Бедствието в Бисер помогнало на рейтингите на политиците

Бедствието в Бисер помогнало на рейтингите на политиците

Противно на очакванията, бедствието в хасковското село Бисер, при което загинаха десет души, е помогнало за запазване на рейтингите на политиците, които се ангажираха с преодоляване на последиците от него. Това показва проучване на Националния център за общественото мнение (НЦИОМ), направено между 3 и 15 февруари сред 1000 души.

Изследването съвпада с бедственото положение в страната, причинено от минусовите температури, обилните снеговалежи и последвалите наводнения. Онези от политиците, които отидоха сред хората и се ангажираха с проблемите им, успяха да минимизират негативните нагласи към работата си, отбелязват социолозите от държавната агенция.

Така челната тройка на най-одобряваните политици през февруари се оформя от еврокомисаря Кристалина Георгиева (66%), премиера Бойко Борисов (51%) и президента Росен Плевнелиев (50%), показва проучването на НЦИОМ.

Неодобрението към премиера Борисов е намаляло с 4% през февруари спрямо ноември, отчитат от НЦИОМ. Министър-председателят по-често печели доверието на младите българи, на хората на възраст между 40 и 50 години, на столичаните, както и на хората със среден и по-висок жизнен стандарт. Премиерът е и най-одобряваният лидер на партия от собствения ѝ електорат, посочват социолозите.

Неодобрение към действията на президента изразяват 13%, като сред тях преобладават левите избиратели. Обществените очаквания към Росен Плевнелиев се свързват преди всичко с ангажирането му с икономическите проблеми и справянето с последиците от икономическата криза в страната, отбелязват от НЦИОМ.

Веднага след тях тримата по одобрение с 44% се нарежда Георги Първанов. Веднага след него с еднакъв резултат на пета позиция са Меглена Кунева и вътрешният министър Цветан Цветанов, които събират по 41% одобрение. Кунева обаче губи около 4% в сравнение с времето около президентския вот, отбелязват от НЦИОМ.

Освен вътрешният министър, другите одобрявани министри в кабинета, които попадат в първата десетка на НЦИОМ, са външният Николай Младенов и земеделският Мирослав Найденов, които получават по 40 на сто одобрение, и министърът на културата Вежди Рашидов – с 35%.

Още трима министри от правителството – на образованието Сергей Игнатов, на спорта Свилен Нейков и на икономиката Трайчо Трайков събират по 32% одобрение.

Министърът на околната среда Нона Караджова продължава да е начело в негативната класация на министрите със слаб рейтинг, показва проучването на НЦИОМ. Според социолозите най-неодобряваните министри остават онези, които оглавяват тежките и проблемни сфери - финансите, социалната политика и здравеопазването.

Дори в трудни периоди рейтингите на министрите търпят динамични промени, включително и позитивни, отбелязва НЦИОМ. Това според социолозите означава, че хората запазват сетивност към действията на кабинета и оценяват положените усилия от министрите.

ГЕРБ запазва позицията си на първа политическа сила

ГЕРБ запазва позициите си на първа политическа сила, която се ползва с подкрепата на 29% от избирателите, показва проучването на НЦИОМ. Според него другите две партии, които биха влезли в парламента, ако изборите бяха днес, са БСП, който има 17.5% подкрепа и ДПС – със 7%.

След местните и президентските избори социолозите констатират консолидиране на избирателите на ГЕРБ около политическите лица на партията и институциите на властта, отбелязват от НЦИОМ.

Макар и с неголяма преднина, "Синята коалиция" изпреварва "Атака" с 0.4%, според НЦИОМ. В сравнение с периода след местните и президентски избори социолозите не са отчели значими промени в електоралните дялове на "Атака" и на "Синята коалиция", които са съответно 2% и 2.4%.

Според социолозите по отношение на разпределението на политическото влияние нещата изглеждат "застинали" само на пръв поглед. В публичното пространство вече излизат различни сигнали за търсене на управленски алтернативи.

Заявката на Меглена Кунева е факт, правят се и опити за обединяване на политически субекти, останали под бариерата на парламентарното представителство през последните години, отбелязват от НЦИОМ. Социолозите посочват, че допълнително картината на политическото роене се усложнява от деленето на симпатизантите на "Атака".

До края на 2012 година очевидно ще наблюдаваме тестването на различни политически идеи, проекти и лидери, като тепърва предстои да се изследва и анализира дали това ще отслаби позициите на управляващите в навечерието на парламентарния вот през 2013 година, или ще способства за изграждане на стабилни партньорства и коалиции, отбелязват от НЦИОМ.

Данните от проучването сочат, че към момента най-консолидиран остава електоратът на ДПС – 84% от избирателите на партията през 2009 г. и днес биха гласували за нея. След тях са избирателите на БСП - със 79% и на ГЕРБ – 70%.

Сергей Станишев продължава да е най-одобряваният лидер на парламентарна група, посочен като добре работещ от близо една четвърт от българите. Георги Първанов и Сергей Станишев имат висока подкрепа сред избирателите на БСП, като 70% от социалистите одобряват едновременно и двамата лидери. Това говори за отсъствието на големи лагери от крайни привърженици и противници на единия или другия от двамата леви политици, смятат от НЦИОМ. Доколкото въпросът за лидерството е на дневен ред за БСП, и е изключително важен за избирателите на партията, трупането на напрежение сред редовите симпатизанти не помага за нейната стабилност и добро бъдеще, коментират социолозите.

Още по темата
Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?