"Белезите остават". Бавният край на принудителната стерилизация в Европа

Моник е майка. Тя е с умствена изостаналост. След раждането на дъщеря си Моник е била принудително стерилизирана. Осъзнавайки, че повече не може да има деца, тя почти губи желанието си за живот. Моник е част от движението "Личността на първо място" (Personne d’abord) - сдружение за взаимопомощ и защита на правата на хората с интелектуални затруднения.

На 56 години Моник, която живее в Белгия, има партньор и къща, която дели с порасналата си дъщеря. Къщата е в двора на нейните родители - мястото, където винаги е живяла. "От 13-годишна възраст родителите ми се страхуваха, че ще забременея. Въпреки че никога не са ми казвали как се правят деца. Дадоха ми хапчета против забременяване и след това от страх да не забравя да ги пия трябваше да ходя на лекар за инжекции всеки месец. За да разбера повече за момчетата, помолих по-голямата си сестра за обяснения. Виждах я да флиртува и това я правеше щастлива. И аз исках да имам гадже“, спомня си Моник.

На 30-годишна възраст Моник се омъжва. Двойката се мести в къщата на нейните родители и иска да създаде семейство. "Отидох на лекар и казах, че искам да спра инжекциите, защото искам да имам бебе. Майка ми не беше съгласна, но лекарят се съгласи. Майка ми ми каза, че никога няма да мога да се грижа за бебето, особено ако е като мен. Но аз чувствах, че съм способна", разказва Моник. Три години по-късно се ражда дъщеря ѝ – Алисън.

"Тя беше красиво, здраво момиченце. Нейното раждане беше един от най-красивите моменти в живота ми. В болницата имаше стажант-акушерка, която ми помогна. Цяла седмица тя ми показваше как да къпя дъщеря си, да я храня и преобличам", спомня си Моник. При раждането на бебето майка ѝ продължава да смята, че Моник няма да се справи, но ѝ оказва подкрепа. "Майка ми идваше всеки ден да проверява дали правя всичко както трябва", разказва тя.

Месец след раждането на дъщеря си, Моник се връща при гинеколога – същият, който ѝ е помогнал да има бебе против волята на родителите си. Младата майка е стерилизирана, без да ѝ бъде казано, че процедурата е необратима. Няколко години по-късно бащата на Алисън напуска семейството. Моник иска да започне нов живот с друг мъж. "Върнах се при лекаря и го помолих да направи каквото е необходимо, за да мога отново да имам дете. Тогава разбрах, че това е невъзможно", разказва тя. Моник приема новината тежко, изпада в депресия и лежи няколко седмици в психиатрична болница. Ходи на терапия.

Сега Моник се радва на порасналата си дъщеря: "Алисън все още живее с мен. Когато стана момиче, ѝ обясних как се правят бебетата, за хапчетата и всичко останало. Не исках да е като с родителите ми. Исках да ѝ дам малко повече свобода", споделя Моник.

Европа върви към отмяна на принудителната стерилизация

Историята на Моник е историята на много млади жени в Европа с умствени увреждания и интелектуални затруднения, които са обявени за недееспособни и които са били стерилизирани без тяхното съгласие, много често без тяхното знание, под предлог, че така е по-добре за тях. Днес голяма част от Европа обръща гръб на тази практика, отричайки я като нехуманно посегателство срещу личността.

"Принудителната стерилизация не винаги идва от лоши намерения, но винаги има необратими последици, които оставят белези върху онези, които я преживеят“, казва Марин Улдри, експерт по правата на човека в Европейския форум за хората с увреждания (EDF) пред гръцкия информационен сайт The Press Project.

Докладът на организацията "Принудителна стерилизация на хора с увреждания в Европейския съюз“ посочва, че най-малко 13 държави от ЕС, сред които и България, все още разрешават принудителната стерилизация. Страните, които допускат принудителна стерилизация според доклада от 2022 г. са още Хърватия, Чехия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Португалия и Словакия. Европейският форум за хората с увреждания се бори за отмяна на тази практика навсякъде в Европа. В действителност в последните години много държави в ЕС я отменят, въвеждат строги правила и допускат това да се прави само в краен случай, с решение на съда и когато е застрашен животът на човек, а не за улеснение на настойниците или персонала, който обгрижва хората с интелектуални затруднения, които са обявени за недееспособни.

