Белгийският конституционен съдия Люк Лаврисен: Гражданите могат да се преборят за чист въздух

Съдия Люк Лаврисен е член на Конституционния съд на Белгия от 2001 година. Той е професор по екологично право и основен лектор в белгийския Център за околна среда и енергетика. В интервю за Mediapool той разказва за редица значими съдебни дела по екологични въпроси. Съдия Люк Лаврисен говори за това как гражданите могат да накарат властите да работят в техен интерес и как опазването на природата успява да забави с години един от най-големите инфраструктурни проекти в Белгия. Съдия Лаврисен е в България, за да участва в международната среща на съдиите по екологично право, която се проведе в София.

Съдия Лаврисен, замърсяването на въздуха в големите български градове през последните години се превърна в значима тема. Гражданите имат ли ефективни правни средства, за да защитят правото си да живеят в здравословна среда?

За качеството на въздуха има европейска директива (по която България вече е осъдена от Европейската комисия пред Съда на ЕС – б.а.), която определя пределните граници на някои от най-често срещаните замърсители, например серен диоксид и праховите частици. Нивата на тези замърсители не трябва да бъдат по-големи от допустимите стойности. Определена е база за измерването на час, месец и година. В Белгия само преди месец имахме значим съдебен прецедент по този случай. Съдът в Брюксел отсъди, че един от регионите във Фландрия трябва да изготви план за намаляване на замърсяването на въздуха до допустимите стойности. На властите бе даден срок да сторят това в рамките на една година. Съдът обяви още, че този план трябва да бъде съгласуван и с Европейската комисия, която трябва да провери дали мерките съответстват на правото на ЕС и дали са изпълними. Ако властите не изпълнят плана и не намалят замърсяването на въздуха, те ще трябва да плащат големи глоби всеки ден забавяне.

Делото е много показателно за гражданската активност. Местните власти имат система от станции, които измерват качеството на въздуха. Само две от тях показваха превишаване на замърсяването над допустимите стойности. В същото време близо 20 000 граждани бяха разположили собствени измервателни станции на прозорците и балконите на домовете си. Те успяха да докажат, че при 20% от тези 20 000 граждански станции има превишаване на нивата на замърсяване на въздуха. Така бе провокирано и делото, защото е ясно, че ако имате общинска измервателна станция на градския пешеходен площад, тя няма да покаже, че дишате мръсен въздух. Но ако я сложите да измерва на улицата, където минават автомобилите и където хората реално живеят, тя ще покаже реалното състояние на нещата. Именно гражданската активност направи възможно случаят да бъде поставен на вниманието на съда

Гражданите в София и Пловдив заведоха колективни искове за мръсния въздух. В Пловдив, например, всички местни съдии се отведоха от делото с аргумента, че са заинтересовани, защото дишат същия този въздух. Това забави доста делото.

Това не може да е валидна причина за отвод по дело, защото въздухът го дишаме всички, включително и съдиите. Отводът е допустим, ако съдията има особен интерес, например връзки със страна по делото.

В началото на тази година българското правителство прие нов план за управлението на Национален парк "Пирин". С него се отвори врата за строеж на нови ски писти, но властите решиха, че този план няма да бъде подлаган на екологична оценка за въздействие. Това нормална реакция ли е, според вас?

В ЕС има директива за стратегическа оценка за въздействието върху околната среда. Тя постановява, че ако властите правят план, който има голямо въздействие върху територията и може да доведе до нови проекти, то той задължително да се подложи на първоначална оценка за въздействие. Тя ще покаже какво би могло да е въздействието – голямо или малко. Ако оценката покаже, че въздействието ще е значително, то трябва да се направи пълна стратегическа оценка за въздействие върху околната среда.

Колко често се случва белгийските съдилища да гледат случаи за защитени територии, застрашени от бизнес интереси?

Административните съдилища спират доста проекти в защитени територии, защото те нямат оценка за въздействие върху околната среда. Един от най-интересните примери е с големия проект за разширение на пристанището на Антверпен. В началото проектът започна без да е изпълнена директивата за опазването на защитените хабитати и не бе направена необходимата екологична оценка. Заради това съдът просто анулира проекта. Той пак започна и пак бе спрян. Междувременно пристанищните власти вече бяха поръчали оборудването. Те бяха поставени в ситуация дори да глобят строителната компания, която бе изготвила проекта. Накрая се наложи парламентът да приеме специален закон, за да се реши кризисната ситуация.

Чрез закона бе постигнат баланс. От една страна проектът за разширение на пристанището бе одобрен, а от друга бе одобрена компенсации за земята, която щеше да бъде застроена при разширяването на пристанището. Отчуждени бяха плодородни земеделски земи по делтата на река Шелда, за да бъдат превърнати в защитена територии. Белгийските съдилища произнесоха 10-15 решения, докато този случай най-накрая се разплете. От началото до края на проекта минаха близо 20 години. Това щеше да е пример за успешна история, ако нещата бяха направени правилно от самото начало. Като цяло в Европа Германия е най-добрият пример за добри практики в областта на екологичните оценки.

В България гражданите нямат право да водят дела срещу екологичните оценки на стратегическите проекти с национално значение. Каква е ситуацията във вашата страна и като цяло в Европа?

Имахме подобна история в региона на Лювен (централна Белгия), където властите решиха, че административните съдилища блокират твърде много важни проекти. Така бе решено проектите първо да минават през нормалната процедура по одобрение, но накрая те бяха ратифицирани от парламента, което блокираше възможността гражданите да ги оспорват пред административните съдилища, а само пред Конституционния съд. Случаят в крайна сметка достигна до Конституционния съд, който го предаде на Съда на ЕС. Накрая тази специфична система по одобрение на проектите беше прекратена, защото противоречи на Орхуската конвенция (Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпросите на околната среда – б.р.)

Преди няколко месеца българският парламент увеличи със закон многократно съдебните такси за касационни административни дела. Това удари пряко неправителствените организации, които съдят държавата за подобни големи проекти. Ако проектът е за над 5 милиона евро, то таксата се повиши 900 пъти – от 2.5 евро до 2250 евро. Това може ли да се нарече значително препятствие пред достъпа до правосъдие?

Трудно е да осъдя. Трябва да знам какъв е средният доход в България

Малко над 500 евро на месец.

При това положение увеличението изглежда притеснително на пръв поглед. Особено, ако хората нямат достатъчно стабилен доход или добър достъп до правна помощ, за да водят тези дела. Например във Великобритания имаше принцип, че загубилата страна плаща за адвоката на спечелилата. Британското правителство си наемаше едни от най-скъпи адвокати по екологичните дела.

В България загубилата страна също плаща за юрисконсултите на държавата.

Мисля, че комбинацията от двете неща е доста сериозна и ако въпросът бъде отнесе до Комитета за съответствие с Орхуската конвенция в Женева, аз не бих изненадан, ако той реши, че тази комбинация представлява проблем.