сто от общото емитирано количество.

Все пак тенденцията е към спад на емисиите с азотни, серни оксиди и амоняк. От 1990 до 2013 г. те намаляват със 77%, е посочено в доклада. След затварянето на ТЕЦ "Република" този замърсител вече не е проблем за Перник.

И докато за Европа средно 0.5% от населението живее при наднормени нива на серен двуокис, този процент у нас е 1.4, сочи доклада за опазване на околната среда. Според него през 2013 г. три превишения на алармения праг са регистрирани в Димитровград, а в Гълъбово – едно.

Близо 120 млн. лв. по програма "Околна среда" за подобряване на въздуха

Близо 120 млн. лв. са заложени в новата оперативна програма "Околна среда" за подобряване качеството на въздуха до 2020 г. Предвидени са и конкретни мерки, с които да се намалят вредните емисии от автомобилите и битовото отопление.

Като такива бяха посочени слагането на филтри на комините и смяна на начина на отопление в индивидуални жилища, поставяне на филтри на автомобилите, закупуване на нови екологични транспортни средства, изграждане на зелени пояси.

ЕК води 10 дела срещу България за неизпълнени еконорми

В момента Европейската комисия води 10 дела срещу страната ни заради нарушения на екологичното законодателство. За сравнение в периода 2009 – 2013 г. техният брой е бил 35. Тенденцията е положителна, броят им намалява, посочи Василева.

В най-напреднала фаза е наказателната процедура за ветрогенераторите на нос Калиакра. Делото е в съдебна фаза, като се очаква да има решение до края на годината, каза Василева.

Наказателната процедура за наднормените нива на замърсяванията с фини прахови частици на въздуха е в предсъдебна фаза. Това дело започна през 2008 г.