Франция има строг ред за контрацептивната стерилизация

Днес във Франция е незаконно да се извършват принудителни стерилизации. Правната рамка около контрацептивната стерилизация на възрастни под запрещение е строга и би трябвало да предотврати такива случаи. Първо, всеки случай на контрацептивна стерилизация на човек под запрещение се разглежда от комисия от експерти - гинеколози, психиатри и представители на асоциации на хора с увреждания. След това съдия дава или не разрешение за извършване на процедурата. Решението на комисията не е обвързващо, но съдиите обикновено се съобразяват. Освен това всеки лекар винаги може да откаже извършването на стерилизация.

Стерилизацията на възрастен под запрещение във Франция може да се обмисля само ако има ясно медицинско противопоказание за който и да е друг контрацептивен метод. Ако човекът под запрещение е в състояние да изразява желания, трябва да се иска съгласието му, като преди това му бъде представена информация за това, което включва процедурата по начин, който отговаря на неговите интелектуални способности. Това съгласие може да бъде оттеглено на всеки етап от процедурата.

Въпреки че тази правна рамка предполага предотвратяване на принудителните стерилизации, е много трудно да се каже в кои случаи действително е ефективна. Особено когато става въпрос за невербални пациенти, а също защото някои хора може да са били подведени или притиснати от членове на семейството или медицински персонал. Важно е да се отбележи, че множество специализирани заведения за хора с умствени увреждания изискват пациентите им да бъдат стерилизирани при приемане. Едно от оправданията за това е повишеният риск от изнасилване, пред който са изправени жените с интелектуални затруднения. В този случай обаче стерилизацията би попречила на жертвата да бъде забременена от изнасилвача, а не отменя травмата и риска от самото изнасилване. "Трябва да се предприемат по-драстични мерки за интимната сигурност на пациентите с умствени и физически увреждания и този риск със сигурност не трябва да се използва като аргумент за принудителна стерилизация, която само улеснява болногледачите на потенциалната жертва и възпрепятства телесната автономност на жените", казва Мари Рабател, президент на френскоговорящата асоциация на жените с аутизъм.

Последните официални данни за броя на стерилизациите на възрастни под запрещение във Франция датират от 1998 г. Според тях около 500 жени под запрещение са били стерилизирани всяка година.

В Хърватия съдът разрешава стерилизация по здравословни причини

Принудителната стерилизация в Хърватия е възможна в някои случаи, когато човек е лишен от дееспособност, което най-често включва хора с умствена изостаналост или умствени увреждания. За хората, лишени от дееспособност, семейният кодекс в Хърватия посочва, че окончателното решение за стерилизация може да бъде взето само от съда по предложение на законния настойник или на самото лице. През 2016 г. Върховният съд в Хърватия постанови, че решението за стерилизация може да бъде взето единствено с цел опазване на здравето и никога в името на увреждането на дадено лице.

В остарелия Закон за здравните мерки за упражняване на правото на свободно вземане на решение за създаване на деца обаче все още е записано, че стерилизацията може да се приложи и без съдебно производство. Конституционният съд през 2017 г. нареди на хърватския парламент да приеме нов закон в рамките на две години, който да замени съществуващия, но това не е направено досега. Причината е, че в същия закон е включен и упорито политизираният въпрос за абортите.

Принудителната стерилизация е регламентирана за първи път със Закона за абортите от 1979 г. в Югославия, част от която е Хърватия по онова време.

