"Белене" зацикля в проблеми с държавни гаранции

Националната електрическа компания (НЕК) е внесла искане за допълнителни държавни гаранции по евентуален руски кредит за строежа на АЕЦ “Белене“. Сумата трябва да бъде записана в бюджета за 2010 г. Това съобщи в сряда Галина Тошева, изпълнителен директор на Български енергиен холдинг (БЕХ), който е собственик на капитала на НЕК.

Тошева отказа да уточни размера на допълнителните държавни гаранции.

В бюджета за 2008 г. са записани 600 млн. евро гаранции за проекта, но те не са достатъчни за покриването на частта на НЕК при тегленето на евентуален заем от 3.8 млрд. евро от руски банки, каквито възможности проучва държавата ни, призна Тошева.

До предложените от Русия кредити се прибегна, след като стана ясно, че не може да бъде осигурено пазарно финансиране за АЕЦ "Белене".

Първоначално въпросната сума бе записана като гаранция за НЕК за кандидатстване за заем пред Евратом и Европейската инвестиционна банка, но после обсегът ѝ бе разширен и за “утвърдени финансови институции“. Така според шефа на БЕХ няма проблем те да бъдат използвани пред руски банки, които да дадат експортен заем на НЕК и съакционера му в проекта – германската RWE.

RWE, която в момента е под силен натиск в Германия да се откаже от "Белене", също трябва да предостави корпоративни или друг тип гаранции за своя дял от 49 на сто в проекта.

При това положение финансирането е крайно несигурно, тъй като исканите в повече държавни гаранции, дори и да бъдат заложени в бюджета за догодина, ще трябва да бъдат одобрени от следващия парламент, чиято политическа конфигурация ще стане ясна след изборите.

В политически план проблеми може да създаде евентуално участие на десните в едно бъдещо правителство, тъй като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, чиято партия се очаква да получи най-много гласове на изборите, е горещ поддръжник на руския проект за "Белене". Сериозна пречка е обаче недостигът на бюджетни средства и рисковете, които се поемат с държавните гаранции за един съмнителен от гледна точка на ефективност и рентабилност проект, смятат експерти.

Така или иначе старт на самите преговори за руското кредитиране реално е възможен от следващата година, което може да създаде известни проблеми с плащането на обема работа, извършен от изпълнителя на проекта – руската “Атомстройекспорт“ (АСЕ).

Миналата година вече имаше забавяне на плащанията към АСЕ, а в края на 2008 г. стана ясно, че са изхарчени отпуснатите от френската "БНП-Париба" 250 млн. евро за подготовка на проекта. За продължаване на работата по АЕЦ “Белене“, където преди около 8 месеца почна разрушаване на наличната площадка, правителството отпусна на НЕК 300 млн. лв. и после още 400 млн. лв. на БЕХ. Заради това допълнително финансиране ЕК проверява държавата за неправомерна помощ.

Нищо конкретно

Тошева прогнозира, че по време на срещите на премиера Сергей Станишев в Москва с руския му колега Владимир Путин в края на месеца не може да се очаква каквато и да било конкретна договорка по кредитирането на АЕЦ “Белене“.

Възможно е да стане въпрос за изпратения преди дни от българската страна вариант за нов договор за доставка на руски газ с “Газпром“, по който се чака отговор и стартиране на преговори.

Има принципна вероятност и да се подпише споразумение между България и Русия по предпроектните проучвания и бъдещото акционерно споразумение между “Газпром“ и “Булгаргаз“ за строежа на газопровода “Южен поток“ през българска територия.

Скоро обаче не се очертава консенсус по спора за трасето на тръбата през българска територия. Остава в сила искането на “Газпром“ да използва част от мрежата на “Булгартрансгаз“ в т.нар южно отклонение на “Южен поток“ към Гърция, по която в момента се транзитира газ до южната ни съседка.

България обаче настоява бъдещите споразумения да се придържат към подписания документ за “Южен поток“ в средата на януари 2008 г. при посещението на Владимир Путин в София, тогава в качеството му на президент на Русия. В него е заложено изграждане на изцяло нова газотранспортна система за над 1.2 млрд. евро, чиято собственост да е 50:50 между “Булгаргтрансгаз“ и “Газпром“.

Наши тръби в "Южен поток" – срещу транзитни такси

В началото на настоящата година обаче руският монополист повдигна претенциите си за включване на част от българската мрежа в проекта, което ще намали общите разходи по строителството, но в същото време ще позволи на “Газпром“ да получи собственост върху тръбите на “Булгартрансгаз“.

София не изключва този вариант, но при изрично запазване на българската собственост върху тези участъци от системата, каза Тошева. В такъв случай "Газпром“ ще трябва да заплаща транзитни такси за ползването на тези тръби, като настояването на БЕХ въпросът да се уреди в отделно споразумение.

Именно с неотстъпчивостта на България по тези руски претенции външният министър Ивайло Калфин обясни отказа на руския премиер Владимир Путин да участва в енергийна конференция “Природен газ за Европа. Сигурност и партньорство“, организирана от президента Георги Първанов.

Русия свързвала посещението на Путин със сключване на споразумение за “Южен поток“, заяви Калфин в сряда пред репортери. България обаче все още не го е договорила на експертно равнище и има редица въпроси, които трябва да се изчистят. “Предполагам, че от това се повлия решението на руската страна да не присъства на равнище премиер“, каза Калфин.

Тошева пък обясни, че България не искала да превръща форума в място за подписване на двустранни споразумения от сорта на “Южен поток“, а да се дискутират многостранни проблеми на енергийната политика в Европа и на инфраструктурните проекти в отрасъла.

Амбициите на премиера Сергей Станишев по повод на този форум са България да се превърне в "енергиен Давос".

Връзка с Гърция, но без осигурен достъп до тръбата

На бизнес форум в рамките на енергийната среща, която се открива в петък, ще бъде подписан меморандум между България и Гърция за диверсификацията на газовите връзки между двете страни, съобщи Тошева. Работи се по изграждането на междусистемната връзка, за която ЕК отпуска 45 млн. евро.

Преговаря се и за достъп на България до газопровода TGI, транзитиращ суровина през Турция и Гърция за Италия, за който във вторник министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров заяви, че ще доставя заедно с “Набуко“ до 2012 г. до 30 на сто от нужните на страната количества.

“Набуко“ обаче може да започне експлоатация най-рано през 2014-2015 г., а капацитетът на тръбата TGI е резервиран напълно от компаниите “Едисон“ и ДЕПА.

Сега “Булгаргаз“ води разговори с двете фирми за преотстъпване на част от техния капацитет, каза Тошева, без да конкретизира за какви обеми става въпрос и на каква цена.