Бегълците Галеви са си прибрали стоте хиляди гаранция, но вече са издирвани и за пране на пари

Братя Галеви

Одиозните "братя Галеви" продължават да са в неизвестност, но новините около тях не спират. В петък те са две. Първо се разбра, че правителството е неприятно изненадано от факта, че Пламен Галев и Ангел Христов са си прибрали 100-те хиляди лева парична гаранция. След това бе съобщено, че двамата са търсени от властите и по дело за пране на пари в особено големи размери. ГДБОП и спецпрокуратурата са извършили обиски във фирмените офиси и счетоводната къща на Галеви в Дупница, както и в резиденцията им в село Ресилово. Досъдебното производство се води за организирана престъпна група за пране пари.

 

От специализираната прокуратура съобщиха, че са иззели компютри и документацията на фирмите на двамата, а очакванията са "братята" да бъдат обвинени задочно.

 

Галев и Христов, известни като "братя Галеви", бяха осъдени на по 5 години затвор за участие в организирана престъпна група за рекет и изнудване, защото са принудили собственик на таксиметрова фирма в Дупница да им прехвърли собствеността върху бизнеса си. Българският съд им даде най-малките възможни ефективни присъди, но двамата изчезнаха от радара на властите и не се появиха за изпълнението на наказанията си.

 

В петък стана ясно, че в изпълнителната власт дълго време е била в неведение за статуса на двамата осъдени. Докато държавата си е мислела, че Галеви са на свобода срещу гаранция от общо 100 хил. лв., се оказа, че съдът им е изменил мярката и ги е пуснал на свобода срещу подписка, като надлежно им е върнал и парите.

Това става ясно от стенограмата от заседанието на кабинета на 30 май.

Разкритието е на правосъдния министър Диана Ковачева след края на самото заседание. Тя прави съобщението по искане на премиера Бойко Борисов.

"Това, което научихме от решението на Кюстендилския окръжен съд и "не знаехме до този момент, е във връзка с мярката за неотклонение на братя Галеви, а именно – до този момент ние мислехме, че става въпрос за парична гаранция в размер на 50 хиляди лева за всеки от тях. Оказва се обаче, че през декември 2010 година по искане на защитниците на братя Галеви с определение Кюстендилският окръжен съд е изменил мярката за неотклонение от парична гаранция в подписка за всеки един от тях. Подписката е най-леката възможна мярка за неотклонение”, обяснява министърът на правосъдието Диана Ковачева.

Това означава, че 100 000 лева, които се смяташе досега, че са налични като парична гаранция и могат да бъдат усвоени от държавата в резултат на отклоняването на братя Галеви, на практика са им върнати”, допълва Ковачева.

Тя посочва, че към момента и двамата са в нарушение на взетата мярка, защото са променили местоживеенето си, без да уведомят за това съда.

Това означава, че не както досега се обсъждаше, че те са с парична гаранция и могат свободно да се придвижват из територията на България, без да уведомяват съда и може и да не знаят за това, че е постановена осъдителна присъда.В този случай, отклонявайки се след постановяването на присъдата, на практика те са в нарушение на взетата мярка, защото са били длъжни да уведомят съда за промяната на местожителството си и изобщо промяната си”, обяснява Диана Ковачева.

Изявлението на министър Ковачева пред Министерския съвет са странни, защото в интервю, дадено за Mediapool преди седмица, тя подробно обяснява за изготвен анализ на противоречивата практика на съдилища по налагане на мерките за неотклонение на осъдените на втора инстанция.

Действията на правосъдното министерство бяха предизвикани от различните присъди на първа и втора инстанция срещу братя Галеви, които първо бяха оневинени от Кюстендилския окръжен съд, а след това осъдени от Софийския апелативен съд, но те останаха задължени единствено да ходят да се подписват в полицията. В интервюто Ковачева дава ясно да се разбере, че знае за изменените мерки за неотклонение на Пламен Галев и Ангел Христов.

 

На 16 юни 2009 г., след половин година арест в Централния софийски затвор, Галеви бяха пуснати на свобода срещу общо 100 хиляди лева парична гаранция, тъй като бяха кандидати за народни представители и трябваше да водят кампания сред електората си.

 

През 2010 година Окръжният съд в Кюстендил е изменил мерките от "парични гаранции” на "подписки”, с което на двамата са върнати по 50 хил. лева.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?