Омбудсманът за хората с увреждания в Хърватия Дарио Юришич не е получавал жалби от лица, пострадали от принудителна стерилизация през последните няколко години. Известен обаче е случай от 2016 г., когато Върховният съд отхвърли жалбата на жена, чиято стерилизация е постановена преди това със съдебно решение. Първият съд приема предложението на настойника и одобрява стерилизацията на жената чрез лигиране на фалопиевите тръби. 20-годишната към онзи момент жена е напълно лишена от дееспособност поради лека умствена изостаналост и вече е родила две деца. Както жената, така и бащите, са лишени от право на родителски грижи, а грижите за децата се полагат от бабата - законен настойник на жената. Тъй като жената вече е имала две раждания със секцио, а при трето има опасност от смърт на майката и плода, съдът преценява, че по здравословни причини стерилизацията може да бъде одобрена.

Омбудсманът за хората с увреждания в доклада си за 2023 г. отправя препоръка към Министерството на здравеопазването за приемане на спешни промени, които безусловно забраняват стерилизацията на момчета и момичета с увреждания и възрастни с увреждания, ако няма лично и напълно информирано съгласие. Юришич настоява в новия закон да залегне възможността всеки човек да взема самостоятелно решение за раждане, включително хора, които се нуждаят от подкрепа при вземането на решения и за които цялата информация трябва да е достъпна и разбираема, за да могат да дадат лично, информирано и свободно съгласие за медицинска процедура.

Как стои въпросът в България

Българското законодателство допуска в определени случаи медицински интервенции да се извършват без информираното съгласие на човек и принудителната стерилизация попада в тази хипотеза. Красимир Кънев, директор на програма "Мониторинг и изследвания" в Българския хелзинкски комитет, обясни пред Mediapool, че практиката засяга хората, поставени под пълно запрещение. Запрещението представлява отнемане или ограничаване на гражданската дееспособност на физическо лице.

"Пълнолетни хора, които не са поставени под запрещение, не могат да бъдат принудително стерилизирани законно в България и има разпоредба в Наказателния кодекс, която предвижда наказателна отговорност за причиняване на средна телесна повреда, ако се осъществи такава стерилизация. Проблемът е за хората под пълно запрещение – един много отживял времето си институт от 19 век. Има два вида запрещение – пълно и частично. При частичното запрещение информираното съгласие се дава съвместно от човека, който е под запрещение и попечителя. Но поставен под пълно запрещение, човек на практика излиза от всякакъв граждански оборот. И за всичко трябва да се търси съгласието единствено на неговия настойник. Тук вече идва проблемът с принудителната стерилизация", обясни Кънев. Под пълно запрещение обикновено се слагат хора с тежки психически разстройства и умствени увреждания.

Кънев посочи, че в България хора под пълно запрещение могат да бъдат стерилизирани без тяхно съгласие по силата на чл. 87 ал. 4 от Закона за здравето, който казва, че за човек под запрещение, недееспособен, непълнолетен и малолетен, информирано съгласие се изразява чрез негов родител или настойник.

Той разказа и пример от практиката от близкото минало: "Преди около 20 години в дом за жени с психични разстройства край Смолян, беше установена такава практика. Жените са излизали на пътя и са имали сексуални контакти с мъже. Директорът тогава беше решил да стерилизира всички жени в дома, за да му е по-лесно. Защото иначе забременяват, трябва да им прави аборти или да се грижи за деца и ги беше стерилизирал в болница в Смолян за свое улеснение. Тогава вдигнахме шум и практиката беше преустановена, а директорът доколкото помня беше отстранен. Обаче няма никакво съмнение, че стерилизация със съгласие само на настойника продължава да се практикува. Трудно е да се каже колко случая има, но съм сигурен, че продължава да се прави", коментира Кънев.

По думите му е абсолютно необходимо да се премахне както възможността за принудителна стерилизация, така и изобщо "тази нелепа форма на запрещение, която съществува в България".

Той заяви, че тези практики нарушават сериозно човешките права и посочи решението: "Стерилизацията е много тежко посегателство срещу тялото и не бива да се допуска. Със сигурност не трябва да е само със съгласие на настойник, а да има допълнителни гаранции. Ако се случва, трябва да е със съдебно решение и да се изследва доколко има легитимна цел. Член 8 от Европейската конвенция за правата на човека казва какви могат да са легитимните цели при посегателство срещу правото на личен живот. И дори да има някаква цел, то трябва да се види дали това е най-щадящото решение", посочи Кънев.

