Белгиец зае поста главен икономист на ЕЦБ

Белгиецът Петер Прат е новият главен икономист на Европейската централна банка (ЕЦБ). В 13-годишната история на ЕЦБ тази позиция е заемана само от германци. 62-годишният икономист Прат наследява на поста Юрген Щарк, който освободи позицията, протестирайки срещу политиката на банката за изкупува еврооблигации.

Германецът Йорг Асмусен поема международната дейност и европейските отношения, което му отрежда централна роля при определяне на реакциите на ЕЦБ на европейската дългова криза.

Макар че позицията на главен икономист има важно символично значение за Германия, която е най-голямата икономическа сила в ЕС, политическият опит на Асмусен е по-подходящ за ресора международна дейност. За разлика от Прат, който има докторат по икономика и е работил като икономист в академията, в частния сектор и в Белгийската централна банка преди да влезе в борда на ЕЦБ миналата година, Асмусен няма докторска степен. По-голямата част от кариерата му е в германското министерство на финансите, освен това е участвал в повечето срещи на европейските лидери по уреждане на дълговата криза.

Макар че е белгиец по националност, Петер Прат е роден в Германия и говори немски.

Въпреки това загубата на висшия икономически пост е знак, че тоталното влияние на Германия върху ЕЦБ постепенно намалява. ЕЦБ бе направена по модел на консервативната Бундесбанк в Германия, чиято стриктна антиинфлационна позиция и политическа независимост са считани за ключови фактори за следвоенния бум в страната.

Назначението на германец за главен икономист на ЕЦБ бе разглеждано от Германия като гаранция, че банката няма да се отклонява сериозно от своите корени, независимо, че Германия има само двама представители в 23-членния съвет на ЕЦБ.

Взаимоотношенията между ЕЦБ и Германия станаха особено напрегнати от май 2010 г., когато банката започна да изкупува правителствени облигации от закъсали европейски страни като Гърция. Това бе изтълкувано като доказателство, че ЕЦБ се поддава на политически натиск и се отклонява от антиинфлационния си фокус. Решението в крайна сметка доведе до оставката миналата година на президента на Бундесбанк Аксел Вебер и на члена на изпълнителния борд на ЕЦБ Юрген Старк, който бе наследен от Асмусен.

Асмусен "ще участва заедно с президента или вицепрезидента на срещите на еврогрупата, на Екофин и на държавните и правителствените ръководители (на ЕС) и на еврозоната", се посочва в изявление на ЕЦБ. За пръв път ръководителят на международната дейност на ЕЦБ получава специална задача да участва в срещите на върха на европейските финансови министри и европейските лидери.

Асмусен освен това ще оглави юридическия отдел на ЕЦБ, друг важен пост, като се има предвид, че ЕЦБ продължава да изкупува правителствени облигации на държави с дългови проблеми. Всяко по-значително изкупуване – което според някои анализатори е нужно за справяне с дълговата криза – може да доведе до трънливи правни въпроси като този дали ЕЦБ не престъпва своя антиинфлационен мандат.

Французинът Беноа Кьоре ще поеме ръководството на отдела "Пазари“ на ЕЦБ, за да координира спорните изкупувания на държавни облигации.

В борда на директорите освен президента Марио Драги и вицепрезидента Витор Констансио участват още четирима членове. Към началото на годината в борда Асмусен ще замести Щарк, а Кьоре – Лоренцо Бини Смаги. Той напусна борда, след като сънародникът му Драги бе избран за президент на институцията. Така в борда щеше да има двама италианци, но нито един французин. Натиск върху Бини Смаги упражни и френският президент Никола Саркози, който настояваше за оставката му. Традиционно в борда са представени четирите големи страни от еврозоната – Германия, Франция, Италия и Испания. Въпреки това обаче няма ясно правило за заемането на постовете.