Бедността и безработицата - извор на домашно насилие

Безпаричието и безработицата са основните причини за насилието в семейството, смятат българите, показва проучване на НЦИОМ, направено през март т.г сред 1000 души.

Според 76 % от българите безпаричието е основната причина за насилието в семейството, според 51.2 % това е безработицата. За 42,2% от анкетираните изворът на домашното насилие се корени във всекидневния стрес.

Като други причини за домашно насилие са посочени лошо възпитание или модел на поведение от детските години - 42.2 %, ненаказуемостта на домашното насилие - 24.6%, неравнопоставеността между мъжа и жената в семейството - 10%, както и честото присъствие на насилието в медиите - 8.5%.

Според българите, най-разпространените форми на домашно насилие у нас са физическо насилие, насочено към жената - 66.2%, честите скандали между партньорите - 65.3%, психическото насилие, насочено към жената - 42%. Сред най-разпространените форми на домашно насилие анкетираните посочват и насилие спрямо децата, както и сексуално насилие над жената.

Днес депутати от НДСВ, ОДС и БСП представиха проект на закон за защита срещу домашното насилие, предвиждащ глоба от 200 до 2000 лв. за всеки, който упражнява насилие вкъщи.

Според проекта домашно насилие е всеки акт на физическо, психологическо или сексуално насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, интимни отношения или обитават едно жилище.

Защита по този закон ще може да търси всеки, пострадал от домашно насилие - от съпруг, от партньор, с който живее без брак, от родител, включително и приемен, както и от дете, дори да е осиновено.

Сред мерките, които се предлагат, са съдебна заповед спрямо насилника, задължаваща го да се въздържа от насилие, отстраняването му от общото жилище, забрана да се доближава до жертвата, временно преместване на детето при другия родител.

Вносителите предлагат да има специални програми за възстановяване и защита на жертвите, както и за терапия за насилниците. И според участниците в допитването на НЦИОМ, при прояви на насилие в семейството, социални работници трябва да оказват професионална помощ както на пострадалия, така и на извършителя.

Законопроектът предвижда издаването на медицински свидетелства за телесни повреди да може да става от личния лекар, а не както е сега само от съдебни медици.

Според проекта мярката за защита ще може да налага съответният районен съд, а жалбата може да се подава както от пострадалия, така и от негов роднина, както и по искане на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

След издаването на съдебното решение, полицията ще следи дали насилникът доброволно изпълнява заповедта за защита. При следващ случай на насилие полицията е длъжна да задържи виновния и да извести прокуратурата и съда.

Само 5.5 % от участниците в анкетата на НЦИОМ признават, че им се е случвало брачният партньор да ги удря, а 89.6 на сто отговарят, че това не им се е случвало. Според социолозите от НЦИОМ става дума по-скоро за премълчана истина, отколкото за реални резултати. Четири пъти повече жени, в сравнение с мъжете, признават, че са удряни. Анкетата на НЦИОМ е показала и че хората от малките градове и селата отказват да отговарят на подобен вид въпроси.

43.8 % от анкетираните познават деца, които са свидетели на чести скандали между родителите си, 26.6 % - деца, жертви на физическо насилие от родителите, 40 % - жени, жертва на физическо насилие в семейството, 38 на сто познават възрастни хора, които са тормозени от децата си.

Според 68.4 % от българите при случаи на домашно насилие извършителят трябва да бъде извеждан от семейството за определен период, 81.7 % смятат, че трябва да се ограничат контактите му с жертвата, а 78.3 на сто - че трябва да се ограничат и контактите му с децата в семейството.

Споделяне

Още от България