Австрия е забранила принудителната стерилизация, но правозащитници имат съмнения

Принудителните стерилизации вече не са разрешени в Австрия, освен в случаите когато съществува риск за живота и здравето на човека с увреждане, обяснява Карл Щьогер, адвокат и професор по медицинско право във Виенския университет.

"Преди законните настойници можеха да дадат съгласието си вместо съответното лице. Сега стерилизация може да бъде извършена само на човек, който не може да вземе решение по здравословни причини и трябва да бъде одобрено от съда предварително. Следователно практиката на стерилизиране на лица с умствени увреждания против тяхната воля и без тяхно знание вече не е възможна", казва Щьогер.

Мартин Марловиц от VertretungsNetz - австрийска организация за защита на хора с умствени и интелектуални увреждания – посочва обаче, че има данни, че стерилизациите на хора с увреждания продължават да се извършват - често по инициатива на близки, които смятат, че техните дъщери ще са претоварени от раждането и отглеждането на дете, но и по съображения на институции. Предположението за голям брой неотчетени случаи се основава на разговори със защитници на хора с увреждания, информация от лекари и друг опит. В допълнение към стерилизацията, "принудителната контрацепция" също продължава да бъде проблем за роднините и заведенията за полагане на грижи, като заведенията понякога безразборно изискват контрацепция от обитателите си без да се съобразяват с техните желания.

Четири години без принудителна стерилизация в Испания

Испания забрани принудителната стерилизация на недееспособни хора с увреждания през 2020 година. Със закон напълно е премахната възможността за принудителна стерилизация на хора с увреждания, дори с предварително съдебно разрешение. До 2020 г. съдия е можел да разреши стерилизацията на човек с интелектуално увреждане без неговото съгласие. Правозащитни организации в Испания изчисляват, че са извършени най-малко 1000 принудителни стерилизации за десетилетие. Една от жертвите е Лоли Минаньо, 52-годишна активистка за правата на жените с увреждания, която е била стерилизирана на 40-годишна възраст при приемането ѝ в психиатрична клиника, след като е била обявена за недееспособна. Комитетът на представителите на хората с увреждания (CERMI) иска Испания да компенсира жертвите на принудителна стерилизация.

В Чехия компенсират ромски жени – жертва на стерилизация

През 2021 г. чешкият Сенат гласува да компенсира хиляди ромски жени, които са били незаконно стерилизирани от чехословашките и впоследствие чешките власти между 1966 г. и 2012 г. "Хиляди жени, повечето от които роми, бяха стерилизирани в бивша Чехословакия. Жените са били принуждавани да подписват формуляри за съгласие, често докато раждат или се възстановяват от цезарово сечение. В много случаи не им е било казано с какво се съгласяват. Това е грубо нарушение на техните права, включително правото да не бъдат подложени на изтезания или малтретиране и е срамна страница в историята на страната", коментира Барбора Чернушакова, изследовател в Amnesty International, Чехия.

През 2009 г. чешкото правителство се извинява на потърпевшите за незаконните стрелизации.

В Румъния стерилизацията е част от ксенофобския наратив

В Румъния след 1989 г. подобни практики са забранени, а принудителната стерилизация е нарушение на човешките права. Въпреки това все още могат да възникнат случаи на злоупотреба и нередности, свързани със стерилизацията, но те се считат за незаконни и се осъждат от действащото законодателство.

Женските тела и плодовитостта обаче остават централна тема в расисткия и ксенофобски наратив. През 2013 г. екстремистка националистическа група започна кампания по раздаване на 300 леи на всяка ромска жена, която се стерилизира. Румънските власти отговориха, като образуваха наказателно дело срещу групата.

По-малко от два месеца след този инцидент млад политик от Националлибералната партия си позволи да твърди, че ромските жени трябва да бъдат стерилизирани. Той беше санкциониран от Националния съвет за борба с дискриминацията и беше принуден да напусне партията.

Четири месеца след този инцидент тогавашният президент на Румъния Траян Бъсеску в публична реч изрази загрижеността си от нарастващата раждаемост сред ромските жени.